Става въпрос за сериозни крачки напред към диверсификацията на доставките на природен газ за България от гледна точка на маршрутите, но не става ясно откъде точно ще идват новите количества природен газ и дали не става въпрос за нова схема за посредничество за закупуване на руски природен газ за България през нови канали. Това мнение изрази в интервю за БНР Мартин Владимиров, директор на програма "Енергетика и климат" в Центъра за изследване на демокрацията.

Експертът анализира пред националното радио подписаното преди два дни споразумение между Турция и България (между държавните компании "Булгаргаз" и "Боташ" (BOTAŞ)), което според официалната информация ще даде достъп на българската страна до газовата инфраструктура (преносна мрежа, терминали) на южната ни съседка. Макар и да не бе споменато от българска страна, турският енергиен министър Дьонмаз заяви в прав текст, че България ще купува газ от Турция.

Турската национална компания "Боташ" е монополист на турския пазар и един от основните клиенти на "Газпром", "в момента може би най-големият клиент на "Газпром" в света", подчерта Владимиров.

"От споразумението не става ясно какво точно ще се случва. Става по-скоро ясно, че ще купуваме газ от "Боташ", тоест ще разчитаме на турската компания да договаря количества с трети страни или да използва от микса си, който е много разнообразен."

"Не трябва да се забравят сериозните връзки, които има "Боташ" с "Газпром" и възможността "Боташ" да бъде използван като параван за доставки на руски газ в България", каза още Владимиров.

Думите на експерта са потърждение на добре известните топли отношения не само в енергийната сфера между Турция и Русия, или което е все едно - между президентите Ердоган и Путин. Ненапразно турските медии припомниха предложението от октомври на Владимир Путин Турция да стане център за газови доставки като най-сигурен маршрут към Европа, след като месец по-рано газопроводите "Северен поток 1 и 2" под Балтийско море бяха повредени от взривове (макар вторият да не е заработил досега). Турският президент каза, че е съгласен с идеята.   

Сега Владимиров отбеляза Турция като третият източник на газ за България - след интерконектора (откъдето влиза азерският газ) и терминала на Ревитуса край Атина.

"Въпросът е какви ще са пазарните условия и дали не се опитваме да продължим руската ни зависимост", пита експертът.

Подобно мнение изрази отново пред БНР и анализаторът Евгений Кънев. "Сегашният капацитет на тръбопроводите към Турция е запълнен, а изграждането на нов, който да поеме нови количества (според споразумението 1,5 млрд. куб. метра на година - б.р.), е много трудно, а в условията на война и невъзможно. Остава отворена опцията, но все още никой не знае какви количества руски газ могат да бъдат докарани до Турция през LNG терминали. Което е и голямата неизвестна в сделката с България. С тази сделка България резервира капацитет, но не става ясно откъде ще идва точно този газ. Самият министър на енергетиката (Росен Христов - б.р.) каза, че не знае какъв газ ще има в микса, който ще купуваме от Турция. Остава отворена вратата така България отново да купува руски газ."

От пазарна гледна точка най-ефективно е "Булгаргаз" сама да закупува количествата, които са ѝ необходими, на терминалите за втечнен газ в региона. Това на този етап обаче не е възможно, поясни Мартин Владимиров.

"Става въпрос за една олигополна договорка между големите играчи в региона (имаше предвид "Булгаргаз" и "Боташ", но най-вече "Боташ" в случая). Най-големите играчи на пазара доминират слотовете за доставка на природен газ и не позволяват на по-малки играчи да се включат в търговията."

Владимиров обаче каза, че подобна е ситуацията и в Гърция, където доминира DESFA, която от своя страна иска да направи пък Гърция газов център (хъб) на Балканите. До неотдавна и България (при правителствата на Бойко Борисов) имаше такава амбиция.

Вече нямаме дългосрочен договор с "Газпром", но така и не си осигурихме нов дългосрочен договор, например за доставка на втечнен природен газ, отбеляза като капак Мартин Владимиров. 

В крайна сметка диверсификацията се засилва, вече се случва, както смята и енергийният експерт Антон Иванов от Българския енергиен и минен форум. Според него и с доставките, но според Владимиров засега е сигурно, че тя е само в маршрутите.

Политическа оценка даде председателят на енергийната комисия Делян Добрев (ГЕРБ). "Ние не купуваме газ от "Боташ", ние им плащаме, за да използваме тяхната инфраструктура. Досега достъп до терминали нямахме", каза той вчера пред БНР. Добрев упрекна служебния кабинет, че се "окичи с всички лаври", но пропуснал това, че "инфраструктурата беше изградена по време на втория и третия кабинет на ГЕРБ", имайки предвид новопосртоени или реновирани компресорни станции по трасето.

По-късно днес Васил Стефанов от "Продължаваме промяната" попита по време на пресконференция защо споразумението за междусистемна свързаност между България и Турция е било подписано от "Булгаргаз", а не от "Булгартрансгаз", който всъщност е системният газов оператор за страната ни. Дали споразимението означава ли, че "Булгаргаз" е постигнала необявена договорка за доставка на газ и то за период от 13 години, добави депутатът, цитиран от БТА.

Депутатът попита също така има ли нещо общо сключването на споразумението с предложението на Путин (за което стана дума по-горе) към Анкара. И още: "Булгаргаз договорила ли е количества газ, които да влизат от Турция, а произходът им да бъде руски? Опитва ли се служебният кабинет да върне "Газпром" в България?". Стефанов отбеляза, че това споразумение с Турция е сключено за период от 13 години, точно три дни след края на дългосрочния договор на България с "Газпром Експорт".

Какво ли ще отговори енергийният министър Росен Христов, изслушването на когото ПП поиска.