Зърнопроизводителите се обявиха против удължаването за България на действието на европейския регламент за безмитен внос на селскостопански стоки от Украйна. Те са категорични в искането си и го демонстрираха с протести, при които блокираха гранични пунктове.

Протестите ще придобият международен характер на 7 април, когато се очаква напрежение от двете страни на Дунава. Полша пък настоя или за забрана на украинския внос, или за квоти.

Напрежението расте: ето защо

Националната асоциация на зърнопроизводителите смята, че безконтролният внос на зърно от Украйна е сред главните причини за тежката ситуация в земеделието, за ниската изкупна цена и невъзможността за реализация на родната продукция, която залежава в складовете.

Ще поискаме от Брюксел допълнителни мерки за осигуряване на коридори за износа на украинското зърно, потвърди позицията си пред журналисти във Видин министърът на земеделието Явор Гечев. И повтори вече казаното преди седмица, че българските зърнопроизводители ще получат 16 милиона евро от Европейската комисия като компенсация заради залежалата им продукци.

Българските зърнопроизводители са подложени на засилващ се натиск от интензивния украински внос на зърнени и маслодайни култури в страната, който блокира изцяло търговията на родното производство. Складовете на земеделските производители са пълни със залежала продукция. Пазар за българското зърно няма, а жътвата предстои след два месеца. Новата реколта няма къде да бъде прибрана и няма изгледи ситуацията да се подобри, ако украинският внос на селскостопански стоки в страната продължи, обясни председателят на националната браншова асоциация Костадин Костадинов, цитиран от БНР.

Допреди месец в страната ни са внесени огромни количества зърно, добитото зърно е по складовете, а сделки няма, каза Жечко Андрейнски от видинския съюз.

Украинският слъночоглед бил проблемът 

"Вносът на пшеница е по-малък, в сравнение със слънчогледа. Слънчогледът, който влезе, беше над 1 милион и 500 хиляди тона. При слънчогледа може би над 60 % от зърното остава в складовете на земеделските производители, при пшеницата от добитото около 6,5 млн. тона зърно, в момента над 4 млн. тона залежава в складовете... Сега сделки няма, и да искаш да продадеш, няма кой да купи. Цените на пшеницата се смъкнаха на 38-40 стотинки, няма пазар, на слънчогледа- 65-70 стотинки- също няма пазар...

Ние искаме да защитим нашето право на труд, искаме да работим, искаме да реализираме продукцията си в България и да осигурим работа на нашите работници... Зърнопроизводството у нас реализира голяма част от БВП. Парите, които осигуряваме, са над 9 милиарда лева, от тях 3 милиарда лева отиват като ренти за земята, която ползваме. Българският земеделски производител трябва да продължи да работи... ", коментира Андрейнски пред БНР.

Какво отговаря на тревогите министърът

Искам ясно да се чуе и в Брюксел, че държавите, които са по-близо до конфликта в Украйна, плащат много по-висока цена и солидарността в Европа трябва да е и към собствените земеделски производители, каза Явор Гечев, цитиран от БТА. Той изрази надежда Европа да реагира бързо.

Вносът на слънчоглед от Украйна се е увеличил 20 пъти за една година и нито един пазар не може да поеме толкова допълнителни количества. Пазарът в Черноморския регион е дебалансирн от една година и дори утре войната да спре, той едва ли ще се възстанови скоро, защото износът на зърно с кораби през Черно море стана скъп и заради високите застраховки, поясни Гечев.

Увеличен е вносът и на други продукти - сухо мляко, яйца, плодове и зеленчуци, което също създава проблеми и е повод за протести на производители, каза министърът.

По-рано, на 21 март Гечев каза, че България ще получи 16 милиона евро от Европейската комисия, с които да бъдат компенсирани зърнопроизводителите, заради залежалата им продукция след безмитния внос на украинско зърно.

Аграрният министър изтъкна тогава, че ако е можел, досега е щял да спре безмитния внос на украинско зърно у нас, както и че България е настоявала пред Брюксел да бъде само коридор за продукцията, която да не влиза на нашия пазар, но това не се е случило. Явор Гечев изнесе данни, според които към края на февруари у нас има общо 1 169 000 тона повече от миналата година слънчоглед, пшеница и царевица и обясни за какво ще се дадат парите на зърнопроизводителите от европейския кризисен фонд:

"Ние ще използваме за допълнителни субсидии по отношение на кризисното съхранение, т.е. на количествата, които има в държавата в момента, за да подпомогнем поне частично това, което на практика сте загубили. Това не е даване на пари, това е компенсация, защото в момента на тези цифри всички продаваме на практика под себестойност."

По думите на аграрния министър тези 16 милиона евро са крайно недостатъчни, за да компенсират българските зърнопроизводители за загубите им от украинския внос, но парите, които ще получи България на декар зърнени култури са повече от кризисното финансиране, което по същата линия ще получат от ЕК Румъния и Полша.

Тепърва ще се разработва схемата за кризисното подпомагане на зърнопроизводителите с европейското финансиране.

Протестиращите фермери не останаха доволни. "Какво са 16 милиона, хората приказват вече за милиарди, защото внасяме от Украйна. Ако видим черно на бяло, тогава ще приказваме дали сме доволни или не, ама сега някой казал нещо."

"Няма да подпомогнат и няма да ни върнат нищо, няма да ни вдигнат цената над себестойността, т.е. да реализираме някаква принадена стойност, защото това не е развитие."

Надявам се фермерите да си получат парите преди жътвата, заяви министърът. "Работим по отношение на двустранни срещи, ако може допълнителни количества като кораби, да може да направи нещо допълнително държавата в подкрепа на зърнопроизводителите."

Пропищаха и Румъния и Полша

Недоволството от вноса на украинско зърно се трупа освен в България и в поне още две страни от ЕС. Както се разбра зърнопроизводители от двете страни на Дунав - България и Румъния, се готвят са мащабни протести на 7 април.

Полша на свой ред настоя ЕС да използва всички инструменти, с които разполага, за да ограничи количеството украинско зърно, което влиза на полския пазар.

"Ние изискваме използването на всички регулаторни инструменти - квоти, мита, които ще ограничат или блокират вноса на украинско зърно в Полша", каза Матеуш Моравецки на пресконференция, цитиран от Ройтерс.

Безмитният внос не е от вчера

През месец май 2022 г. Европейския съюз одобри въвеждането на временен режим на свободна търговия с Украйна - за срок от една година отпаднаха митата за вноса на украински стоки, главно селскостопански стоки. Решението си ЕС взе след предложение на Европейската комисия от април с.г. и одобрението на Европейския парламент.

Но вносните мита върху повечето селскостопански стоки, внасяни в ЕС от Украйна, бяха намалени до нула още през 2016 г. със споразумението между двете страни за свободна търговия от 1 януари с.г., като част от споразумението за асоцииране на Украйна към ЕС от 2014 г.