Най-големите работодателски организации у нас обявиха готовност за крайни действия срещу налаганите от правителството изменения на начина на функциониране на пазара на природен газ. В открито писмо до премиера Кирил Петков Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), Българската стопанска камара (БСК) и Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) защитават настоящото ценообразуване на "Булгаргаз" и алармират, че енергийният пазар е застрашен от поредна промяна по средата на действащи договори и направена без обсъждане със заинтересованите страни.

Документът е подписан от председателя на УС на БСК Добрин Митев по поръчение на АИКБ, БСК и КРИБ. В него е подчертано, че "за индустрията е от изключителна важност сигурността на доставките на природен газ", а призивът към министър-председатля Кирил Петков е еднозначени - кабинетът да подложи намеренията си на "обществено обсъждане и градивен диалог".

Бизнесът отхвърля като внушение твърденията, че индустрията не е част от обществото, а действа в негов ущърб. За АИКБ, БСК и КРИБ индустрията е един от основните стълбове на обществото, който дава облик на националната ни икономика. От нейната жизненоспособност зависи благосъстоянието на всеки член на обществото - и на битовите, и на индустриални субекти. Затова и невъзможността за индустриалната част на икономиката да произвежда добавена стойност ще има неблагоприятни последици за цялото обществото.

В заключение АИКБ, БСК и КРИБ възнамеряват да се противопоставят с всички възможни инструменти на риска от изкривяване на пазарнирте правила, включително и съдебни. Писмото напомня, че българската държава, в лицето на БЕХ ЕАД, "Булгаргаз" ЕАД и "Булгартрансгаз" ЕАД, веднъж беше осъдена от Европейската комисия да заплати сериозна глоба по антимонополно дело. Заедно с това от АОБР изразяват готовността си да сезират ГД "Конкуренция" на Европейската комисия, тъй като смятат, че разделянето на ценообразуването на "Булгаргаз" ще доведе до дискриминация и кръстосано субсидиране в нарушение на българското и европейското законодателство.

Вижте и целия текст на откритото писмо:

През януари 2022 година от страна на правителството бяха анонсирани намерения за изменение на начина на функциониране на пазара на природен газ.

Беше заявено, че "Булгаргаз" като обществен доставчик има достъп до всички възможни ресурси, всички дългосрочни договори, които България е получила през годините, както и достъп до хранилището в Чирен. Благодарение на тези инструменти, "Булгаргаз" разполага с определен ресурс. Този ресурс, на първо място, ако се следва функцията на обществен доставчик, следва да е в полза на обществото, след това в полза на индустрията.

Направените в публичното пространство изявления създават внушението, че индустрията не е част от обществото, а действа в негов ущърб. Считаме индустрията за един от основните стълбове на обществото. Индустрията е тази, която дава облик на националната ни икономика. От жизненоспособността на националната ни икономика зависи благосъстоянието на всеки член на обществото, в т.ч. и битови, и индустриални субекти.

Потреблението на природен газ от страна на индустрията възлиза на около 11 400 000 MWh/годишно, формирайки приблизително 37 процента от вътрешния пазар. Така индустрията е най-значимият потребител на природен газ в страната. Защитата на обществения интерес, в контекста на снабдяването с природен газ, е немислима без участието на индустриалните потребители.

За индустрията е от изключителна важност сигурността на доставките на природен газ, която е основна причина съществена част от индустриалните потребители да имат сключени договори с "Булгаргаз" до края на 2022 г., като количествата по тези договори са заявени още през третото тримесечие на миналата година и при клауза от вида "получи или плати". Убедени сме, че тези заявки за значителни количества са съществено важни за "Булгаргаз", за да е в състояние да изпълни дългосрочните си договори, които е сключил със своите доставчици още преди години, както и да оптимизира своите разходи за доставка на природен газ за България - разходи за капацитет и други.

Същевременно не е за подценяване и коректността на индустрията, при изпълнение на своите задължения за своевременно заплащане и приемане на заявените количества. Без съществения принос на индустриалните потребители, "Булгаргаз" едва ли ще е в състояние да изпълни своите дългосрочни ангажименти за количества и плащания към своите доставчици. Справедливите взаимоотношения между "Булгаргаз" и индустриалните консуматори на природен газ са от полза за всички - държавата, битовите и индустриалните потребители.

От направените в публичното пространство заявления се създава невярното внушение, че индустрията се облагодетелства за сметка на останалите потребители, като на база на това се прокарва идеята, че е необходимо количествата от договорите на най-ниски цени да отиват максимално за удовлетворяване на нуждите на потребителите, снабдявани по регулирани цени, докато за индустрията ще се продава на значително по-високи цени. Искаме да обърнем внимание, че постигането на максимално ниски цени за битовите потребители е невъзможно без миксирането на доставките им с тези на индустриалните потребители. Считаме, че настоящото ценообразуване на "Булгаргаз" към неговите клиенти е справедливо, като то работи в полза на всички участници.

Бихме искали да подчертаем, че доколкото е заявявано в общественото пространство, дългосрочните договори на "Булгаргаз", по които към момента се доставят количества, са сключени при ценообразуване на база петролни продукти и цени на европейски борси. Въпреки че тежестта на борсовата (хъбовата) цена е с по-голямо влияние, към настоящия момент именно компонентът на база петрол и петролни продукти осигурява по-благоприятна цена на природния газ, доставян от "Булгаргаз", в сравнение с тази на европейските и на българския борсови пазари. Към момента от това обстоятелство справедливо се облагодетелстват всички потребители, които имат сключени договори с "Булгаргаз" за настоящата година. През 2020 година, обаче, ситуацията беше обратната и, докато европейските газови котировки бяха от порядъка на 8-10 лв./MWh, индустрията заплащаше газа си на цени от около 20 - 25 лв./MWh, наравно с останалите клиенти на "Булгаргаз" ЕАД, в изпълнение на своите задължения.

Ако сега се осъществи промяна на политиката на ценообразуване на "Булгаргаз" ЕАД, това ще бъде поредната промяна на енергийния пазар, извършена по средата на действащи договори и направена без обсъждане със заинтересованите страни. Последното може да доведе дори до предсрочно прекратяване на договорните взаимоотношения с клиенти на свободния пазар и до произтичащи от това редица проблеми за всички страни по договорите.

Въпреки неколкократните изявления в публичното пространство от страна на изпълнителната власт, няма яснота какви биха били възнамеряваните от правителството промени в пазара на природен газ. Бихме искали да Ви призовем ясно да представите намеренията на правителството, които да бъдат подложени на необходимото обществено обсъждане и градивен диалог. Нека в диалога, за който настояваме, се има предвид, че поносимостта на цената на природния газ за индустриалните предприятия е определяща за нашата жизнеспособност и конкурентоспособност. Невъзможността за индустриалната част на икономиката да произвежда добавена стойност ще има неблагоприятни последици за обществото като цяло.

Работодателските организации припомнят, че България в лицето на БЕХ ЕАД, "Булгаргаз" ЕАД и "Булгартрансгаз" ЕАД веднъж беше осъдена от Европейската комисия да заплати сериозна глоба по антимонополното дело AT.39849 - BEH Gas.

Заедно с това от АОБР изразяват готовността си да сезират ГД "Конкуренция" на ЕК (DG COMP), тъй като смятат, че разделянето на ценообразуването на "Булгаргаз" ще доведе до:

Дискриминация - стопанските потребители, които са присъединени към газоразпределителните мрежи ще получат ценово предимство пред потребителите, присъединени към газопреносната мрежа, имащи договори за доставка с "Булгаргаз";

Кръстосано субсидиране - "Булгаргаз" ще образува отделни цени за различните си клиенти, при условие че получава природния газ от външни доставчици на единна цена за всички негови клиенти.

В заключение в писмото се отбелязва, че кръстосаното субсидиране е в нарушение както на българското, така и на европейското законодателство.