През последните години водородът завладя въображението на енергийния сектор, като привлече вниманието на правителства, корпорации и медии. Шумът около водорода сякаш обещаваше трансформираща промяна в глобалния енергиен пейзаж. Бяха обявени много амбициозни проекти с планове за масово производство на водород в мащаба на гигават (GW).

Въпреки това, както при много технологични обещания, първоначалната инерция донякъде отслабна. Днес разказът за водорода е свързан не толкова с мащабни амбиции, колкото с прагматичен реализъм.

Намаляване на амбициите, но има напредък

Фокусът се измества към по-малки проекти, обикновено в диапазона 2-20 MW, особено в Европа. Макар че тези проекти са важна стъпка напред, тяхното въздействие върху широкомащабната декарбонизация, особено в енергоемките промишлени сектори, остава ограничено.

На този ранен етап водородните проекти няма да допринесат значително за постигането на целите на Европа за декарбонизация. За краткосрочна декарбонизация директната електрификация е по-ефективна от гледна точка на разходите. Въпреки това, започването на разработване на водородни технологии сега гарантира, че приложенията ще бъдат зрели в края на енергийния преход, когато целият потенциал за пряка електрификация ще бъде използван.

Правителствата трябва да подкрепят научноизследователската и развойна дейност (НИРД), за да намалят разходите за производство на водород, да подобрят процесите на електролиза и да подобрят съхранението и транспортирането на водорода. Сътрудничеството между правителствата, промишлеността и научноизследователските институции ще бъде от съществено значение за разгръщане на потенциала на водорода като основен лост за декарбонизация - от производството до широк спектър от приложения.

Втора част от ползите: водородът като фактор за местоположението

Въпреки намаляването на някои от твърде амбициозните проекти за масово производство на водород, достъпът до водород, и по-специално до зелен водород, изглежда все повече се възприема като решаващ фактор при избора на място и при вземането на решения за разполагане на предприятия за изграждане на нови или разширяване на дейността. Тази промяна се обуславя от няколко фактора, сред които натискът за намаляване на въглеродния отпечатък, спазване на все по-строгите разпоредби за емисиите и осигуряване на достъп до чисти енергийни източници в бъдеще.

Например индустриите с високи енергийни потребности, като стоманодобивната, химическата и стъкларската, започват да осъзнават, че дългосрочната им жизнеспособност ще зависи от способността им да имат достъп до екологичен водород на достъпни цени. Тъй като компаниите се стремят да намалят въглеродните си емисии, водородът може да служи както като гориво, така и като суровина, предлагайки начин за декарбонизиране на химически и промишлени процеси, които трудно се електрифицират.

Водородната реалност започва сега

Тук се проявяват регионалните предимства. Компаниите, които се намират в региони с добър достъп до екологично чист водород, ще имат ясно изразено конкурентно предимство не само по отношение на екологичните си качества, но и по отношение на разходите. С увеличаването на производството на водород и реализирането на икономии от мащаба се очаква цената на зеления водород да намалее.

Регионите, които се утвърждават като центрове за производство на водород и развитие на инфраструктурата, ще бъдат в отлична позиция за привличане на предприятия, които разчитат на водорода като основна суровина. Обратно, регионите, които не инвестират в инфраструктура за възобновяема енергия и водород, рискуват да загубят инвестиции и иновации, като могат да се сблъскат с деиндустриализация и преместване на бизнеса.

Времето за действие е сега.

Авторът д-р Томас Хилиг е дигитален посланик на Европейската седмица на устойчивата енергия (European Sustainable Energy Week (EUSEW). Мнението му е цитирано от Balkangreenenergynews е поместено в 3eNews.

ИЗБРАНО