Световната енергийна криза направи така, че значението в международен план на Алжир, най-големия африкански износител на природен газ, да нарасне значително. Повишените цени и търсене на синьо гориво, особено в Европа, стабилизираха вътрешнополитическото положение на алжирското правителство, позволявайки му да се превърне във важен самостоятелен играч на световната сцена.

Благодарение на значително увеличилите се приходи от износа на енергоносители след руската инвазия в Украйна алжирските власти вече могат да си позволят да водят по-щедра социална политика и в същото време да защитават по-уверено и по-настъпателно позициите си на международната арена - създавайки впечатлението, че социалното обедняване и политическите смутове в страната от последните години са останали в миналото, отбелязват агенциите, цитирани от БТА.

Президентът Абделмаджид Тебун обяви увеличение на заплатите в публичния сектор, на пенсиите и обезщетенията за безработица, възстановявайки по този начин един щедър социален модел, който е познат на алжирците още отпреди и с който те дълго време бяха свикнали.

Правителството зае и по-смела позиция в отношенията с европейските страни, които заради войната в Украйна станаха по-зависими от алжирския газ.

"Правителството вече не е под онзи натиск, под който беше през 2019 и 2020 г.", каза цитиран от Ройтерс съветник в алжирското правителство. "Протестното движение в страната, станало известно под името "Хирак", приключи. Разпространението на КОВИД-19 е овладяно, а приходите в бюджета се увеличават."

Положението е доста променено в сравнение с периода 2019-2020 г., когато политическият елит в Алжир бе разтърсен от масовите протести на движението "Хирак", които накараха армията да свали от власт дългогодишния бивш президент Абделазиз Бутефлика.

Един от катализаторите на вълненията беше именно социално-икономическото напрежение в страната, което постепенно нарастваше през втората половина на миналото десетилетие заради намалелите валутни резерви и постъпления на страната от износа на енергоносители в резултат на срива на цените на петрола през 2014 г.

Всичко това наложи държавата рязко да свие разходите си, което създаде благоприятни условия за натрупването на социално-икономическо недоволство в обществото, прераснало впоследствие и в политическо.

Сега енергийната криза, в която изпадна Европа, увеличи търсенето на газ, поради което влиянието на Алжир нарасна.

Сключената наскоро голяма газова сделка между северноафриканската страна и Италия напомни на Европа за ползите от приятелството с Алжир, посочва Ройтерс.

Подобни международни успехи позволяват на Алжир да прокарва по-енергично интересите си на международната арена, особено по основния за страната външнополитически въпрос - напрежението със съседно Мароко по западносахарския въпрос и противодействието на активните усилия на Рабат да спечели подкрепата на Запада по темата, особено на европейските страни.

По-рано тази година Испания, която е силно зависима от алжирските газови доставки, промени политиката си по въпроса за Западна Сахара - територия, за суверенитета над която претендира Мароко, но в която действа движение за независимост от Рабат, подкрепяно от Алжир. Мадрид мина на страната на Мароко в спора.

Алжир веднага отговори с отзоваване на посланика си в членката на ЕС и ограничаване на търговските отношения. Макар и Алжир да увери, че ще продължи да изпълнява добросъвестно договора за доставка на газ с Испания, арабската страна най-вероятно изобщо няма да е благосклонна към Мадрид на предстоящите преговори за цената на синьото гориво, отбелязва Ройтерс.

Въпреки газовия договор с Италия, който по същество представлява осигуряване на апенинската страна на алтернативен на руското синьо гориво източник на газ, Алжир даде заявка, че в усложнената международна обстановка заради войната в Украйна ще балансира между Изтока и Запада.

В телевизионно интервю в началото на месеца алжирският президент Тебун каза, че страната му може да се присъедини към икономическото обединение БРИКС, част от което са Русия и Китай. Това изявление бе направено само около месец и половина след като руският президент Владимир Путин призова лидерите от БРИКС да пристъпят към "формирането на истински многополярна система на международните отношения", отбелязва Франс прес.

В БРИКС освен Русия и Китай влизат още големите развиващи се икономики Бразилия, Индия и Южна Африка.

"БРИКС ни интересува" като алтернатива на традиционните силови центрове, каза Тебун в интервюто. "БРИКС е икономическа и политическа сила."

Страните от БРИКС произвеждат около една четвърт от световния брутен вътрешен продукт.

Тебун взе участие във видеоконферентната среща на върха на БРИКС в края на юни, на която Путин призова останалите лидери от обединението към сътрудничество срещу "егоистичните действия" на Запада, отбелязва Франс прес.

Санкциите заради Украйна накараха руския президент да потърси нови пазари и да заздрави връзките с азиатските и африканските страни.

През март Алжир се въздържа при гласуването на приетата с голямо мнозинство резолюция в Общото събрание на ООН, призоваваща Русия незабавно да се изтегли от Украйна. Китай, Индия и Южна Африка също се въздържаха.