Търговският оборот между Русия и Китай през първото тримесечие на 2022 г. нарасна с 28,7% на годишна база. Това съобщава ТАСС, позовавайки се на Главното митническо управление на Китай.

В същото време вносът в Китай е намалял през март за първи път от 2020 г., с 0,1 на сто на годишна основа, на фона на локдауна в Шанхай, който се отразява тежко на икономиката, сочат митнически данни, цитирани от Франс прес и БТА.

Търговията Китай - Русия: трайна ли е тенденцията за ръст?

Доставката на руски стоки и услуги за Китай от януари до март т.г. нараства с 31% и възлиза на $21,73 млрд. Износът от Китай достигна $16,44 млрд. за отчетния период, което е с 25,9% повече в сравнение с първото тримесечие на 2021 г.

Търговският оборот между двете страни активно расте вече втора година. През 2020 г. той падна с 2,9% поради пандемията и обявената от Китай политика на нулева толерантност към коронавируса. Тежките ограничителни мерки оказаха отрицателно въздействие върху предлагането на стоки и услуги.

През 2021 г. показателят нарасна с над 35% и достигна рекордните $146,88 млрд.

Ръководителят на руското министерство на финансите Антон Силуанов заяви миналата седмица, че санкциите, обявени от западните страни срещу Русия, подтикват страните от БРИКС (освен Русия и Китай, там слизат Бразилия, Индия и Южна Африка) да създадат своя собствена система за международни разплащания, подобна на изключената SWIFT.

Свиване на китайския внос и по-слабо темпо на износа: какви са причините

Намаленият с 0,1 на сто през март внос в Китай (анализатори, анкетирани от Блумбърг, очакваха годишно увеличение на вноса с 8,4 на сто) е първият спад от август 2020 г., когато азиатският гигант се съвземаше от първата вълна на пандемията.

"Отражението на някои фактори на международно и национално равнище се оказа по-голямо от предвиденото", посочи пред журналисти говорителят на митническите служби Ли Куейвън.

Миналия месец десетки милиони китайци се озоваха в локдаун, най-вече в североизточната част на страната, център на автомобилната промишленост, в технологичния хъб в южния град Шънчжън, както и в Шанхай, с неговото 25-милионно население. Множество мултинационални компании развиват дейност в китайската икономическа столица, където се намира и най-голямото пристанище в Китай. Локдаунът в метрополиса се отразява тежко на икономическата активност в страната и на световните вериги за доставки.

В същото време износът на Китай е нараснал с по-слаб темп през март, с 14,7 на с то на годишна основа спрямо кумулираните данни за януари и февруари (16,3 на сто), при очаквания на анализаторите за растеж от 12,8 на сто.

Търговският излишък на азиатския гигант е достигнал през март 47,38 милиарда долара. За януари и февруари показателят отчете рекордните 115,95 милиарда долара.

За периода януари-март Китай е намалил вноса на въглища с 24,2 на сто на годишна основа до 51,81 милиона тона, според митническите данни, цитирани от ТАСС. В същото време в парично изражение вносът на въглища се е увеличил с 69,7 на сто до 8,17 милиарда долара.

Китайският внос на петрол, желязна руда, мед и соя се е понижил през март спрямо предходната година, допълва Ройтерс, позовавайки се на данни на митническите служби.

Вносът на петрол е намалял с 14 процента до 42,71 милиона тона, на желязна руда - с 14,5 на сто до 87,28 милиона тона, на мед - с 8,8 на сто до 504 009 тона и на соя - с 18 процента спрямо предходната година до 6,35 милиона тона.

На фона на отслабналия внос е добре да се отбележи, че Русия остава водещ износител на петрол, газ, въглища и селскостопански стоки за Китай.