Има опасност за по-ранно затваряне на централите в Маришкия басейн, ако се откажем от дългосрочните договори, предупреди в интервю за 3e-news.net Антон Иванов от Българския енергиен и минен форум. Той обясни, че дългосрочните договори по същество са механизъм за капацитет.

Ако погледнем реалистично, ще видим, че този механизъм за капацитет гарантира на две от трите централи живот през следващите години. В случай, че се откажем от него може да се стигне в най-крайния вариант до внос на електроенергия, поради по-ранното затваряне на централите в Маришкия басейн.

При сегашната верига на доставки и производство (производство на въглища, преработка на въглища и производство на електрическа енергия) животът на комплекса няма да е дълъг. "Няма икономическа логика настоящият модел да продължи дълго. Дори съм скептик дали може да достигне и 2030 година", подчерта Антон Иванов. Той смята, че ако се подходи разумно, би трябвало да се осъществи поетапно ограничаване на този производствен цикъл в комплекса, но възникват редица свързани въпроси.

Но какви тогава са възможностите за заменяне на производството в самия комплекс; какви са възможностите за максимално използване на активите, които има там; и какви са възможностите за запазване на човешкия ресурс и капитал, които са съсредоточени в региона.

Отговори на тези и други важни за развитието на този бизнес въпроси може да намерите в интервюто с Антон Иванов в 3е-news.net >>

Сами не можем да финансираме прехода и отказът ни да представим разумен план води до това, че не можем да получим финансиране. "Неведнъж се споменава, че всички механизми за справедлив преход, за които има финансови ресурси, са обвързани с това, че всеки регион, който се ангажира с този проблем трябва да представи и разумен план за бъдещето си - план, който да бъде подпомогнат. Тоест, идеята за хвърляне на едни пари, без да има ясна цел не се споделя в Европа", казва Антон Иванов.