Министърът на здравеопазването потвърди през последната седмица, че е против съкращаването на срока на обучение на медицинските сестри в университетите, без обаче да посочи нито един аргумент. Припомняме, че съгласно българското и европейското законодателство "медицинска сестра" е регулирана професия и за да се упражнява тя е необходима диплома за висше образование. Държавата определя у нас то да бъде със срок 4 години (и 4600 часа), без тук да се включва времето за специализация и/или продължаване на обучението в по-висока образователна степен.

Независимо че не знаем мотивите на министъра, нека направим преглед на възможните недостатъци на съкращаването на сравнително дългото обучение на сестрите и дали са налице адекватни аргументи против това предложение.

  • Престижът на професията

Битува мнението, че съкращаването на срока на обучение ще подкопае и без друго ниския престиж на професията. С други думи вие учите по-малко от останалите, следователно ще сте по-малко ценни и това ще се пренесе върху всички, упражняващи или избиращи тази професия.

Този аргумент се основава на усещания, но не и на изследвания и проучвания. Единствената измерима стойност на "престиж" в контекста на висшето образование е налична в рейтинговата система на висшите училища и оттам можем да направим извод, че престижът е свързан не с вида на професията, а с конкретния университет, от който се придобива дипломата. С други думи държавата следва да предприеме важни стъпки по повишаване качеството на висшето образование навсякъде и за всички университети и професии, вместо да се тревожи за възприятията на хората.

  • Риск за качеството на медицинската услуга

Силен аргумент против намаляване на срока на обучение е възможността сестрите да не успеят да придобият необходимите знания и умения, които да им позволят да се грижат добре за пациентите и оттам - да се намали качеството на предоставяната услуга.

Дали обаче в действителност е така? Регулацията на медицинските професии и на необходимото за тях образование имат за цел да ограничат именно подобен риск. Това се случва чрез изисквания за минималния брой часове, за съдържанието на учебните програми и за разделението на обучението между теоретично и практическо. Минималните изисквания на европейската директива[4] от 4600 часа и 3 години се очаква да гарантират в достатъчна степен качеството на образованието на медицинските сестри. Да не забравяме и че самата липса на медицински сестри (или недостатъчният им брой) поставя под много по-голям риск качеството на здравеопазването в конкретни лечебни заведения (а дори и самото му съществуване), така че може би трябва да степенуваме рисковете и вероятните негативни последици.

  • Невъзможност за вписване на изискуемите 4600 часа в рамките на 3 учебни години

Времевите ограничения наистина ще създадат напрежение за студенти и преподаватели. За да се намали продължителността на обучението на медицинските сестри от 4 на 3 години, при запазване на изискуемия брой часове и тяхното разпределение между теория и практика, е необходима трансформацията и преразглеждане на настоящите учебни програми, както и намаляване на дългите летни ваканции. Почти всички заинтересовани страни признават възможностите в България това да се случи. Можем да вземем за пример и достатъчно на брой европейски университети, които успешно се справят с тази задача.

  • Нужна е смяна на много нормативни документи

Това е наистина важен детайл - подобна промяна не става с просто промяна на две изречения в една наредба. Като минимум ще трябва да се коригират закона за здравето, закона за висшето образование, наредбата за придобиване на специалност в системата на здравеопазването, държавните изисквания за придобиване на висше образование по специалност "медицинска сестра" и други. Но именно превръщането на политическа воля за реформа в практическо реализиране чрез адаптиране на нормативната база е една от основните задачи на държавната администрация. По-важното е, че ако се вземе решение за промяна, възможностите за нейната реализация са налице.

Ще завършим с това, че намаляването на срока на обучение на медицинските сестри е само една стъпка към решаване на проблемите с липсата на достатъчно медицински сестри в България. Останалите предложения на ИПИ по темата може да видите в анализа "10 решения на проблема с медицинските сестри".


Авторът д-р Петя Георгиева е икономист във фондация "Институт за пазарна икономика" от 2018 г. с интереси в областта на здравеопазването, образованието, публичните предприятия и фискалната политика. Преди това е била главен експертен сътрудник във Фискалния съвет към Народното събрание и държавен експерт в дирекция "Бюджет" на Министерството на финансите. Автор е на редица икономически изследвания и анализи и е икономически сътрудник на Правната програма на Института. Завършила е международни икономически отношения в УНСС, доктор е по икономика от 2009 г. с тема на дисертационния труд "Прехвърляне на дейности (outsourcing) в международния бизнес".


Статията от бюлетина на ИПИ е публикувана ТУК >>

 
ИЗБРАНО