Въоръжаването на Европа: бюджетната задача
Как се получава цитираната навсякъде сума от 800 милиарда евро
Управлението на ЕС е по дизайн процедурно утежнено и затова - почти винаги бавно. Но в редки случаи, най-вече заради външен катализатор, виждаме бързи решения - през последните седмици отбраната рязко се изкачи в скалата на приоритетите. Какво е най-важното:
- Създава се инструмент за поемане на нов общ дълг от ЕС в размер на 150 милиарда евро. Ресурсът впоследствие ще бъде предоставен на страните членки според изработени от тях национални планове за инвестиции.
- Предвижда се въвеждане на т.нар. национална клауза за дерогация за периода от 2025 до 2028 г. включително. Тя ще позволи на всяка страна членка да харчи за отбрана с 1,5 процентни пункта от БВП повече в сравнение с похарченото през 2021 г., а допълнителните разходи няма да се вземат предвид и при преценка дали държавата трябва да бъде поставена в процедура за прекомерен дефицит.
- Средства за кохезионна политика в многогодишната финансова рамка 2021-2027 г. могат да се пренасочват за повишаване на отбранителните способности.
Как се получава цитираната навсякъде сума от 800 милиарда евро: нов дълг от 150 млрд. евро по инструмента SAFE плюс допълнителни разходи за 650 млрд. евро, извършвани от страните членки със собствени средства. Въпросните 650 млрд. евро са прогнозна стойност при допускане, че всички държави плавно и постоянно увеличават разходите си за отбрана до максималното фискално пространство, предвидено в дерогацията за четиригодишния период.
В България пренасочване на средства от оперативните програми вероятно няма да се случи в големи мащаби. Изглежда българското правителство ще заеме позицията на няколко страни (водени от Полша) за пренасочване на неусвоен ресурс по националните планове за възстановяване и устойчивост - най-малкото защото една част вече е сигурно, че ще бъде загубена заради огромното забавяне в реформите и инвестиционните проекти.
Увеличаването на разходите няма да е еднакво за всяка страна дори след приемане на клаузата за дерогация. Най-малкото, някои страни вече са твърде задлъжнели, а бюджетите им са хронично с висок дефицит (далеч над 3% от БВП). Отделно, някои страни вече имат високи разходи към базовата година (2021 г.) - например Гърция е похарчила 2,7% от БВП, а Латвия 2,5%. Германия пък е почти на дъното с 1% от БВП през 2021 г., като клаузата ще й позволи да харчи по 65-70 млрд. евро годишно повече. България е похарчила 1,6% от БВП през 2021 г., което предполага "нов таван" от 3,1%. Като се има предвид, че в приетия бюджет заложените разходи за отбрана за периода са 2% от БВП, позволеното увеличение е с 1,1 пункта, или приблизително с по 2,4 млрд. лева годишно до 2028 г.
Повече може да се прочете в публикуваните в последните дни три документа, които очертават новата политическа линия за превъоръжаване: "Бяла книга за европейската отбрана — Готовност до 2030 г.", проект на регламент, създаващ инструмент за действие в областта на сигурността в Европа (SAFE) и комуникация от ЕК относно създаване на възможност за увеличаване на разходите за отбрана.
Статията от бюлетина на ИПИ е публикувана ТУК >>