17-11-2017 20-11-2018

Лихвите в България ще останат близки до рекордно ниските стойности

Сливането на ОББ и Райфайзенбанк е добър знак, както за състоянието на сектора, така и за перспективите пред неговото развитие, смята Ирина Марцева

10:31 | 26 декември 2021 | Автор : Александра Ангелова 11 2786 Снимка: iStock by Getty Images

Състоянието на икономиката на страната и постепенното възстановяване на икономическите сектори от пандемията от COVID-19 продължава да е определящо за дейността и резултатите на банковия сектор.

Още по темата

Публикуваните до момента статистически данни затвърждават оценката за високата устойчивост на българската банкова система, дори в условията на криза, породена от COVID-19. Това коментира пред Dir.bg Ирина Марцева - главен секретар на Асоциация на банките в България.

- В какво състояние банковият сектор в България изпраща 2021 година?

Банковата система е стабилна, високо ликвидна и силно капитализирана. Депозитите, както и активите на сектора, продължават да нарастват.

Постепенното възстановяване на икономиката от негативното влияние на COVID-19 води със себе си увеличаване на бизнес активността и потреблението, което се отразява в нарастване на основни показатели на банковата система.

В края на септември 2021 г. нетният лихвен доход на банките се повишава с 3,2% на годишна база (62,8 млн. лв.) до 2,04 млрд. лв. Приходите от лихви обаче се покачват само с 1% на годишна база (22,1 млн. лв.) до 2,25 млрд. лв., въпреки високите темпове на кредитиране.

Благодарение на възстановяването на икономическата активност, в края на третото тримесечие на 2021г. нетният доход от такси и комисиони отчита ръст от 19,2% на годишна база (145,4 млн. лв.) до 903,6 млн. лв. В края на септември 2021г. приходите от такси и комисиони се покачват с 18,6% на годишна база до 1,078 млрд. лева.

С подобрените перспективи пред иĸoнoмиĸaтa нарастват и оборотите при плащанията - с 30% са се увеличили плащанията с банкови карти или с електронни пари за първото шестмесечие на 2021 г., в сравнение със същия период на 2020г., по данни на БНБ. Това е сред основните фактори, които влияят върху ръста на приходите от такси и комисиони.

При сравненията следва да се имат предвид резките спадове на нетния лихвен доход и на нетния доход от такси и комисиони през съответните тримесечия на 2020 г., заради отслабената икономическа активност, вследствие на предприетите мерки за ограничаване разпространението на коронавируса в страната. Не бива да забравяме, че през 2020 г. печалбата на банковата система се срина с 51,4% и поради тази ниска база печалбата през 2021 г. логично показва ръст.

В хода на 2021 г. банковата система извършва доста по-малко обезценки, спрямо същия период на миналата година, което има съществен принос за подобряването на финансовите резултати на системата. За деветмесечието на 2021г. размерът на обезценките спада с 37% на годишна база до 395,7 млн. лв. от 627,6 млн. лв. година по-рано.

Нетната печалба на сектора за деветмесечието на 2021 г. възлиза на 1,09 млрд. лв., което представлява ръст от 55,6% на годишна база.

Освен увеличената кредитна активност, ниските и отрицателни лихвени проценти, по-високият размер на нетния доход от такси и комисиони, по-ниските разходите за обезценки и начислени провизии влияние върху финансовия резултат на банковата система оказват управлението на качеството на кредитния портфейл и извършените оперативни разходи, свързани с инвестициите в дигитализация и повишаване на кибер сигурността.

В края на септември 2021 г. депозитите на домакинствата и фирмите нарастват с 11,8% на годишна база и надхвърлят 100 млрд. лв.

Бихме искали да подчертаем, че освен високо капитализирана, банковата система е силно ликвидна. Но това носи освен ползи, така и негативи за банките. Банките непрекъснато търсят възможности да пласират тази ликвидност, което показва готовността им да кредитират. Това е положителен знак за възстановяването на икономиката. Същевременно, банките губят от поддържането на свръхналичности, като този период продължава дълго време и се очаква да продължи неопределено занапред. Ето защо, банките се опитват, поне в някаква степен, да търсят начини за компенсиране на този негативен ефект.

Въпреки тези тенденции, банките остават най-сигурните и предпочитани места, на които гражданите да държат парите си, както показват и данните за нарастването на депозитите. Но за самите финансови институции става все по-скъпо да съхраняват средствата на клиентите си, като поддържането на висока ликвидност и сигурност е свързано с високи разходи от страна на банките, които те заплащат, макар да не е по тяхна воля, нито да печелят от това.

- Наскоро бе обявена голяма сделка на банковия пазар - сливането на ОББ и Райфайзенбанк. Смятате ли, че предстоят още подобни сделки и какво е влиянието им върху сектора и клиентите?

Обявената сделка е голяма като размер и цена за българския банков пазар. Доколкото не бихме могли да коментираме естеството на самата сделка, тъй като следва да премине през законови процедурни и регулаторни одобрения, но и предвид политиката на АББ да не коментира дейността на конкретни свои членове, бихме могли да кажем само, че смятаме, че сделката е добър знак, както за състоянието на сектора, така и за перспективите пред неговото развитие.

Бихме искали да подчертаем, че консолидацията в банковата система в България никога не е спирала. Тя е естествен процес, движен от съображенията за оптимизация на разходите и повишаване на общата ефективност на банките.

Смятаме, че принципно, в резултат от сливания и придобивания, на пазара ще продължават да функционират по-стабилни и по-конкурентни институции. С оглед на това клиентите биха могли да се възползват от въвеждането на нови по-модерни услуги и ускоряване на иновациите в сектора.

- Кое, според вас, предизвиква интерес към банковите заеми в ситуация на икономическа несигурност?

Според нас, навременната реакция от страна на световните, европейските и националните регулаторни органи чрез предприемане на мерки за противодействие на негативните ефекти от световната пандемия, причинена от разпространението на COVID-19, в комбинация с приноса на банките, позволиха поддържането на висока ликвидност и не доведоха до остър спад на кредитирането, дори в най-тежките месеци на пандемията, както през 2020 г., така и през 2021 година.

Както е известно, в трудната ситуация през 2020 г. банките своевременно се включиха и в различни по вид правителствени програми, целящи отпускане на кредити на физически лица и на микро, малки и средни предприятия, които изпитват затруднения, в резултат на пандемията от COVID-19. Банките бяха и са в състояние да отговорят на търсенето на кредитен ресурс.

Кредитните институции останаха отворени за своите клиенти през цялото време, осигуриха ликвидност на пазара, облекчиха плащанията на бизнеса и домакинствата, клиентите имаха достъп до своите средства през цялото време.

Банките доказаха, че са част от решението на проблема и стоят в основата на функционирането и възстановяването на икономиката. В настоящия момент банките и техните клиенти гледат напред, към фазата на възстановяване на икономиката.

- Мораториумът върху плащанията по банковите кредити вече е история. Изпитват ли клиентите на банките затруднения при обслужването на заемите си как процедират банките в тези случаи?

Както е известно, чрез съгласуване с БНБ и банковата общност, беше одобрен изготвен от АББ Ред за отсрочване и уреждане на изискуеми задължения към банки и дъщерните им дружества - финансови институции. Чрез него беше съхранен капацитетът на банките за отпускане на нови кредити, като се предостави възможност на банките, при благоприятно регулаторно третиране, да предоставят облекчения на кредитополучателите по обслужването на техните заеми. От Реда за отсрочване се възползваха, както знаем, множество предприятия, вкл. малки и средни, както и домакинства.

Общият брутен размер на одобрените кредити и аванси по Реда за отсрочване и уреждане на изискуеми задължения към банки и дъщерните им дружества - финансови институции, към края на октомври 2021г. е 8,437 млрд. лв., от които 6,587 млрд. лв. за предприятия и 1,85 млрд. лв. за домакинства, показват актуалните данни на БНБ.

В настоящия момент, както и като част от обичайната банкова дейност, дори преди пандемията, банките не спират да работят с клиентите си в търсене на подходящи варианти по отношение обслужването на техните задължения, ако те изпитат такава необходимост. Като цяло, клиентите постепенно се връщат към нормалното обслужване на своите отсрочени задължения.

Отново бихме искали да подчертаем, че банките разсрочват кредитите, не само в тази ситуация, а и по редица различни причини, които могат и да са с временен характер. В този смисъл, клиентите и банките са свободни да договарят индивидуално и други начини за облекчаване изплащането на кредитите им, например, включително и по-дълъг срок на отсрочване, но при всички случаи при съблюдаване изискванията на нормативната уредба.

- Какви са очакванията ви за динамиката на лихвите по кредитите и депозитите?

Решенията на водещите централни банки, сред които тези на ЕЦБ, които са валидни за България, както и на националните регулатори, върху които банките не могат да влияят, предопределят средата на ниски и отрицателни лихвени проценти вече дълго време, към които банките трябва да адаптират своите бизнес модели.

Конкурентната среда в банковата система и настоящите пазарни условия, обусловени от политиките на централните банки, влияят върху лихвените и тарифните политики на банките. Преследването на ефективност и оптимизацията на разходите също са фактор, който оказва влияние.

Както и досега, банките се съобразяват c действията нa централните банки, но те носят, ĸaĸтo позитиви, тaĸa и негативи за самите банки.

Очакваме лихвените проценти в България да останат стабилни, близки до рекордно ниските стойности. Лихвената статистика на БНБ показва още, че средните лихвени проценти по новодоговорените срочни депозити остават на достигнатите ниски стойности. Лихвените проценти по депозитите в България са сред най-високите в еврозоната, където преобладават отрицателните лихвени проценти.

От друга страна, рекордно ниските лихвени проценти по кредитите са част от факторите, които влияят върху търсенето на кредити от страна на фирмите и домакинствата, в преследване на техните бизнес и потребителски цели.

- С оглед на отрицателните лихвени проценти, наблюдава ли се ръст при другите инвестиционни продукти и услуги на банките, освен по депозитите?

Банковият сектор преминава през период на безпрецедентна трансформация. В новата реалност, обусловена от ниските и отрицателни лихвени проценти и свръхликвидност, банките адаптират своите бизнес модели. Сложната, променлива и непредвидима икономическа обстановка, в която банките оперират, ги кара да проявяват гъвкавост и да адаптират дейността си.

Добрата новина е, че както банките се приспособяват към новата реалност, така и техните клиенти започват да я осъзнават и да приемат факта, че банковите депозити имат своите алтернативи при съхранението на парични средства. Клиентите също разбират, че съхраняването на пари на депозит не е рентабилно за тях и се преориентират към алтернативни индивидуални решения, с помощта на банковите консултанти.

Това, което наблюдаваме, е, че клиентите започват да се преориентират към нови инструменти за съхранение и инвестиране, като взаимни фондове, доверително управление и други решения, при консултиране с банкови специалисти. Инвестициите в този тип продукти нарастват с големи темпове, като се наблюдава сериозен ръст, не само спрямо миналата година, но и в годините преди пандемията.

Това показва, че клиентите разчитат на банките да бъдат техен доверен партньор при управлението и съхранението на парите им и за намирането на най-добрите индивидуални варианти и подходи, съобразени с нуждите им, в динамичната и бързо променяща се реалност.

ИЗБРАНО