Асен Василев: Проектобюджетът за 2022-а влиза в НС до края на януари

Бюджетното салдо по КФП на касова основа към ноември 2021 г. е положително

Снимка: БТА

Асен Василев: Проектобюджетът за 2022-а влиза в НС до края на януари

Бюджетното салдо по КФП на касова основа към ноември 2021 г. е положително

15:08 | 4 януари 2022 | Редактор : Александра Ангелова 28 4007 Снимка: БТА

Заместник министър-председателят по еврофондовете и министър на финансите Асен Василев представи финансовите и фискалните резултати за изминалата 2021 г. и прогноза за финансовата 2022 г.

По думите му очакванията са до края на месеца проектобюджетът за 2022-а да бъде внесен в Народното събрание, а реалистичният срок документът да бъде окончателно приет е средата на февруари.

Асен Василев бе категоричен, че бюджетът за тази година няма да бъде балансиран, а със сигурност ще бъде на дефицит.

Мерките срещу последствията от пандемията ще вдигнат дефицита малко над 3 процента от БВП, смята Василев.

Бюджетът ще е с малко заложени политики - те ще бъдат включени в актуализацията на бюджета, която се предвижда да се направи в средата на годината, добави той. Актуализацията е заложена още при преговорите за съставяне на правителството, уточни Василев. Практиката с решение на Министерски съвет да се преразпределят приходите в бюджета не е добра, каза още той, цитиран от БТА.

Изминалата 2021 година завърши с бюджетен дефицит от 3 процента, с 0,6 на сто по-малко от предвидения в актуализирания бюджет за 2021 година. Това се дължи на по-високите приходи, със 7,9 млрд. лева повече от тези през 2020 година, каза Асен Василев.

Запитан как директорът на НАП Румен Спецов е продал фирмата си "Гранекс Трейдър" с 1,1 млн. лева задължения през 2016 година, министърът каза, че Спецов е спазил закона и посочи добрата работа на приходната администрация през последните месеци, откакто Румен Спецов е директор на НАП.

Бюджетното салдо

по консолидираната фискална програма (КФП) на касова основа към ноември 2021 г. е положително в размер на 638,7 млн. лв. (0,5 на сто от прогнозния БВП), съобщиха в края на миналата година от Министерството на финансите.

Но бюджетното салдо по КФП за 2021 г., на база на предварителни данни и оценки, се очаква да бъде отрицателно в размер на 4 млрд. лв. (3% от прогнозния БВП), при заложен максимален размер на дефицита в актуализираните разчети към ЗДБРБ за 2021 г. от 4,6 млрд. лв.

Основен фактор за постигнатото подобрение на дефицита е по-доброто изпълнение на приходите, като съпоставено с предходната 2020 г. приходите по консолидираната фискална програма отчитат номинален ръст от около 7,9 млрд. лв. (17,8 на сто). Преизпълнението на актуализираните годишни разчети при повечето от основните данъци и осигурителни вноски бе причина правителството да предложи, а Народното събрание да одобри със свое решение, допълнителни ресурси в размер на 1,2 млрд. лв. за сметка на преизпълнение на данъчните приходи по държавния бюджет за обезпечаване на приоритетни мерки за подкрепа на пенсионерите и за компенсиране на бизнеса поради високите цени на електрическата енергия и природния газ. По този начин бяха допълнени вече одобрените мерки с актуализацията на бюджета от септември т. г., които обезпечиха ресурс за мерки за борба с пандемията чрез подкрепа на бизнеса и продължаване подпомагането на най-уязвимата група на пенсионерите през последното тримесечие на годината. Не на последно място с актуализацията на бюджета бяха одобрени и промени в Кодекса за социално осигуряване, които въведоха трайна норма, чрез която пенсиите на всички пенсионери бяха служебно преизчислени от НОИ при промяна на процента за всяка година осигурителен стаж без превръщане в пенсионната формулата от 1,2 на 1,35, считано от 25 декември 2021 г. От тази дата бе увеличен и минималният месечен размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст от 300 лева на 370 лева., което представлява увеличение с над 23 на сто. През цялата година продължиха да се изпълняват, при условията на действаща извънредна епидемична обстановка, и всички останали мерки за намаляване на негативните последствия от пандемията, в т.ч. мерки за подпомагане на бизнеса, подкрепа на пенсионерите и разбира се на персонала на първа линия в борбата с пандемията, закупуване на медикаменти и ваксини и т.н. За реализирането на всички тези мерки бяха мобилизирани съществени по размер фискални стимули, които значително надвишават отчетените за 2020 г.

Основни параметри по КФП на база предварителни данни и оценки:

Приходите, помощите и даренията по КФП за 2021 г. се очаква да бъдат в размер на 52,2 млрд. лв., при планирани 50,6 млрд. лв., което е изпълнение 103,2 % спрямо актуализирания годишен разчет. Съпоставени с 2020 г. приходите по КФП нарастват със 7,9 млрд. лв., като ръст се отчита, както при данъчните приходи, така и при неданъчните постъпления и приходите в частта на помощите и даренията, където постъпват основно грантовете по програмите и фондовете на ЕС. Спрямо актуализираните разчети към ЗИД на ЗДБРБ за 2021 г. от септември 2021 г. преизпълнението е над 1,6 млрд. лева.

В частта на приходите по националния бюджет най-значителен номинален ръст спрямо предходната година има при данъчно-осигурителните приходи (5 млрд. лв.). Съпоставено с актуализираните разчети към ЗДБРБ за 2021 г. превишение на плана за годината има при повечето от основните данъци и при приходите от здравноосигурителни вноски.

Разходите по консолидираната фискална програма (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) за 2021 г. са в размер на 56,2 млрд. лв., което е 101,8 % спрямо актуализирания разчет за годината. Превишението на разчета към ЗДБРБ за 2021 г. се дължи основно на одобрените допълнителни разходи по реда на чл. 26, ал. 10 на Закона за публичните финанси, с което бяха одобрени допълнителни разходи и трансфери по държавния бюджет в общ размер на 1,2 млрд. лв. за сметка на преизпълнение на данъчните приходи.

Отчита се значителен ръст на разходите спрямо предходната година, който е свързан, от една страна с по-ниската база през 2020 г., когато отчетените разходи за борба с пандемията от COVID-19 бяха значително по-ниски, докато през 2021 г. тези разходи са съществени и са за цяла година, и от друга страна - на политиката по доходите, политиките в социалната сфера и по-високите разходи за администрацията, заложени в ЗДБРБ за 2021 година.

Разгледани по икономически елементи, най-значително нарастване се отчита при социалните и здравноосигурителните разходи. В частта на разходите за пенсии са изразходени 1,7 млрд. лв. за добавки към пенсиите на всички пенсионери (в размер на 50 лева за месеците от януари до септември и 120 лева за месеците от октомври до декември). Освен това в изпълнение на Решение на Народното събрание за одобряване на допълнителни разходи и трансфери по държавния бюджет за 2021 г. за сметка на преизпълнението на данъчните приходи за 2021 г. бяха обезпечени 750 млн. лв. за изплащане на добавки към пенсиите на всички пенсионери в размер на 60 лева за първите 6 месеца на 2022 г. Наред с това, влияние върху разходите за пенсии оказва и увеличението на размера на минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст и на максималния размер на пенсията от началото на годината, базов ефект от увеличението на пенсиите през юли 2020 г., както и увеличението от месец юли 2021 година. На база на предварителни оценки на Министерството на финансите поради посочените фактори разходите за пенсии отчитат номинален ръст спрямо 2020 г. от 3,1 млрд. лева.

В частта на здравноосигурителните разходи се отчита нарастване, свързано с по-високите разходи за борба с пандемията и въведените механизми за финансиране на здравните заведения по време на действието на извънредна епидемична обстановка: разходи за медикаменти, тестове, консумативи и предпазни средства, средства за подкрепа на персонала на първа линия в борбата с COVID-19 (допълнително месечно възнаграждение в размер на 1 000 лв.), заплащане на изпълнителите на медицинска помощ за поставяне на ваксини срещу COVID-19, месечна добавка към възнагражденията на лекарите в размер на 600 лв., на специалисти от професионално направление "Здравни грижи" в размер на 360 лв. и на санитари в размер на 120 лв. и други.

Значителен номинален ръст от над 2,4 млрд. лв. се отчита и при разходите за субсидии за нефинансови предприятия, за което допринасят основно плащанията по Програма за компенсиране на небитовите крайни клиенти на електрическа енергия, разходите на Фонд "Сигурност на електоенергийната система", плащанията по мярката "60/40", мярката "80/20", мярката "Запази ме", мярката "Подкрепа чрез оборотен капитал за малки и средни предприятия, засегнати от временните противоепидемични мерки", администрирана от НАП, и други. През 2021 г. се изпълнява Програма за компенсиране на небитовите крайни клиенти на електрическа енергия (РМС №739; РМС №771; РМС №885; ПМС №476), както и Програма за компенсиране на операторите на електропреносната и на електроразпределителната мрежи за закупуване на количества електрическа енергия, потребена за технологичните разходи (ПМС №476), като се предвижда да продължат да се прилагат до март 2022 г. Възможно е програмите да бъдат преработени и допълнени. В тази връзка обезпечените средства за изплащане на компенсации към бизнеса и операторите поради резкия скок на цените на електроенергията до края на 2021 г. са в общ размер на над 1,3 млрд. лв., вкл. 0,45 млрд. лв. в изпълнение на Решение на Народното събрание за одобряване на допълнителни разходи и трансфери по държавния бюджет за 2021 г. за сметка на преизпълнението на данъчните приходи за 2021 г., за плащания през първото тримесечие на 2022 година.

Вноската на Република България в бюджета на ЕС в изпълнение на действащото към момента законодателство в областта на собствените ресурси на ЕС е в размер на 1,7 млрд. лева.

Статистическите данни и Информационният бюлетин за изпълнението на държавния бюджет и основните показатели на консолидираната фискална програма, на база на данни от месечните отчети за касовото изпълнение на бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет за 2021 г. ще бъдат публикувани на интернет страницата на Министерството на финансите в края на месец януари 2022 година.

Размерът на фискалния резерв към 30 ноември е 12,8 млрд. лв., в т.ч. 12,5 млрд. лв. депозити на фискалния резерв в БНБ и банки и 0,3 млрд. лв. вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други.

Очаквайте подробности!

ИЗБРАНО