ДПК - обречен или печеливш държавен план за горивата в България
За една година (или две) държавата планира да издигне 100 модерни бензиностанции, като още не е ясно колко ще й струва и откъде ще вземе парите
Навлизането на държавата на пазара на дребно на горива е типична "гореща новина" за българската икономика. Такъв анонс естествено не може да се приеме еднозначно. От една страна, защото не се случва всеки ден в свободния свят държавата да навлиза точно на този пазар - това не е енергетика, пощи, жп транспорт. От друга страна, защото според КЗК, точно на този пазар няма монопол, няма картел, няма злоупотреби. Нито пък има закъсала компания, без която не може и за да я спаси, държавата иска да я изкупи.
Още по темата
Тогава какво ще търси по магистралите и по улиците в големите градове Държавната петролна компания (ДПК) със своите обекти?
От лансираните намерения излиза, че правителството не вярва много на констатациите КЗК, че всичко на този пазар е ОК за потребителите на дребно. Но пък официално обяви, че създаването на компанията "е в съответствие и с препоръките, които КЗК е отправяла при многократното извършване на секторните анализи за развитието на конкурентната среда на пазарите на производство и реализация на автомобилни горива в страната."
За да се докаже, точно в този момент КЗК реши да започне внезапна проверка в асоциацията, която обединява големите търговци на горива.
По време на поредната инспекция (този път на строителството на газовата връзка с Гърция на 16 май), премиерът Бойко Борисов каза, че кризата с коронавирус инфекцията е показала, че при състояние на "война" всеки търси държавата. Според него ДПК ще бъде инструмент за защита на населението.
Какво предлага държавата
Държавната петролна компания с изпълняващ правата на собственост (принципал) министър на икономиката (най-вероятно ЕАД) се предвижда да има най-общо две функции - да продава горива в своите си бензиностанции и да съхранява горива в собствени складови бази.
Официално бе обявено, че в следващата една година държавната компания смята да изгради бензиностанции на територията на цялата страна в населените места и на основните пътни артерии. Наред с това компанията ще изпълнява всички функции на Държавния резерв за съхранение и обновяване на резервите на петролни енергийни продукти.
С изграждането на нови бази и бензиностанции държавното предприятие смята, че ще подобри конкуренцията на пазара на горива, което ще бъде в полза и на крайните потребители и ще е мярка за увеличаване на броя на данъчните складове в сектора на горивата. Ще се гарантира пряката връзка данъчен склад - краен разпространител на горива, което, от своя страна, ще осигури прозрачност и възможно най-ниска цена за потребителя при най-високо качество, заедно с предвидимост, сигурност за него.
Защо ДПК: по колко ще продава държавата бензина
На 18 май министрите на финансите Владислав Горанов и на икономиката Емил Караниколов дадоха вечерна пресконференция, на която обявиха, че компанията се създава, за да се свали напрежението по отношение на цената и качеството на горивата. Горанов каза, че от години темата с цената на горивата на дребно е била предизвикателство пред нашето общество. И се аргументира така:
"За периода от началото на годината борсовите цени на суровия петрол тип брент са намалели значително, като най-ниска цена е била с 57% под тази от началото на годината, достигайки $21,61 за барел. В същото време средната цена на освободените за потребление горива от данъчните складове в нашата страна е намаляла с около 27% за бензина и с 25% за дизела".
От МС продължиха с обясненията:
"В условията на непредвидения форсмажор, предизвикан от пандемията на COVID-19, довел до въвеждане на извънредно положение в Република България, цените на бензиностанциите само в рамките на два месеца, варираха между 1,39-2,10 лв./л. за най-продаваните видове горива (бензин и дизел). Само за последната седмица на извънредното положение, в периода 4-10 май 2020 г., при среднодневна цена на освобождавани от данъчен склад горива (бензин и дизел) - 1,32-1,33 лв./л, цените между различните икономическа оператори по бензиностанциите останаха в диапазона 1,39-1,89 лв./л. Разликата от 50 ст./л между предлаганите цени при продажби на дребно се реализира при еднаква данъчна тежест, еднаква цена на суровината и сравнително еднакви цени при освобождаванията от данъчните складове."
Фактът, че има бензиностанции, които могат да продават на 50-60 стотинки по-ниска цена, ни провокира, заяви Горанов.
Държавата смята, че създавайки допълнителна конкуренция на този пазар, може да покаже действителната цена, при минимални надценки, на която могат да бъдат продавани горивата у нас. Горанов го каза така: "Ако държавните бензиностанции ценообразуват разумно, могат да покажат или равна на останалите цена, или по-добра."
Финансовият министър отхвърли упрека, че това е "непазарно действие":
"Пазарът ще реши, защото търговията с горива по начина, по който се регулира, е напълно свободна."
Министърът на икономиката пък изтъкна, че ако някой има страхове от появата на лоялен конкурент в лицето на държавата, те са от нелоялна конкуренция, а не от това, че държава ще се яви като балансьор между тях и потребителите.
ДПК смята да изгради в следващата една година (Караниколов допуска две) 100 бензиностанции на територията на цялата страна - в населените места - "където големите вериги не изграждат обекти" (Горанов) и на първокласните пътища и магистрали.
За сравнение Шел има 96 бензиностанции, Петрол - повече от 350, Лукойл - повече от 220, ЕКО - 91.
Локацията може да е върху терен - държавна, общинска или частна собственост (Караниколов).
Колко ще струва и с какви пари ще се изграждат
Караниколов обяви, че за изграждането на държавните бензиностанции се търси собствено финансиране (извън бюджета), без да даде подробности - вероятно още не е наясно. Това е един от водещите въпроси: ще трябват средства за първоначален капитал; средства за основен капитал (от единствения съдружник/акционер - МИ); външни източници на капитал (банкови кредити). Всичко това преди компанията да започне да генерира собствено вътрешно финансиране.
Експерти започнаха да пресмятат. Нужни са пари за терените (ако са частни или общински). Само за съоръженията на една бензиностанция ще са необходими между 500 000 лв. и 1 млн. лв., според качеството и броя.
"В градовете, в които беше заявено намерение (областните центрове), в урбанизираните територии, земята е скъпа, а трябват между декар и два за един обект. По главните пътища и магистрали се купуват около 6 дка, там цената е много висока. Когато се яви търговец, който купува за бензиностанция, цените скачат. В момента, в който държавата се яви с намерението да купува - тя ще взриви пазара за недвижими имоти", коментира по bTV изпълнителният директор на Българската петролна и газова асоциация Андрей Делчев.
Експертът е на мнение, че трудно се строят 100 бензиностанции за 2 години - изграждането от нулата е дълъг процес. Остава да се купят съществуващи обекти.
По предварителни изчисления на зам.-председателя на НС Веселин Марешки проектът за 100 бензиностанции не би трябвало да струва повече от 100 милиона евро.
Защо е промяната при данъчните складове
От обяснението на Владислав Горанов разбрахме, че "91% от всички данъчни складове, които дават възможност за достъп до търговия на дребно чрез съхранение на горива в режим отложено плащане на акциз, са собственост на само 6 оператора, като един от тях притежава 78,3% от вместимостите на данъчните складове."
Както е известно, в базите на ДПК, които ще се регистрират по акцизното законодателство, ще могат да се съхраняват горива и на други вложители.
От обяснението му стана ясно и че сега е невъзможно (или ограничено) "всеки свободно да може да внася или да търгува с горива под режим отложено плащане на акциз, което може да става само през данъчен склад". Това е провокирало (за втори път финансовият министър използва тази дума) идеята съхраняването на държавните резерви да бъде прехвърлено на ДПК.
Горанов подчертава, че пазарът има нужда от нормализиране, като казва, че лицензираните складове на ДПК ще могат да оперират вместимостите на Държавния резерв, ако се налага ще строи и нови. И така "до нормализиране на пазара, според нашите разбирания, за да се гарантира, че всеки един търговец на горива има достъп до лицензирани складови бази с режим отложено плащане на акциз". И всичко при недискриминационни условия и при спазване на принципа на неутралност.
Подбутване на електромобилите
Бензиностанциите на ДПК ще осигуряват възможност за зареждане и на електромобили - очаква се това да е един от хитовете. Държавата ще се заеме с изграждането на станции за зареждане на електромобили, защото това, според Караниколов, е бъдещето. Той изрази надежда, че ще привлечем инвеститор, който да произвежда електромобили. Но за трябвало търсене на българския пазар и изградена инфраструктура за електромобили - тоест станции за зареждане.
Реакциите: все същият ли ще е доставчикът и на ДПК
Конкурентът в бизнеса и поддръжник в политиката Веселин Марешки каза пред Dir.bg, че изграждането на държавна верига от бензиностанции е негова идея още от 2017 г. и предложи помощта си с натрупания от него опит.
Той е твърдо "за": ще се постигне не само намаляване на цените, но и изсветляване на бизнеса, прибиране на повече данъци, намаляване и на другите цени, свързани с цените на горивата, увеличаване на потреблението. Като бизнесмен от бранша той отбеляза, че ДПК не е задължително да купува гориво от Лукойл. Това може да стане и от Гърция, Румъния, а ако трябва и от Близкия изток. "Така със сигурност ще се дисциплинира и производителят в България".
Положително е и мнението на най-голямата бизнес организация - КРИБ, която смята, че създаването на ДПК несъмнено ще подобри конкуренцията на пазара и ще способства за осигуряване на максимално ниски цени за гражданите и бизнеса.
Друга голяма бизнес организация - БСК, останала учудена от намерението да се изгради верига държавни бензиностанции. Според председателя й Радосвет Радев в 21 век държавата не трябва да прави инвестиции в такъв конкурентен бизнес. Държавата има инструменти, с които да създаде конкурентен бизнес. Ако е имало картелиране, е трябвало да бъдат наказани тези, които са го картелирали, сподели пред БНТ Радев.
Андрей Делчев (БПГА) заяви по БНР, че няма никаква причина да се съмняваме в добрите намерения на държавата и да сме против. "Повече конкуренция е по-добре за потребителя." Българската петролна и газова асоциация би поканила ДПК за свой член, добави Делчев.
Идеята за ДПК е крайно необмислена и вероятно се прокарва, за да се компенсира един неработещ орган, какъвто е Комисията за защита на конкуренцията. Това е мнението на бившия премиер Иван Костов. Според него решението е другаде: държавата да отдели производителя на течни горива от държателя на складовете, а държателят на складове да го отдели от собствениците на бензиностанциите - така ще се избегне вертикална монополизация на сектора и ще има нормална конкуренция. "Защо не се направи това?".
Икономистът Красен Станчев (основател на Института за пазарна икономика) заподозря, че има смяна на философията на държавното управление. "Докато преди се смяташе, че частният сектор е по-ефективен, сега, по неясни причини, се смята обратното. Аз не виждам, как това ще стане. Най-малкото първо трябва да бъдат взети парите от данъкоплатците, след това да бъдат направени бензиностанциите и съответните бази. Това едва ли ще е по-евтино, от колкото да го прави частният сектор", каза Станчев пред "Фокус". Според него една хубава бензиностанция струва 4 млн. лева - непосилни суми за кризисна година.
Станчев предупреди, че тази стопанска дейност отново ще висне на един доставчик на петрол - Лукойл. Фактът, че още една петролна компания или 200 бензиностанции ще купуват от съшия доставчик, не променя нищо. Русия продължава да държи кранчето в енергоресурсите. Икономистът смята, че правителството се страхува от съдебни дела и това е една от причините да не се променя управлението на складовете на Нефтохим.
Юристът и икономист Петър Славов изказа по БНР предположение, че ще бъде заделена огромна сума от държавния бюджет, за да бъде налята в тази нова държавна структура, което ще доведе до допълнителни разходи за данъкоплатците, но с неясни ползи.
Руслан Стефанов, директор на Икономическата програма на Центъра за изследване на демокрацията, също пред БНР, припомни една азбучна истина (дали ДПК ще я опровергае?): "Поглеждайки назад във времето, човек вижда, че никъде, където има държавна компания, няма толкова добро управление, че да се постигнат и намаление на цените, и някаква промяна в структурата на пазара". И дава пример с (общинското дружество) "Топлофикация - София". За него предложението няма икономическа и институционална логика, а може би политическа. Икономистът смята, че ако е необходим натиск на пазара, то той може да се осъществи с Държавния резерв.
Все пак Стефанов вижда и плюс, по думите му - легитимна цел - опит да намалим зависимостта на българската икономика от Русия. Но се съмнява, че тази цел може да се постигне от държавна компания.
Има ли аналози на българската ДПК
Когато беше обявен проектът ДПК, беше даден примерът с Унгария. Не съвсем коректно, защото базираната в Будапеща компания МОЛ (MOL Group) е мултинационална, макар и с най-голям акционерен държавен дял - 25.2%. Дялове притежават ОманОйл, банките ОТП и ИНГ, но повече от 45% са свободно търгуеми. МОЛ погълна хърватската и словашкa държавни петролни компании - ИНА и Словнефт.
Поглед към балтийските републики. В Латвия например петролната компания Несте (Neste) е с много пъстра структура на акционерния капитал: правителството държи 35.96%, но други 20 големи акционери държат 51.15%. Останалите акции са в ръцете на много други инвеститори. Да отбележим, че също като България Латвия е изцяло зависима от руските изкопаеми горива - в случая нефт и природен газ.
Как го правят големите
За пазара на дребно в Германия има различни нива на цените - приета е стандартна диференциация според ценовите стратегии на компаниите. Премиум марки като Aral (BP), Esso (EXXonMobil), Shell, Total, Orlen, OMV, Agip (Eni), Avia и Westfalen реализират най-високите цени (така наречените марки с A цени). Малко по-ниски цени имат утвърдени марки като Jet (Conoco Philips), Star (Orlen), HEM (Tamoil), Q1 и avanti24 (OMV). Най-ниските цени на пазара обикновено се предлагат от доставчици с цени C, например членове на Федералната асоциация на независимите бензиностанции.
В търговията на дребно има две области на бизнес, т.е. продажби на гориво чрез бензиностанции извън магистралите и продажби на горива през бензиностанции на магистралите. Предлагането във всяка от двете области се различава в общите си конкурентни условия. Компаниите с бензиностанции извън магистралите могат да прилагат своите бизнес стратегии въз основа на своята индивидуална оперативна ефективност. Това по принцип не е възможно в бизнеса на автомагистралите. Кои петролни компании оперират и как на автомагистралите - това зависи от договорите за доставка и дистрибуция на гориво с Tank & Rast GmbH (Tank & Rast). Тази компания отговаря за изграждането, експлоатацията и отдаването под наем на автомагистралните бензиностанции.
Денонощно, 365 дни в годината, водещата компания за автомобилни услуги Autobahn Tank & Rast и нейните франчайзополучатели предоставят комплексни услуги на германските аутобани. Обслужват приблизително 360 бензиностанции и около 400 сервизни станции (включително около 50 хотела), места за почивка и възстановяване.