Коментари - Баланс или бърнаут: Защо все повече служители отказват да прегарят в името на кариерата | Бизнес.dir.bg

Мдам, и аз от прегаряне само биричка пия и го местя в другия крачол

Не мога да разбера, защо напоследък акцентът все е, че жените са ощетени за сметка на мъжете. Не знам аз ли съм изтеглил късата клечка или просто много се лъже. В моя конкретен случай, аз съм единствен мъж в колектив от 15 служителя. Всички много ми завиждат, че видиш ли сам мъж с толкова жени. Каква е истината - първо, че съм се хванал за главата от толкова интриги, шушукане, игрички, номера. А за смата работа - каквото се сетите все до мен опира. Иначе все за равенство на половете се говори, но естествено все аз ходя да сменям гумите и маслото и квото се сетите на 5 те служебни коли. Нищо, че 4 се водят с други МОЛ. Забравила нещо си колежката, айде моля те иди ти до Варна, че аз в тоя джъжд ме е страх да карам. Айде сега да пренесеш на всички сувенирите за клиентите им. В месеца поне веднъж по седмица всяка в болнични за детето, айде поемай част от задачите . Това е нон стоп. Честно, мисля да си бия камшика, щото уж да си пич и кавалер, ама идва малко нанагорно, щото и благодарност няма, явно го имат за даденост.

Все по-ясно става, че очевидно сме избрали грешен цивилизационен модел. Това са просто свойства. И те не се поправят. Моделът е грешен. Основни ценности са грешни. Напр. грешно е хем да имаш пазарни принципи, хем банкиране с частичен резерв. Това води до безкрайно покачване на цените, за сметка на прегорени работещи. Системата за преразпределение е сбъркана и решението НЕ СА ЦБДС и подобни ваучерни програмируеми пари, чиято цел е да ни принудят да потребяваме още ненужности. Системата има нужда от изчистване на ненужното, а не от усложняване и принуда за потребление, било то чрез отстъпки или регулации.

Някои направо са си мързеливи. Особено ако има кой да ги търпи. Имам една колежка, получава 2500 за нищоправене. Или е болна, или не е в настроение. Като и кажеш да направи нещо все отказва. Не било то за неа, тя не можела да поема отговорност. А си е точно в служебните и задължения. На 30+ години е, не е престаряла. И деца и мъж няма. Но, щом се е уредила да я търпи шефа без да работи, защо да си дава зор.

Струва ли си да се умре на работното място?

Защото илюзията за кариерен растеж на основа на меритокрация и оптимизацията на колектива през тийм билдинг, нюролингвистинг програмиране, мотивация с лъжи умря. Пандемичните мерки и нормализацията на римоут модела показаха на хората, че са неефективни, използвани като добичета в план към безсмислена оптимизация и за капак нямат никаква форма на сигурност, могат да бъдат уволнени без значение от перформънса им. Знаейки, че всеки ден можеш да бъдеш заметен от някой кариерен план на медижър с амбиция, нито искаш да си магарето, което бичи овъртайм, нито кълвеш на ейчар и маркетинг отдела на глупостите. Искаш като чукне краят на работното време да имаш време ДА ЖИВЕЕШ. Което много хора разбраха, не изисква кариера, и постояннен стремеж за повече пари, които така или иначе след това няма да имаш нито време, нито енергия, нито здравето да изхарчиш смислено.