17-11-2017 20-11-2018

България трайно се настани втора на Балканите по балансирано салдо в търговията със зърно

Главни доставчици на природен газ в Средиземноморието са потребители на българска пшеница и това трябва да се използва при разработване на стратегия за зърнодобива у нас, изтъква Борислав Георгиев

Снимка: iStock by Getty Images

България трайно се настани втора на Балканите по балансирано салдо в търговията със зърно

16:03 | 8 февруари 2023 6 2401 Снимка: iStock by Getty Images

Безспорният водач на Балканите в търговията със зърнени култури за последните 15 години на база положителен баланс в натура за зърното е Румъния, следвана от България и Сърбия. България има постоянно положително салдо за всичките позиции, но румънското положително салдо е равно на сумата от положителните салда на България и Сърбия, взети заедно, като конкретно при пшеницата България и Румъния имаме еднакъв положителен баланс. Това отбелязва в свой анализ Борислав Георгиев, експерт по външна търговия.

След членството в ЕС27, в сравнение с петилетката преди членството, България е практически водеща на Балканите с три пъти повече положителен баланс при зърнените култури - повече от 4.6 милиона тона. Износът на пшеницата е устойчиво положителен и достига повече от 5 милиона тона. При царевицата износът се променя между 1.4 и 2.5 милиона тона.

Пшеницата има средногодишен дял за 2007-2022 г. от повече от 64% в натура при износа, царевицата е с повече от 26%, а ечемикът е с близо 8%. За 2021 г. пшеницата вече води с дял от 69%, царевицата има 24%, а ечемикът - с близо 6%.

В таблицата са само средногодишните стойности за последните петнадесет години.

(Глава 10 на митническата тарифа описва външната търговия със зърнени култури. Това са пшеница (митническа тарифна позиция 1001); ръж (1002); ечемик (1003); овес (1004); царевица (1005); ориз (1006); сорго на зърна (1007); елда и просо (1008).)

Заради силно отворения характер на българската икономика, тези данни дават обща характеристика за производството на зърно. За пълнота е направено сравнение в натура (в тона) за износа, вноса и баланса за балканските държави. В изводите са разгледани пет години преди членството на България в ЕС и петнадесет години след това. Това позволява по-ясно да се види причинно-следствената връзка между национална политика и състояние на сектора, подчертава Борислав Георгиев.

Секторът е един много положителен пример, особено отчитайки възможностите за световния пазар на Руската федерация и Украйна. Първият приоритет на този сектор би трябвало да бъде задълбочения анализ на зърнопроизводството в натура и възможностите за оползотворяване на максимална част от добавената стойност в земеделието у нас.

Липсва информация в каква степен секторът е основа за евентуално развитие на българското производство на мляко и месо.

При създаване на национална българска стратегия той може да бъде използван и за разширяване на възможностите за доставка на природен газ, защото основни доставчици на газ в Средиземноморието са потребители на българска пшеница.

Анализът на Борислав Георгиев е публикуван на страницата в интернет на Българската стопанска камара (БСК)

ИЗБРАНО