По-високото заплащане често е изкушаваща причина за смяна на работата

08:48 | 5 март 2023 | Автор : Бисер Кунчев 0 1517 Снимка: Личен архив

Преди година и половина, Dir.bg даде старт на своята платформа за търсене и предлагане на студентски стажове "Идеалният кандидат".

Ловци на таланти

В рубриката "Ловци на таланти" ще ви запознаваме със специалисти в подбора на таланти, които са отговорни за процеса на откриване им и внедряването им в компаниите, които представляват.

"Определено по-високото заплащане е изкушаващо в някои случаи. Понякога чувам от кандидати, че биха сменили позицията си само ако бъдат покрити по-високи финансови очаквания. Моето мнение е, че дори и това да е споделеният мотив за приемане на дадена оферта, изключително рядко е единственият", споделя пред Бисер Кунчев следващият гост в рубриката "Ловци на таланти" Калина Ламбова.

Коя е тя?

Казвам се Калина Ламбова, на 33 г. и съм израснала в Кърджали. Завърших УНСС със специалност "Застраховане и социално дело", продължих с магистратура по "Икономика на човешките ресурси", а отскоро съм сертифициран кариерен консултант. Кариерата ми започна в сферата на държавното обществено осигуряване и до ден днешен се вълнувам от промените в Кодекса за социално осигуряване. С нескрит интерес се включвам, когато трябва да се дебатират основните принципи на осигуряването и логиката в тях. Преди повече от пет години се присъединих към екипа на JobTiger в Recruitment отдела. Имам късмета да работя в интересна, енергична и много продуктивна среда, където всеки ден има какво да науча.

Разкажете ни повече за Вашата позиция в компанията? В какво се състои работата Ви? Какви качества трябва да притежава един служител в отдела "Talent acquisition"?

Работата ми е много динамична и предизвикателна - ден с ден не си прилича. Ролята ни на посредник на пазара на труда изисква да сме подготвени за различни ситуации и гъвкави в реакциите си. Голяма част от времето си отделям за проучвания и четене - за да можем да представим клиентите си, трябва да ги познаваме добре, да знаем какви ценности имат и какво търсят в кандидатите, далеч отвъд уменията изброени в обявата. В позицията на свързващо звено в процеса по подбор носим голяма отговорност и към кандидата. Да спечелиш доверието му е трудна задача, но още по-трудно е да успееш да го оправдаеш, като през цялото време се опитваш да задържиш баланса между ролите на верния партньор на клиента и доверения човек на кандидата.

Едно от нещата, които ме привлякоха в тази професия, е възможността за развитие и тук съвсем не става въпрос само за кариерно израстване. Шлифовката на уменията от всякакво естество, когато плуваш в дълбокото, е нещо незаменимо.

Какъв е профилът на идеалния кандидат за вашата компания, за да бъде приет за талант?

Когато търсим колега за нашия екип, не се фокусираме само върху опита или образованието. Често потенциалът, който демонстрира кандидатът, понякога без сам да го осъзнава, е определящ. За тази работа са необходими различни умения и доброто запознаване на кандидата с нашата професия е от изключителна важност. Нужно е да бъдеш търпелив, осъзнат, със стабилна психика и готов да се сблъскваш с неприятни новини. Често нещата не зависят изцяло от нас, а финалните решения не са в нашите ръце. Трябва си доза смелост и много такт, защото понякога се налага да съобщиш обратна връзка, която трябва да бъде максимално обективна и полезна и същевременно да не бъде твърде директна или несъобразителна. Когато съдействаме на клиенти за назначение, идват на помощ опитът и арсеналът от знания, които сме натрупали до момента, както за пазара на труда, така и за самите клиенти. Това от което изхождаме винаги, е да придадем добавена стойност към работата и на двете страни. На кандидата - като предложим стъпка напред, а на компанията - да съдействаме за намирането на кандидат, който може да отговори на техните нужди както в технологичен, така и в ценностен план.

Вижте всички актуални обяви за стаж:
https://www.idealcandidate.bg/stajove

Кое според Вас е най-важно за изграждането на един талант - семейството, приятелската среда, образованието, хобитата и интересите му, желанието му за развитие, иновативността в мисленето му, очакванията му за настояще и бъдеще? Какво друго можем да добавим, може би това са меките умения?

Според мен едно от най-определящите неща е нагласата към труда и живота като цяло. Талантът и потенциалът се реализират, когато се положат достатъчно усилия в комбинация с правилно отношение към работата. Това се формира и учи отрано в семейството, училището и обкръжаващата среда. Затова е важно да се обръща внимание на младите, които все още не са се ориентирали кариерно. Запознаването с професиите, откриването и поощряването на силните страни трябва да започне от училищна възраст, за да може в края на средното си образование всеки да е взел решение накъде ще поеме, а не тепърва да се ориентира в ситуацията. Аз съм привърженик на тезата, че човек трябва да пробва различни неща преди да избере най-подходящото. Хубаво е да открие не само силните си страни, но и това, което пали искрата в него, караща го да се връща и да продължи, дори в трудни моменти. След това идва и работната среда, в която ще попадне. Важно е човек да бъде обкръжен от хора, които взаимно се мотивират и заедно вървят напред. Когато се подхожда с ентусиазъм, желание и позитивизъм към работата, рано или късно това поведение дава резултат. А това няма как да стане, ако не си открил правилното занимание за теб.

Колко важно е за Вас първото впечатление през време на интервю?

В нашата професия интуицията е важен фактор, но като субективен такъв, не можеш да се осланяш само на нея. До голяма степен има личен елемент, трябва за кратко време да усетиш определени характеристики в поведението на кандидата, които с натрупване на опит се забелязват все по-лесно. Като цяло съм доверчив човек, но често ми е нужно да разменя само няколко думи с кандидата, за да мога да предположа какво ще бъде развитието на нещата.

Следвате ли строго установен протокол и стъпки при провеждането на едно интервю или то се развива в много различни посоки, според отговорите на самия кандидат?

Когато си млад специалист, все още неопитен, следването на протокол улеснява работата. С натрупването на опит на терен, спираш да имаш нужда от това. Разбира се, има детайли и задължителни елементи, които присъстват почти винаги, но с времето се научих да оставям разговора да следва свой път, а аз да навигирам, за да държим посоката. Задавам допълнителни въпроси, когато се налага, и опитвам да предразположа хората максимално, за да се чувстват спокойни.

Kолко време е необходимо, за да разберете дали Вашият избор е бил правилен? Смятате ли, че понякога допускате и грешки?

Всъщност да допуснеш грешка е съвсем в реда на нещата, това е част от процеса на учене и усъвършенстване. Колкото повече смелост имаш да опитваш и да грешиш в началото на кариерата си, толкова по-бързо се изграждаш като професионалист. Всеки служител работи според ценностите и визията на компанията, от която е част. Иначе не би могъл да се задържи там дълго време. Не мога да кажа, че при неуспех с даден кандидат може да се говори за грешка, защото в процеса по подбор участват много страни, които се стремят да изпълняват поетите ангажименти. Опитвам да следвам просто правило не само в работата си. Доверявам се на опита и личното впечатление и се старая винаги да аргументирам решенията си, а ако не съм сигурна в нещо, просто се консултирам.

Възнаграждението или възможностите за развитие преобладават в очакванията на младите ни таланти?

Определено по-високото заплащане е изкушаващо в някои случаи. Понякога чувам от кандидати, че биха сменили позицията си само ако бъдат покрити по-високи финансови очаквания. Моето мнение е, че дори и това да е споделеният мотив за приемане на дадена оферта, изключително рядко е единственият. Когато кандидат има притеснения или несъгласие, свързано с дадена позиция или компания, това проличава в комуникацията ни, макар да не са споделени открито. Когато съм се сблъсквала с такива случаи, дори компанията да предложи по-високо възнаграждение, често кандидатът намира причина да откаже. А ако приеме, вероятността отново скоро да търси работа, е голяма.

Какви са общите Ви впечатления от нивото на подготовка, което дават университетите в България и тези в чужбина?

Не мисля, че това състезание е здравословно. Още помня едно изречение, което чух на първата си лекция в университета. Преподавателят ни посрещна с думите, че докато в училище учителите са съпътствали процеса по нашето образование и са ни държали за ръка през цялото време чак докато прекрачим прага на класната стая за последен път, то в университета лекторите ще ни посочват правилия път на знанието, а от нас зависи докъде ще стигнем по него. Смятам, че образователната институция е едната страна на монетата, а усилията, които полагаме ние като студенти, осъзнатостта ни в този момент и до каква степен сами сме взели решението да учим точно там, е другата. Университетите в България извървяха много дълг път и продължават своето развитие. Знанията, уменията и експертизата, които ще придобие всеки един студент, зависят в най-голяма степен от самия него, а за щастие живеем в свят, където липсата на всяко знание може да бъде попълнена, веднага щом бъде установена.

Какви съвети бихте дали на младите хора, които тепърва избират къде и как да направят своите първи стъпки в кариерата?

Най-важното качество, което човек не трябва да потиска на никоя възраст, е любопитството. Моят съвет е да бъдат активни, да търсят информация, да четат статии и книги, да посещават отворени лекции, кариерни събития и форуми, да разговарят със специалисти, да си създадат собствени впечатления, за да може един ден да направят истински информиран избор по отношение на професията си. Чудесно е да имат самочувствие и да изискват от работодателите, но е важно да инвестират време и усилия, за да натрупат знания и умения, които наистина да ги направят конкурентоспособни.

ИЗБРАНО