Средните заплати в Европа в края на 2018 година
Членството в Европейския съюз съвсем не е гаранция за високи доходи и стандарт на живот, както се смяташе у нас преди 2007 година
Според данни на Евростат, основани на информация от Международния валутен фонд и Европейската централна банка най-високата средна заплата в Европа имат гражданите на княжество Монако - 5900 евро месечно. Тук има истинско струпване на богати хора от всички сфери на обществото-политици, бизнесмени, спортисти, звезди на киното.
На второ място е Лихтенщайн - в княжеството има средна заплата от 5425 евро на месец. Следва Швейцария, където тя е 5323 евро на месец.
Близо до лидерите в класацията по заплати са Люксембург, Дания и Исландия. Средният месечен доход на гражданите в тези държави е близо до 5000 евро.
В Топ 6 по заплати в Европа са малки държави, които не разполагат с природни ресурси и силна икономика, като изключим Дания и Швейцария. Но са богати и гражданите им са богати.
Следват големите европейски държави със силно развити икономики. Германия е със средна месечна заплата от 3771 евро, Швеция е с 3340 евро, Франция - 2957 евро, Великобритания - 2498 евро. Разтърсваната от политически кризи Италия е с 2189 евро, Испанците взимат средно 2189 евро.
Къде е България в Европа по средна заплата? Според Националния статистически институт средната заплата в края на миналата година у нас е била 575 евро. Изпреварени сме от повечето източно-европейски държави и то чувствително. Например в Естония средната заплата е 1320 евро, в Латвия - 1015 евро. Гърците също са напред, макар че преживяха финансова криза - 1092 евро.
Все пак ние водим на албанците и сърбите-съответно там средните заплати са 480 и 450 евро. Изпреварваме и страните от бившия СССР, без прибалтийските републики. В Русия средната месечна заплата е 510 евро, в Украйна-262 евро, в Беларус-406 евро.
Кои са причините за това България да изостава така от другите европейски държави с някои изключения?
Експерти казват, че ни е ниска производителността на труда. Но стотици хиляди българи работят в Европа, в държави с напреднали икономики, където се представят добре и получават много повече, отколкото в България. Значи, проблемът не е в работната ръка, а в условията и работодателите.
Корупцията и изтичането на европейски средства в джобовете на отделни бизнесмени, забогатели покрай обществени поръчки и търгове е другата основна причина. Третата причина е,че държавата така и не създаде добри условия за бизнес и чужди инвестиции. Приказките за ниско облагане не могат да заблудят никого, защото у нас няма добра съдебна система, няма защита на този, който работи по правилата и печели честно парите си.
Има и още един фактор - човешкият. Да, близо 1.5 милиона българи работят навън, изкарват добри пари и поддържат близките си, осигурявайки паричен поток, по-голям от преките чуждестранни инвестиции в последните години. Безработица в страната на практика няма, особено в големите градове, където вече живее преобладаваща част от населението. Но има нежелание за работа поради ниското заплащане, има битова престъпност, има сива икономика, в която са стотици хиляди хора. При това положение няма как заплатите ни да са европейски. И членството в ЕС не е гаранция, че ще живеем по-добре. Това поне стана ясно за близо 30 години преход.