Данните за бедността и социалното включване показват, че през 2024 г. бедните са 21,7% от населението на България. Въпреки че линията на бедността отбелязва рекорден ръст от почти 126 лв. спрямо предходната година, делът на бедните нараства с 1,1 пр. пункта. В абсолютно изражение броят на бедните е със 75 хиляди души повече - до 1401 хил. души.

Бедността има и ясни характеристики. Икономическата активност, образованието и етносът остават основните определящи статуса индикатори. Делът на бедните при безработните е 58,7%, докато при заетите той е 11,8%, при хората с начално и без образование - 56,3%, докато при висшистите - 4,8%, при ромите - 62,5%, докато при българите - 16,0%. Определящи риска от бедност са и броят на децата в домакинството, възрастта, полът.

Значението на социалната защита за редуцирането на бедността е видимо - ако в доходите на домакинствата се включат доходите от пенсии, но се изключат останалите социални трансфери (обезщетения, социални и семейни помощи и добавки), равнището на бедност се повишава от 21,7 до 30,0%, или с 8,3 процентни пункта. Повишаването на стойностите на всички тези показатели през 2024 г. спрямо предходната година показва, че са нужни по-добре таргетирани усилия за социална защита и социално подпомагане. Тази необходимост се вижда и от нарастващото отношение между доходите на богатите и бедните. През 2024 г. доходите на най-бедните 20% от населението са точно 7 пъти по-ниски от тези на най-богатите 20% (при 6,6 през предходната година). Подоходното неравенство също се влошава - коефициентът на Джини достига 38,4 при 37,2 през 2023 година.

Все пак трябва да отбележи, че за последните пет години стойностите и на двата показателя са се подобрили.

Данните за 2024 г. отново очертават основните характеристики на бедността и важността на подобряването на образованието и заетостта, както и нуждата от целенасочена социална политика (повече - тук).


*Зорница Славова е завършила бакалавърска и магистърска степен по специалност "Макроикономика" в УНСС. От 2007 г. е част от екипа на Института за пазарна икономика. Прави изследвания и анализи предимно в сферата на образованието, социалната политика, регионалното развитие, конкуренцията, пазара на труда. Автор е на статии в седмичния бюлетин на ИПИ "Преглед на стопанската политика", както и в редица печатни и електронни издания.

Анализът е публикуван ТУК >>