Имам удоволствието да ви представя поредният участник в платформата на Дир.бг за търсене и предлагане на студентски стажове "Идеалният кандидат".

"Съветът, който бих дал на хората на моята възраст, е да не търсят съвети, а да търсят себе си. Щом имаш нужда от съвет, значи имаш проблем. А проблемите се решават от самите нас и никой не може да ни помогне с тях", споделя следващият гост на Бисер Кунчев в рубриката "Идеалният кандидат" представя..

Кой е той?

Здравейте! Казвам се Иван Петров и съм на 22 години. Родният ми град е Кюстендил и там съм завършил в Езикова гимназия "Д-р Петър Берон" - профил английски и немски. Реших образованието ми да продължи в Нидерландия, но по време на престоя ми там осъзнах какво е България за мен и се върнах. В момента съм студент 3-ти курс с основна специалност "Маркетинг" и майнър програма "Управление на бизнес и предприемачество" в Нов български университет. През годините съм се занимавал самостоятелно с различни дейности и проекти и по този начин установих, че ми се отдава комуникацията с хора и търговията. Точно затова записах да изучавам като бакалавър тези две специалности. През свободното си време посещавам различни семинари и курсове, защото обичам динамиката, предизвикателствата и новите неща съчетани с развитие. Също така за себе си смятам, че работя най-добре под напрежение. 

Откъде научи за платформата на Дир.бг за търсене и предлагане на студентски стажове "Идеалният кандидат"? Какво най-много те впечатли в проекта?

Съвсем случайно попаднах на платформата, докато търсех стажове из различните страници. Разбира се, разгледах платформата и бях впечатлен от визията и опциите, които предлага. Бях впечатлен и от това, че има платформа, която е събрала толкова различни компании подаващи ръка на студентите търсещи развитие. За мен, щом един сайт изглежда, работи добре и предлага толкова обширен избор от компании, значи може да предложи интересни варианти.

Сподели ни твоето лично виждане - от кой курс един студент трябва да започне активно да търси стаж и защо? Провеждал ли си други стажове досега?

Всеки е различен, следователно всеки сам трябва да прецени кога е готов да започне мечтаната кариера със стаж. Според мен след края на първи курс е идеалното време за започване на стаж. Тогава проведох и моя първи стаж по програмата на МОН за студентски практики. Също така съм участвал в различни проекти по време на тези три години. Вярвам, че теорията, която учим в университета, за да бъде най-добре усвоена, трябва да бъде сблъскана с практиката, иначе казано стаж. Вярвам, че златната среда при завършването на бакалавъра е теория/знания подплатени с практика.

Вижте всички актуални обяви за стаж:
https://www.idealcandidate.bg/stajove

Какви са обичайните проблеми, с които един студент се сблъсква, когато узрее за идеята и вече е активно търсещ възможности за стаж?

Като за начало личното ми мнение е, че въпреки, че има предлагане на стажове, то е прекалено малко. Компаниите търсят хора с дипломи и опит, там се получава един порочен кръг, според мен, в който всеки търси почти готови кадри. Почти липсват тези, които биха дали шанс на студенти без опит в реална среда и съответно навлизането на пазара на труда е изключително трудно. Следващата стъпка е заплащането. Според мен не е редно да има неплатени стажове, защото всеки отделя от времето си, което е най-ценният ни актив. Като споменах време, почти не съм срещал възможности за гъвкаво работно време или намалено такова. Не мисля, че фирмите осъзнават, че ние искаме да съчетаваме образованието с работа и веднъж щом се окажем в тази среда бихме дали всичко от себе си, за да не я загубим. Следващият проблем е спестяването на изисквания и информация от страна на фирмите, които предлагат стажове и липсата на обратна връзка. Всички се борим да направим УАУ мотивационно писмо и СВ, без да знаем какво очаква да види отсрещната страна. Всеки се интересува от собствения си интерес и не се замисля, че с просто няколко реда препоръки към кандидата, дори и шаблонни, може да промени изживяването и начина, по който търси стаж.

Как си представящ идеалния стаж? Какво очакваш да се случи във времевите му рамки, което ще ти донесе необходимия опит, с който да се реализираш по-успешно в бъдеще?

Далеч съм от мисълта, че съществува идеалният стаж. Стажът трябва да дава представа как протича един работен ден в конкретната сфера или поне да дава бегла представа. Смятам, че атмосферата и екипа са важни, но ние сами трябва да се адаптираме към тях, а не обратното. Може би сравнението е малко грубо, но стажът трябва да бъде като водач на куче с намордник. Менторът изпълнява функцията на водача като учи стажанта на тънкостите в реалната среда, напътства и го мотивира. Междувременно стажантът е в бизнеса, сред хора и клиенти, но неговият намордник го спира от това да "ухапе" някого, иначе казано да направи голяма грешка. Трябва да можем да извличаме позитивите от всичко, следователно всеки стаж би ни бил полезен за успешното ни бъдеще.

Нека си представим, че ти си на мястото на отдела "Човешки ресурси" на дадена компания. Кои са съществените опорни точки, които би структурирал и предал в обявата, за да стигне до съзнанието на младите таланти, които биха провели стаж в нея?

За мен е важно кандидатът да получи цялата му нужна информация, по този начин не мисля, че ще си губим времето взаимно. Започвам от описание на фирмата, позицията, и потенциалните дейности, които кандидатът ще извършва. След това от огромна важност е работното време - пълен работен ден, половин работен, гъвкаво или има възможност за договаряне с кандидата. Следващата стъпка е начина на работа - вкъщи, офис или комбинирано. Изрично упоменати уменията и опита, които се искат да притежава кандидата. Не на последно място заплащането. Като според мен заплащането за стажант не може да бъде твърдо. Ако стажантът се справя по-добре от очакваното, то би трябвало това да бъде поощрено! Аз лично бих се мотивирал много повече, ако ми предложат възнаграждение от-до, като то зависи само и единствено от самия мен.

Колко важни са за теб първите стъпки в кариерата и защо?

Първите крачки несъмнено са важна и нелека задача. Те са моста между мястото където се намираме в момента и мястото до, което искаме да стигнем, в случая мечтаният стаж и работа. Те ни дават първите професионални контакти, познанства и опит.

Дават ли университетите необходимото ниво на подготовка, за да възпитат професионалисти? Доколко е намесена практиката, в това което учите?

Подготовката зависи в по-голяма степен от студента как ще прекара времето си в университета. В моята специалност стажовете идват чак четвърта година, което според мен е късно, което ще рече, че отново зависи от нас, дали и кога ще започнем стаж, а не от университета. Но пък преподавателите от моята специалност доста често канят практици в различни семинари и мероприятия. Все по-често започват да ни водят и цели курсове, хора които от години са в тази среда и постоянно ни дават примери от ежедневието им. Заданията, които изпълняваме също са идентични с тези от практиката. Следователно практикуването по един или друг начин е застъпено.

Каква е значимостта на семейството ни, за да бъдем успешни?

Семейството дава началото, а от самите нас зависи продължението. Семейството е опората, която ни е нужна в трудни моменти, каквито несъмнено изобилстват пътя на успеха.

Какво е влиянието на приятелите ни върху бъдещите ни идеи за кариерно развитие? Успяваш ли да разграничиш личния живот и забавленията, така че да се съсредоточиш достатъчно върху обучението и придобиването на умения?

Колкото повече пораствам, толкова повече ценя приятелите си. Подкрепяме се, помагаме си взаимно, радваме се за успехите един на друг и при проблем, винаги може да си разчитаме. Нещо като второ семейство. Мотивираме се взаимно за нови приключения. Мисля, че за момента съм открил златната среда между забавления и образование. Въпреки, че на моменти ми казват, че ги пренебрегвам, но приоритет номер 1 е образованието ми.

Къде би желал да развиеш кариерата си - България или чужбина?

Както вече споменах, отдавна взех решението, че искам да живея и развивам кариерата си в България. Според мен в България има много потенциал за развитие и в бъдеще ще се увеличава. Не мога да се съглася, че развитието в чужбина е по-лесно, нито по-отплащащо се. България е богата на неразвити ниши и място за иновации, стига да имаш смелостта да ги осъществиш. Всеки може да отиде на уредено, нека направим и България такова място.

Какъв съвет би дал на всички хора на твоята възраст, за да ги мотивираш да обърнат сериозно внимание на старта на професионалния си път?

Съветът, който бих дал на хората на моята възраст, е да не търсят съвети, а да търсят себе си. Щом имаш нужда от съвет, значи имаш проблем. А проблемите се решават от самите нас и никой не може да ни помогне с тях. Е, все пак дадох съвет, търсете себе си, трупайте опит и умения, но се опитвайте да ги прилагате в реалната среда.