Полското правителство може да предложи на Германия своя инфраструктура за транспортиране на газ, ако Берлин се откаже да използва газопровода "Северен поток-2". Това съобщи в ефира на полската телевизия прессекретарят на правителството Пьотр Мюлер, цитиран от ТАСС.
Газови потоци
- Спирането на "Северен поток-2" може да струва на Германия милиарди евро
- Берлин може да удари "Северен поток-2" заради отравянето на Навални
- "Северен поток-2": ще прекрати ли проекта "смълчаването" на Навални
- Председател на комисия в Бундестага: Инцидентът с Навални да не се свързва със "Северен поток-2"
Сега трябва да разгледаме различни варианти, ако говорим за енергийна безопасност. Полша от самото начало подчерта, че европейската солидарност в тази област трябва да бъде недвусмислена. Той каза това в отговор на въпрос дали Полша ще може да предложи на Германия възможността да използва "Балтик пайп" вместо "Северен поток-2".
Ако германската страна заяви подобна необходимост, Полша е отворена да използва дори инфраструктура, която строи за своята енергийна безопасност. Ние подхождаме солидарно към енергийната безопасност и смятаме, че трябва да се строи с общоевропейски подход, отбеляза Мюлер.
Инициативи като "Северен поток-2" противоречат на идеята за солидарност и енергийна безопасност, според Мюлер.
Как реагира Москва: Варшава гони своите цели
Полша не може да предостави на Германия газова инфраструктура, съпоставима по мощност и изгода за транспортиране на синьо гориво със "Северен поток-2". Като предлага на Германия да се откаже от изпълнението на този проект, Полша брани само своите интереси.
Такова мнение изрази пред ТАСС днес заместник-председателят на Фонда за национална енергийна сигурност на Русия Алексей Гривач. Той смята, че като подкрепят отказ на Германия от "Северен поток-2", по същество поляците предлагат на германците да се откажат и от ролята си на основен газоразпределителен хъб и да поемат те тази функция.
Може ли "Балтик пайп" да замести "Северен поток-2"
"Балтик пайп" е проект за газопровод, който да свързва находище в норвежкия риф в Северно море с Полша през Дания. Той има три етапа: свързване на норвежките и датските системи за транспортиране на газ, разширяване на датската инфраструктура и строителство на тръби, които да съединяват Полша и Дания по дъното на Балтийско море. Планираната мощност на газопровода е 10 милиарда кубически метра годишно.
Властите в Полша планират да завършат строителството му към 1 октомври 2022 година.
Ще прекратят ли "Северен поток-2"
За спиране на проекта "Северен поток-2" се говори отдавна и на това особено държат Полша, САЩ и други страни. Но споровете се нажежиха и се пренесоха в Германия след хоспитализирането на руския блогър Алексей Навални.
Преди германски военни токсиколози да съобщят, че според техни данни Навални е отровен с вещество от групата "новичок" правителството в Берлин предлагаше да не се обвързва делото "Навални" със строителството на газопровода. После обаче тонът се промени и министърът на външните работи Хайко Маас заяви, че позицията на Берлин по "Северен поток-2" може да зависи от по-нататъшните стъпки на Русия по инцидента с Навални. Канцлерът Ангела Меркел подкрепи позицията му, допълва ТАСС. Вчера обаче ДПА съобщи, че канцлерът все още няма окончателно мнение по въпроса.
Докъде е стигнал "Северен поток-2"
"Северен поток-2" предвижда да бъдат изградени две линии на газопровод с обща мощност 55 милиарда кубически метра газ годишно от крайбрежието на Русия през Балтийско море до Германия. Тръбопроводът заобикаля транзитни страни като Украйна, Беларус, Полша и по проект минава през изключителната икономическа зона и териториалните води на пет държави - Русия, Финландия, Швеция, Дания и Германия.
Единствен акционер в проектната компания Норд стрийм 2 (Nord Stream 2 AG) е руският Газпром. Партньори на Газпром са френската Анжи (Engie), австрийската О Ем Ви, англо-холандската Шел (Shell), германските Унипер и Винтерсхал (Wintershall), които осигуряват 50 процента от финансирането.
Към днешна дата строителството на газопровода е завършено почти на 94 процента. Пускането му в експлоатация се очакваше да бъде в края на 2019 година, но прокарването на тръбите бе спряно заради санкциите на САЩ срещу компании, които участват в изпълнението на проекта, припомня ТАСС.