17-11-2017 20-11-2018

Енергийни войни в енергийна криза: къде е България

Сега всичко зависи от политическата риторика, но политиката изкривява енергетиката

08:03 | 24 януари 2022 | Автор : Маринела Арабаджиева, 3е-news.net 28 3929 Снимка: AP/БТА

Геополитически рискове, икономическа криза, ръст на инфлацията - процесите обхванали Европа в края на миналата година се пренесоха директно към средата на януари. Пазарите се събудиха, а политиците влязоха в новите си обувки. В периода на енергийна криза довела до цяла поредица от проблеми, съпровождани и от новия COVID епизод - от логистиката до дефицита на отделни групи от стоки (напр. чиповете) стартираха малки и големи енергийни войни. Примерът - ситуацията на енергийните пазари в Европа.

Цените

В средата на януари 2022 г. настъпи ново изостряне на геополитическата ситуация. Конфликтът Русия-Украйна се задълбочи. Пускането на "Северен поток 2" в експлоатация може да не се случи и през настоящата 2022 г. На този фон в изявление за форума в Давос на 21 януари председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен заяви, че газовата криза в Европа е шанс за засилване на енергийния преход. Обеща отново подпомагане на енергийно бедните.

В същото време юристи по околна среда заплашват да предприемат съдебни действия срещу Европейската комисия, ако газът бъде включен в таксономията на ЕС признаваща го в частта инвестиции в устойчива енергия. Всичко това ще продължи да оказва натиск върху цените на газа и те ще се запазят на много по-високи нива за продължителен период от време.

Енергийни войни

Годината на драматичното възстановяване на икономиката - 2021 от една страна заради COVID и от друга заради геополитическите сблъсъци доведе до съществен обрат - цените на газа и електроенергията се оказаха в ръцете на политиците. Газовият пазар в Европа, който иначе се приема за балансиращ е най-добрият пример за това как политическият натиск върху "Северен поток 2" в съчетание с други фактори предизвика "перфектната буря".

Европейската комисия и Международната агенция по енергетика засилиха натиска и планират координирани действия срещу руската компания "Газпром". Подготовката на твърденията за това, че руският газ е в основата на дефицит на енергоносители за Европа вече е в ход. Няма да е учудващо повдигането на обвинение към руския монополист за манипулиране на цената на природния газ. Това съответно ще е и поредната пречка за пускането на "Северен поток 2". Експертите вече предупреждават - нови санкции и необосновани пречки срещу проекта ще доведат до спад на руските газови потоци за Европа, както и нова волатилност на пазара на природен газ. Сега всичко зависи от политическата риторика. Включително и по темата Украйна между САЩ и Русия.

Подобна бе и е, и ситуацията и на пазарите на електроенергия - високите цени на газа са част от системата. Електроенергийните пазари също бяха засегнати от спада при участието на синьото гориво в енергийния микс. Това се случи на фона на ограничената наличност на централите за производство на електроенергия от изкопаеми горива, спирането на АЕЦ, ниското ниво на участието на водна енергия и изместването на микса към възобновяеми енергийни източници.

Движението на цените

През изминалите няколко седмици бе наблюдаван известен спад на цените, но зимата не е отминала, а колкото по-студена е, толкова повече цените на газа и електроенергията ще растат. Никой не се наема да прогнозира, че няма да има повторение на рекордните нива от декември.

Виж още Европейският газ поевтиня, а Китай се готви да наводни пазара с LNG

Цените вероятно ще се понижат през пролетта, но на пазара на газ вече ще трябва да се очакват по-сериозните структурни промени, в сравнение с периода отпреди пандемията.

Експертите, които наблюдават пазара на втечнен природен газ на база на съществуващите данни, включително и за пускане на нови мощности прогнозират, че за периода от 2022 г. до 2025 г. доставките на LNG ще са наполовина на тези от последните четири години. Цените ще са два пъти по-високи от средните, наблюдавани в периода между 2015 - 2020 г.

На този фон и цените на електроенергията в Европа също ще останат почти два пъти по-високи от тези отпреди кризата. В частност това е в резултат от намаляването на гъвкавостта на системата, заради изваждането от енергийния микс на въглищните и газови електроцентрали. Вече има и потвърждение на тази тенденция. В последният си отчет и то едва за третото тримесечие на 2021 г. ЕК съобщи за спад на търсенето на газ за производството на електроенергия с 22 %. Възниква въпрос и за сигурността на мрежите за пренос и намаляването на гъвкавостта им.

Виж още Bank of America очаква 20% ръст на цените по договорите с „Газпром“

Спадът на търсенето и високите цени на газа и електроенергия са и ще продължат да възпрепятстват икономическото възстановяване. На този фон остава под въпрос възприемането на газа и електроенергията от газовите централи като надеждни, стабилни и достъпни източници на енергия, основни за енергийния преход. В същото време въздействието на "омикрон" ковид вълната напомня, че икономическите неуспехи ще продължат да се повтарят. Поне до 2025 г. - от една страна липсата на достатъчно ясна прогноза за COVID ще засили демографските кризи в Европа, която е с най-застаряващо население, от друга - кризата с енергоносителите може да продължи и в по-дълъг период от време.

Виж още Кирил Темелков, БГА: Да се постави ясна граница между регулиран и нерегулиран газов пазар, с отделни правила и регулации

Къде е България

България не е изключение. Отзвукът на европейските процеси е малко по-бавен и засега остава в периферията на наблюденията и родните реакции. В същото време в страната текат политически процеси на овладяване на енергетиката. Не че е някаква новост, защото това се наблюдава при всяка смяна на управляващи, но този път тече с особена чувствителност именно заради цените на газа и електроенергията. Настоящото правителство стигна до решение за помощи за бизнеса и част от битовите потребители (основно на газ) след продължителен период на обещания. В същото време цените на стоките стопиха предимствата на все още регулирания пазар на електроенергия.

Предложението на КЕВР и бизнеса за намаляване на ДДС до 10 % така и не намери подкрепа от новото правителство. При представянето на рамката на бюджета за 2022 г. министърът на финансите Асен Василев категорично отхвърли каквато и да е идея за намаляване на ДДС.

Новите подходи изцяло доказват тезата, че енергетиката се управлява от политиката. Депутатското единство на новата коалиция от управляващи по енергийните теми е най-яркото доказателство. Друг е въпросът, че когато енергийният сектор е в толкова силна политическа зависимост той се изкривява. По всяка вероятност в бъдеще това ще се докаже и от новите промени по отношение на Комисията за енергийно и водно регулиране. Всъщност новият състав ще трябва да потвърди обещанието на финансовия министър Асен Василев, че след отпадането на мораториума "повишението на цената за регулирания пазар ще е нула".

Само след дни се очаква и разглеждането на предложението на "Булгаргаз" за цената на синьото гориво за февруари от 114.31 лв.за MWh. Почти е сигурно, че ценовото предложение ще бъде подложено на обсъждане от нов състав на КЕВР. Тогава ще стане ясно каква ще е и политиката и какви изкривявания могат а бъдат очаквани на пазара на синьо гориво. С една разлика - тази промяна няма да засегне електроенергийния пазар в България. Той обаче е част от обединения енергиен пазар на Европа, а там влиянието на газовите фючърси върху стойността на електроенергията е видимо.

Когато политиците стъпват на енергийния пазар цената намалява. Поне на думи. Това, че тежестта се прехвърля върху други сектори е подробност. Реалностите на енергийните пазари, на суровините в определен момент се оказват обаче по-силни и тогава цените се връщат към обичайното си ниво. Политическата класа се променя, а геополитическите фактори стават значително по-поносими. В крайна сметка българският пазар все още не е така силно зависим от вноса на суровините за енергийния преход. В един момент ще се случи и това.

ИЗБРАНО