107 хил. души са средната класа на България

Dir.bg направи съпоставка на изнесените от синдикатите данни с тези от декларациите в НАП

Снимка: Shutterstock

107 хил. души са средната класа на България

Dir.bg направи съпоставка на изнесените от синдикатите данни с тези от декларациите в НАП

15:52 | 18 октомври 2018 | Автор : Красимир Тодоров 157 18395 Снимка: Shutterstock

Средната класа е гръбнакът на икономиката на всяка страна - като потребява, произвежда и инвестира. Без нея нещата отиват в крайности - много богат, но сравнително малоброен елит и огромна маса от хора с ниски доходи, преживяващи ден за ден.

Такива държави в Африка и Латинска Америка са мнозинство, но в Европа ситуацията е много по-различна. Големите и силно развити икономически представители на Стария континент имат и стабилна средна класа. В Германия например делът на средната класа в общата численост на населението остава стабилен през годините: между 50 и 80%, в зависимост от зададените параметри. Нещо повече, в сравнение с 1996 година, днес доста повече хора твърдят, че принадлежат към средната класа. Оттогава досега броят им е нараснал от 47% на 57%.

Скептиците смятат, че тези допитвания пресъздават изкривена картина на обществото, защото част от анкетираните не желаят да признаят, че принадлежат към работничеството или към долната прослойка. Но констатацията, че средната класа в Германия продължава да е многочислена, се подкрепя не само от допитванията, а и от статистиката.

Във Франция средната класа бе дефинирана още от Жискар дЕстен - той включи в понятието "двама от всеки трима французи". Работници, служители, селяни или чиновници са част от тази средна класа. Във Великобритания през 2011 година при едно допитване 70% са се определили като средна класа срещу 24% - като работници.

В България нямаме точен поглед към обществения слой, който бихме могли да определим като средна класа. Преди дни бившият министър на икономиката Делян Добрев каза, че у нас около 200 000 души принадлежат към средната класа. Не уточни обаче по какъв критерий е определил цифрата.

Истината е, че ако искаме да заложим на цифрите при определяне броя на хората, които у нас могат да се причислят към тази прослойка, трябва да попитаме данъчните. Данните са съвсем пресни, от писмения отговор на министъра на финансите Владислав Горанов до Жельо Бойчев от БСП по повод негов актуален въпрос.

Какво излиза от цифрите?

През 2017 година 3.1 милиона българи са подали данъчни декларации - тоест, имали са доходи извън трудовите си договори или заедно с тях. Повече от половината (1.65 милиона души) са декларирали доходи по-малко или равни на 510 лева месечно. Още 811 000 души са посочили като доход между 510 и 1000 лева месечно. Тези групи, а те са огромното мнозинство от работещите българи, едва ли могат да бъдат причислени към средната класа на основание изчисленията на синдикатите, че 2340 лева трябват на четиричленно семейство за нормален живот. По този критерий и двама работещи с доходи от тези групи са под нормалния живот.

Следващата голяма група работещи българи са декларирали доход от 1200 до 2300 лева на месец. Те са 488 866 души и част от тях могат да претендират, че са от средната класа. Колко обаче са по-близо до 1200 лева и колко - до 2300, не е ясно.

Така идваме до две групи работещи българи, които вероятно имат право да се определят като средна класа. Те са декларирали доходи от 2300 до 4900 лева месечно. Става дума за 107 хиляди души. При този доход те не само си гарантират "нормален живот" според синдикатите, но имат и възможности за инвестиции. Но дали са достатъчни - при 3.1 милиона работещи и декларирали доходи като физически лица едва 107 хиляди с доходи като за средна класа. Около 3%. Ако добавим пенсионери, младежи, стартиращи трудовия си път, трайно безработни, процентът им от всички българи ще намалее още.

Накрая - богатите у нас също не са много - около 42 000 имат декларирани доходи от 4900 лева месечно и нагоре. Разбира се, в тази бройка не се включват притежателите на акции, офшорни компании, валутни сметки в чужбина и на недвижими имоти, които се дават под наем.

Достатъчни ли са тези хора да издърпат и останалите към по-високи доходи в най-бедната държава от Европейския съюз? Отговорът към момента не е насърчителен.

ИЗБРАНО