В рубриката "Ловци на таланти" ще ви запознаваме със специалисти в подбора на таланти, които са отговорни за процеса на откриване им и внедряването им в компаниите, които представляват.
"Всеки човек има талант в някакво направление, но любознателността, труда и упоритостта са тези неща, което правят разликата", споделя пред Бисер Кунчев следващият гост в рубриката "Ловци на таланти" Милена Андреева.
Коя е тя?
Казвам се Милена Андреева, на 35 г. от София. Работя в Софарма Трейдинг, част от Групата на Софарма. Компанията има бизнес със търговия на едро на лекарствени продукти и медицинска апаратура в България и Сърбия, както и собствена верига аптеки - SOpharmacy. Работя в сферата на Човешките ресурси от повече от 12 години и усещането ми е, че приносът на тази функция към бизнеса става все по-значим и ценен от компаниите.
От януари тази година заех позицията на Старши Мениджър Човешки ресурси. Заедно с екипа ми сме част от глобалната функция ЧР на Групата и отговаряме за подкрепата на всички функции в компанията (близо 2600 служители в България и Сърбия) в частта на подбор, развитие на таланти, оценка на представянето, организационен дизайн, възнаграждения и придобивки, администриране и други. Най-важното за колегите, които са ангажирани с процесите по подбор е да познават много добре бизнеса, екипите и ръководителите във функциите, за които подбират. Това им дава предимството да бъдат напълно наясно как кандидатът би се вписал в компанията, какви са рисковете и какво трябва той/тя да развива, за да успее да се справи с позицията. Това е причината в компанията процесът по подбор да бъде интегриран в бизнес партньорската функция.
Какъв е профилът на идеалния кандидат за вашата компания, за да бъде приет за талант?
За мен талантът се изразява в уменията ни за учене и ценностната ни система. Уменията за учене се изразяват в способността ни да учим от всяка ситуация, като анализираме себе си и сме отворени към околните, както и да бъдем адаптивни към промените и да се стремим към постигането на все по-високи цели за себе си като професионалисти. Ценностната ни система е нашият "вътрешен съдия", който "отсъжда" как да постъпим тогава, когато нямаме готов отговор или се намираме в изключително непозната среда. Ако развиваме тези 2 направления, ние ще бъдем безспорни таланти и успешни хора.
Най-важното за изграждането на таланта е неговото/нейното желание за развитие, както и до колко е готов/а да поеме допълнително отговорности и задачи, които ще го/я развият. Всеки човек има талант в някакво направление, но любознателността, труда и упоритостта са тези неща, което правят разликата. Силно вярвам в това, че над 80% от развитието ни зависи изцяло от нас и нашата настройка към света, както и какво време и усилия сме готови да инвестираме в надграждането на себе си. Има, разбира се, и малка част късмет и вродени качества, но те не са преобладаващия фактор.
Колко важно е за Вас първото впечатление през време на интервю?
Първото впечатление е важно, защото то дава усещането за човека, който стои срещу теб. Важно е да усетя дали кандидатът е искрен, за да разбера как би се държал той в екипа, как би повлияло неговото поведение на средата в компанията. Все пак имамe предвид, че понякога хората са притеснени в началото на интервюто и може да променят мнението ми до неговия край. В компанията имаме култура на толерантност и никога не правим прибързани изводи. Винаги се опитваме да създаваме неформална и приятна атмосфера, за да не се чувстват хората като "на разпит" и да покажат максимално себе си.
За мен интервюто е двупосочна дискусия и в този смисъл няма как да се следва определен протокол - не само, защото кандидатите имат различни отговори и разговорът тръгва в различна посока, но и те самите задават въпроси, които отключват нови теми за интервюто.
За да има съпоставимост между кандидатите, се старая да изследвам едни и същи компетенции, които са важни за ролята, но това не става със задаването на едни и същи въпроси, а чрез различни инструменти и ситуации.
Не мога дам еднозначен отговор - понякога има "клик" от самото начало, а понякога са необходими месеци, за да преценим дали сме направили правилен избор. Всеки човек идва със своите "силни" и "слаби" страни и процесът на адаптация към културата в компанията, ролята, колегите и начините на работа е трудно предвидим. Разбира се, че понякога допускаме грешки - и от двете страни - кандидат за работа и работодател, защото в този процес и двете страни вземат решение, поемат риск и носят отговорност за този риск. Нормално е понякога нещата да не се получат според очакванията на някоя от страните, но тук най-важното е да се разделим с взаимно уважение, независимо кой е взел решението - нещо на което държа изключително много.
Възнаграждението или възможностите за развитие преобладават в очакванията на младите ни таланти?
Все повече ми прави впечатление, че нито възнаграждението, нито израстването в йерархията или високата позиция съблазнявам младите хора. За тях са по-ценни баланса работа/свободно време, атмосферата на работното място, колегите и отношението на компанията, естеството на самата работа. Трудно ще бъде на компаниите да се адаптират към новото поколение, защото те са изключително изискващи и не правят компромиси със себе си. Също така виждам, че те често търсят компании с кауза, които да им помогнат да допринасят за обществото. За щастие, аз работя за компания с една от най-ценените от младите каузи - да доставя здраве и качество на живот и това определено е наше предимство при привличането на таланти.
Във времената, в които живеем, нещата са много по-комплексни от това да направим избор на Университет. В ерата на огромното количество информация и неограничените възможности, подготовката е комбинация между преживяванията ни, формалното образование, допълнителните курсове, различните инициативи и активности, различните работни места, през които сме преминали, хобитата и средата ни. Ако трябва да отговоря конкретно, наблюденията ми са, че образованието в чужбина дава по-различна перспектива на младите - сблъсква ги с различни култури, езици, прави ги по-самостоятелни, дава им по-широк кръгозор и те са по-подготвени за бъдещата си работа.
Бих ги посъветвала да бъдат малко по-смирени и да видят какво могат да научат от хората с повече опит. Важно е да държат на това, което им е интересно и да се опитат да работят нещо, което им доставя удоволствие - все пак никой не иска да прекара 1/3 от живота си в нещо, което го натоварва и не му доставя удовлетворение. А, за да ни е интересно нещо, то трябва да влезем неговата дълбочина и да изпробваме различните му аспекти. За това е необходимо време и упоритост, така че ги съветвам да не се предават, когато стане трудно - нещо, което за жалост често виждам при новото поколение професионалисти.
НАЙ
Кабинетът показа териториалните планове, предизвикали миньорския гняв
Нов застрахователен скандал след отнетия лиценз на Евроинс Румъния засегна брата на Урсула фон ден Лайен
Най-бързо растящият ритейл търговец отвори 150-ия си магазин у нас
Лондон увеличава минималната заплата, но не предвижда намаляване на данъците
Кабинетът показа териториалните планове, предизвикали миньорския гняв
„Файненшъл Таймс“: Икономическите перспективи на Азия са най-лоши от половин век насам
МФ: Бюджетният дефицит достига до 780 милиона лева към края на септември
Лондон увеличава минималната заплата, но не предвижда намаляване на данъците