Рибарството е един от най-трудните оставащи без отговор въпроси в преговорите между ЕС и Великобритания. Според председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен по този въпрос е възможно и да не бъде постигнато споразумение.

Фон дер Лайен заяви, че вече се върви по път, макар и тесен, за напредък по повечето теми, но два въпроса остават висящи - равнопоставения достъп до пазарите и рибарството. По нейните думи следващите дни ще бъдат критични за преговорите.

Великобритания настоява да поеме контрола над водите си, но ЕС настоява за широк достъп до британските риболовни зони, които в исторически план са били отворени за чуждестранни траулери. 

Защо се опъва Лондон

Наскоро британският министър на околната среда Джордж Юстис заяви, че "в момента имаме достъп само до около половината от рибата в собствените си води, което е изключително несправедливо към рибарите ни. През цялото време ясно заявяваме, че това трябва да се промени".

"Разговорите за риболова все още са много трудни. Понякога има усещане, че няма да успеем да разрешим тези проблеми", каза Фон дер Лайен, заричайки се да продължи преговорите.

Според европейски представител ЕС е отхвърлил британско предложение за поетапен достъп до британските води за период от три години.

Как всъщност рибата препъна преговорите

В резултат на напускането на ЕС, а оттам и на Общностната политика за рибарство (ОПР) (Common Fisheries Policy (CFP), една от придобивките, които Великобритания си спечели (върна) е по-голям контрол над британските води и потенциално повече възможности за риболов от британските рибари, писа неотдавна британското издание ukandeu.ac.uk.

От 1 януари 2021 г. Великобритания ще бъде това, което понякога се нарича "независима крайбрежна държава", което означава, че ще може да решава условията за достъп на всеки чуждестранен риболовен кораб (лодка) до водите на Обединеното кралство.

Съгласно ОПР, квотите се разпределят на държавите-членки, като се използва метод, наречен "относителна стабилност", който отчита историческите нива на улов на държавите-членки за всеки вид. За разлика от това, "зоналната обвързаност" разпределя квоти според средата на обитаване на рибите.

Великобритания твърди, че системата на ЕС води до квоти, които не отразяват количеството риба във водите на Обединеното кралство. Съществуват различни мерки, които могат да се използват при зонално обвързване въз основа на това къде се лови риба, къде се намира тяхната обитаема площ или къде запасите имат тенденция да се намерят (да живеят). Това може да се нагажда и ако рибите мигрират от една част на морето в друга през годината.

Друг от аргументите на Обединеното кралство е, че зоналното обвързване е системата, използвана при определяне на квотите между ЕС и Норвегия (и според съобщенията тя е и основата за наскоро подписаното споразумение за риболов между Обединеното кралство и Норвегия) и следователно служи като прецедент.

ЕС на свой ред се притеснява, че загубата на права в британски води ще има тежки икономически последици за много от крайбрежните държави членки - Франция, Германия, Дания, Испания, Белгия, Ирландия и Нидерландия. Един от аргументите на ЕС е, че тъй като Великобритания, а не ЕС, иска да промени правилата, рибарите от ЕС не трябва да са потърпевшите.

Великобритания официално напусна ЕС през януари, но двете страни опитват да се договорят за режима на търговските си отношения на стойност близо 1 трилион долара годишно. Преходният период, до края на който трябва да бъде постигната сделка, изтича на 31 декември.