Ако не управляваш добре календара си, си изгубен завинаги
Ловци на таланти представя Паолина Владова - Talent Acquition Partner в Quickbase
В рубриката "Ловци на таланти" ще ви запознаваме със специалисти в подбора на таланти, които са отговорни за процеса на откриване им и внедряването им в компаниите, които представляват.
"Това, което наблюдавам е, че изключителните хора и професионалисти, с които общувам, са любопитни, непредубедени и имат добре развито логическо и абстрактно мислене", споделя пред Бисер Кунчев следващият гост в рубриката "Ловци на таланти" Паолина Владова.
Коя е тя?
Казвам се Паолина Владова, на 35, майка на 2 момчета. Завърших бакалавърската си степен в Софийски университет, в специалност "Германистика", и магистърската програма "Управление и развитие на човешките ресурси" в Нов Български Университет. В момента съм част от екипа на Quickbase в ролята на Talent Acquition Partner. Имам страст към employer branding и маркетинг във всичките му форми. Свободното си време посвещавам почти изцяло на семейството ми. Обичам да карам колело и скутер.
Компанията кипи от живот, съответно и ролята ми е динамична. Дните ми не си приличат и това ми харесва много. Работя с лидерите ни, за да намерим правилните хора за техните екипи. Това звучи просто, но включва много неща - стратегия, документация, проучване на пазара, networking, интервюиране, оферти, обратни връзки, онбординг, успоредно с това подпомагам и някои административни функции. Мисля, че най-важните качества за един професионалист в областта са емпатия и организираност. Ако не управляваш добре календара си, си изгубен завинаги.
Какъв е профилът на идеалния кандидат за вашата компания, за да бъде приет за талант?
В компанията ценим споделените ценности, затова бих казала - хората, които работят добре в екип, които имат искрен интерес към сферата си на развитие и целят да израснат чрез приноса си към смислени проекти и създавайки стойност за колеги и клиенти. Плюс твърдите умения за ролята, разбира се.
Човекът е най-малкото общо кратно на най-тесния кръг от хора, с които общува. Всеки малък детайл е част от нашата уникалност. Не се наемам да кажа кое е най-важното, за всеки индивид различен фактор може да бъде водещ. Това, което наблюдавам е, че изключителните хора и професионалисти, с които общувам, са любопитни, непредубедени и имат добре развито логическо и абстрактно мислене.
Колко важно е за Вас първото впечатление през време на интервю?
Старая се да бъда непредубедена, разговаряйки с хората. Всеки кандидат заслужава това. Силно вярвам, че липсата на предразсъдъци и неосланянето на първо впечатление е в основата на разнообразието и приобщаването на работното място. Много по-важни за мен са пълноценната комуникация и пресечните точки между индивидуалните цели за развитие и бизнес необходимостта на компанията.
Това е страхотен въпрос! За всеки рунд в процеса имаме група въпроси, с които целим да разкрием наличието на определени качества. Не бих казала, че се придържаме дума по дума към строго установен протокол, по-скоро търсим информация, която да ни помогне да разберем, дали кандидатът ще бъде успешен в тази роля в нашия контекст. Прилагаме структуриран подход в интервютата. Това е рамка, която дава на кандидатите равен старт, еднакъв процес и те биват оценени на база предварително зададени от екипа.
Няма безгрешни хора, със сигурност и аз ги допускам и вероятно ще допускам още.
Но прилагам риск мениджмънт - старая се изборът да е взаимно осъзнато решение както от страна на екипа, така и от страна на новия ни колега. Постигаме го чрез следване на добри практики и откритост в комуникацията през целия процес. Така шансовете да избегнем разочарование са големи.
Възнаграждението или възможностите за развитие преобладават в очакванията на младите ни таланти?
Разговарям с много млади хора в работата си. Смятам, че за младите таланти и двата фактора са еднакво важни при взимането на решение. Младежите от поколение Z са изключително осъзнати - за баланса с личния си живот, за посоката си на развитие, модерни технологии, интереси в професионален план, обучения. С всяка година съм все по-впечатлена.
Ще отговоря с наблюденията си за tech сектора. Университетите в чужбина са пазарно ориентирани. На студентите се дава възможност бързо да приложат наученото и най-вече програмата еволюира според пазарното търсене и изискванията на бизнеса. В направленията Компютърни Науки и Информационни Системи, например, младите хора често работят по проекти обвързани с благотворителни организации, партниращи си с учебното заведение. По този начин студентите завършват бакалавърската си степен, натрупали опит и с реални проекти в портфолиото си.
Подходът в България, с някои много малки изключения, е диаметрално противоположен. Програмата е класическа, получаваме основата, което също е чудесно. Наблюденията ми са, че липсва менторство, за да се насочат студентите към модерни практики и да се вдъхновяват да творят със знанията, които имат. Това е заключен потенциал, който бизнеса все по-успешно разпознава и успява да освободи чрез редица партньорски инициативи. Мисля, че и двата варианта имат своите плюсове, ключово е желанието за учене и развитие, а възможностите в България не са никак малко.
Бих им казала да послушат сърцето си и да се развиват в посоката, която ги пали и знаят, че биха работили с плам. След това възможностите идват бързо. И все пак няколко са важните неща при осъзнатия избор на първа работа - добър ментор, приятелска среда, спазване на добри практики, свобода за изразяване на идеи. Всичко това вдъхновява.
НАЙ
ЕС изчерпва газовите си хранилища с най-бързи темпове от намаляването на руските доставки
Защо някои страни препоръчват да държим пари в брой вкъщи
Германия ли е виновна за високите цени на тока в Европа
"Дядо, не наранявайте гъските": Бизнесът търси алтернатива на принудителното угояване
ЕС изчерпва газовите си хранилища с най-бързи темпове от намаляването на руските доставки
Защо някои страни препоръчват да държим пари в брой вкъщи
Германия ли е виновна за високите цени на тока в Европа