Законопроектът предвижда потребителят да може да се откаже от договора от разстояние или извън търговския обект в 14-дневен срок, а не в 7-дневен, както е сега. В рамките на този срок потребителят ще може да се откаже от договора, без да посочва причина, без да дължи обезщетение или неустойка.

Проблемът с дистанционните договори възникна преди няколко години. Този тип споразумения бе широко използван предимно от телекомуникационни компании, които сключваха договори по телефон. Клиентите по тези договори се запознаваха с условията по тях едва когато си получаваха сметките за услугата, което пораждаше нерадозумения между контрагентите и лавина от съдебни дела.

Друг проблем, който уреждат промените в закона, е приравняването на бързите кредити до 400 лв. към потребителските кредити.

Промяната в Закона за потребителския кредит е продиктувана от злоупотреби на някои кредитодатели, предоставящи т.нар. „бързи кредити”, които се отпускат при неизгодни и неясни условия за потребителите.

Регулирането на кредитите под 400 лв. ще обезпечи еднаква степен на защита на всички потребители, независимо от стойността на отпускания кредит.
Изменението предвижда разпоредбите на Закона за потребителски кредит да се прилагат и за кредити под 400 лв., които понастоящем са изключени от приложното поле на закона.

Със законопроекта се разширява и обхватът на общото задължение на търговците за предоставяне на обща информация на потребителите, което се отнася за всички видове договори, сключвани в търговския обект. Въвежда се задължение за търговеца да получи предварителното съгласие на потребителя за извършване на допълнителни плащания, които не са предвидени в договора.

С проекта на закон са направени и някои промени в частта гаранции и рекламации на стоки.