Брюксел подгони България по две газови линии
Европейската комисия потвърди, че иска информация за наложения налог върху руския газ и за договора с "Боташ"
Таксата за транзитиране и внос на руски газ в България и договорът на "Булгаргаз" с турската държавна компания "Боташ" събудиха интереса на Европейската комисия. И в двата случая Брюксел иска да знае дали страната ни не изменя на приетите общностни правила за търговия с енергия - в случая с природен газ, и действа самостоятелно.
Газови потоци
- Новата транзитна такса за руския газ - решение и реакции
- Как биха могли да ни отговорят Белград и Будапеща заради таксата за транзит на руски газ
- Енергийното министерство потвърди: ЕК проверява газовото споразумение с "Боташ"
- Шефът на Сърбиягаз: България наказва еропейски страни с дискриминационна политическа мярка
Европейската комисия съобщи, че обсъжда с България въвеждането на такса за преноса на руски газ. Оценяваме и обсъждаме с българските власти въвеждането наскоро на тази мярка, заяви говорител на комисията на пресконференция в отговор на въпрос, предаде кореспондетът на БТА Николай Желязков.
Санкциите на ЕС срещу Русия се определят, одобряват и преразглеждат на европейско равнище, добави той по този повод. Това е така от началото на руското нападение срещу Украйна. ЕС трябва да остане единен в подкрепата си за Украйна, заяви говорителят.
България въведе от 13 октомври енергийни вноски за вноса и транзита на природен газ с произход от Русия, фиксирани на 20 лв. за 1 мегаватчас (приблизително 100 кубически метра). Вноските (определят се и като такси, акциз) бяха регламентирани с промени в закона за прилагане на ограничителните мерки спрямо Русия.
България има право да налага такса върху вноса и транзита на руски газ, заяви премиерът Николай Денков. Въпреки санкциите срещу Русия "някои държави получиха разрешение да внасят руски газ, защото нямаха други възможности. Такива са Унгария и Сърбия. Но вече има интерконектори, така че има алтернативи и руският газ не би трябвало да се ползва с някакви специални преференции", каза още министър-председателят.
От думите на говоритея на ЕК става ясно, че Брюксел подозира България в самостоятелно налагане на своего рода санкция срещу Русия - в случая за ограничаване на нейните приходи от продажби на газ. Намерението е да се направи по-малко изгодно за "Газпром" да доставя газ през България и да се намалят неговите печалби, каза пред FT финансовият министър Асен Василев.
По другия случай - говорителят потвърди съобщенията, че ЕК прави проверка на споразумението между България и "Боташ".
Можем да потвърдим, че изпратихме искане за предоставяне на информация, каза той. Комисията следи много внимателно този въпрос и е в контакт със съответните власти и организации. Нашата цел е да следим за спазването на европейските правила за пазара на енергия. В случай на признаци за отклонения, включително за нарушаване на европейските антитръстови правила, няма да се поколебаем да вземем съответните мерки, добави той.
"Булгаргаз", който е страна по договора, съобщи, че е получил въпроси от Генерална дирекция "Конкуренция" на Европейската комисия относно доставките на природен газ до България. Изследваният период обхваща последните няколко години, а поисканата информация е насочена към отношенията с доставчици и партньори и подробности за доставките.
Булгаргаз подготвя и ще предостави информацията в договорения с ЕК срок. Дружеството поддържа редовен контакт с Комисията и периодично ѝ оказва съдействие по различни въпроси от неговата компетентност, се казва в лаконичното съобщение, в което "Боташ" не се споменава.
Споразумението между "Булгаргаз" и "Боташ" бе подписано през януари т.г. и осигурява на българската газова компания достъп до терминалите за регазификация на втечнен природен газ и последващия му пренос до територията на България за периода от 1 януари 2023 г. до 31 декември 2035 г.
Българското правителство не хареса споразумението, сключено от служебния кабинет и се опитва да предоговори някои от клаузите му. В началото на август енергийният министър Румен Радев каза, че "Боташ" получава достъп не само до българската (националната) газова мрежа, но по този начин и до общоевропейската газова мрежа. На България достъпът е ограничен само до терминалите за втечнен природен газ в Турция.