Тя е целеустремена, няма никакво намерение да се спира пред което и да е препятствие. Готова е рязко да промени хода на събитията и да понесе всички последствия. Убедена е, че човек трябва задължително да пробва, докато не открие себе си и своето занимание, което ще го кара да ходи с удоволствие на работа. Тя смята, че "Първите стъпки са важни, но не са задължително определящи. Те полагат основата на един нов път на съзряване и изграждането ни като личности, това не значи, че не може да променим решението си в даден момент. Кариера се гради с работа, труд и години, тя е важна до толкова, колкото да ти даде нови възможности, от там нататък важна роля играе екипът, колегите, мениджърите и твоето отношение към работата."

Коя е тя?

Казвам се Анета Караджова на 23 г. от Пловдив. В момента уча маркетинг в ПУ задочно първи курс. Страстта ми към маркетинга се запали през 2020 г. , тогава записах цялостната програма по дигитален маркетинг в Софт Уни, изкарах всичките модули, но реших, че не е достатъчно за мен. Преди това бях записала специалност в Софийския университет, която не ми допадна, а именно "Културология" във Философски факултет. Средното си образование завърших в Пловдив където учих в ПГХТТ специалност "лаборант". Винаги съм имала разнообразие от интереси и не бях сигурна накъде да се насоча. В последствие успях да изчистя своите желания, взимайки предвид силните си страни и затова мисля, че това което уча и работя в момента е правилният път за мен.

Откъде научи за платформата на Дир.бг за търсене и предлагане на студентски стажове "Идеалният кандидат"? Какво най-много те впечатли в проекта?

Платформата ми попадна ми чрез социалните медии през лятото. Грабна ми вниманието с това, че тя позволява директен контакт с работодателя и бърза обратна връзка, което е изключително важно, когато човек търси работа и стаж.

Сподели ни твоето лично виждане - от кой курс един студент трябва да започне активно да търси стаж и защо?

Провеждала ли си други стажове досега? Според мен, един курсист трябва да започне да търси активно стаж и възможност за изява през втората година. Първата година е въвеждаща, още човек не може да се осъзнае и те първа се учи да се адаптира към новостите. Започването на нови начинания, може да се отрази по-стресиращо, отколкото би очаквал дадения студент, резултатът ще е един изтощен човек, който още в първата си година е изтормозен и изцеден.

За пример ще дам какво ме посъветваха мен, докато учих в Софийския университет. Да следя студентските портали и студентския имейл, където се качваха възможни стажове, по които всеки може да кандидатсва. Посъветваха ме да кандидатсвам по възможно най-много такива, тъй като те бяха краткотрайни ангажименти между 1 и 3 месеца. Това е полезно за всеки един студент и дават възможност за изява и допълнение към портфолиото.

Какви са обичайните проблеми, с които един студент се сблъсква, когато узрее за идеята и вече е активно търсещ възможности за стаж?

Ако стажът не е предоставен от университета, а се търси частно, тогава нещата се случват значително по трудно. Ето три примера за това:

· Студентът може да се сблъска с високите критерии на работодателите и съответно да реши, че няма опит или знания, с които да ги покрие.

· Сблъскваш се с непрестанни откази, но не знаеш поради каква причина са отказали твоята кандидатура, тъй като никой не ти връща обратна връзка.

· Ако евентуално успееш да влезеш на стаж някъде, другото с което може да се сблъскаш е неравнопоставеност в работната среда, ползването на труда ти без реално стойностно възнаграждение.

Съветът, който мога да дам на студентите, е да не се страхуват или притесняват, когато кандидатстват или са приети на стаж. Факт е, че ще бъде малко стресиращо преживяване в началото, но точно това ще е опитът, който студентът ще извлече за в бъдеще, важни са доброто представяне и изразяване, ето с това хората ще ги запомнят.

Как си представящ идеалния стаж? Какво очакваш да се случи във времевите му рамки, което ще ти донесе необходимия опит, с който да се реализираш по-успешно в бъдеще?

Идеален стаж няма, има подходящи възможности в конкретен момент.

Най-добрият вариант според мен е стаж с продължителност 3-6 месеца.

До 3 месеца разбираш дали конкретната работа и място ти допадат и дали се вписваш там, до 6 месеца може да се каже, че вече имаш опит и основни знания в конкретната сфера.

Много важни елементи при осъществяването на стажовете са менторството и добрият мениджмънт. Добрата организация и структурирано поднесената информация са гръбнакът на цялата практика. За да може работодателят да не губи време, а от друга страна стажантът да е оставен без наблюдение, задължително трябва да е назначен ментор, който да обучава и да обръща редовно внимание да стажантите.

За мен включването в проекти - общи и индивидуални, е задължително, за да мога да се изявявам и да се науча да развия свои работни качества и да придобия нови такива.

Следващо по важност, стажантът трябва да има конкретно възнаграждение, тъй като дейността, която той извършва също е работна, следователно подлежи на някакъв вид финансово заплащане.

При мен стажът се превърна в постоянна работа и от стажант се превърнах в ментор.

Нека си представим, че ти си на мястото на отдела "Човешки ресурси" на дадена компания. Кои са съществените опорни точки, които би структурирала и предала в обявата, за да стигне до съзнанието на младите таланти, които биха провели стаж в нея?

· Обява, таргетираща хора без опит / студенти

· Гъвкав график - работа на смени / почасово

· Възможност за продължаване на постоянен трудов договор

· Социални придобивки - ваучери, мултиспорт карта и др.

Колко важни са за теб първите стъпки в кариерата и защо?

Първите стъпки са важни, но не са задължително определящи. Те полагат основата на един нов път на съзряване и изграждането ни като личности, това не значи, че не може да променим решението си в даден момент. Кариера се гради с работа, труд и години, тя е важна до толкова, колкото да ти даде нови възможности, от там нататък важна роля играе екипът, колегите, мениджърите и твоето отношение към работата.

Дават ли университетите необходимото ниво на подготовка, за да възпитат професионалисти? Доколко е намесена практиката, в това което учите?

Отговорът е субективен в зависимост от университета, факултета, специалността и преподавателите. Важна стъпка от страна на университета и преподавателите е подтикването на студента към самообучение и мотивация за израстване. Теорията и практиката вървят ръка за ръка. Това е причината и поради, която стажовете и практиките са изключително необходими за придобиването на знания и опит. По своя инициатива пробвах по няколко различни начина, един от които беше самообучение и себеизразяване чрез самостоятелни проекти. Това беше добър опит за мен, който не е придобит в университета.

Каква е значимостта на семейството ни, за да бъдем успешни?

Семейството играе огромна роля в нашия живот. То ни изгражда като хора като личности, това е първата среда, в която попадаме и оставаме в повечето случаи. Начинът на възпитание, ценности и нагласа са определящи за това, как ние ще се справим в последствие с препятствията, с които ще се сблъскаме. При мен например, ако не беше семейството, нямаше да имам тази мотивация да продължа да се развивам, да запиша отново да уча или да мога се изправя след провал. Подкрепата, съветите и примера в семейството са много важни.

Какво е влиянието на приятелите ни върху бъдещите ни идеи за кариерно развитие? Успяваш ли да разграничиш личния живот и забавленията, така че да се съсредоточиш достатъчно върху обучението и придобиването на умения?

Както е важна семейната ни среда, също толкова важна е и околната такава. Приятелите са хората, с които прекарваш време, общувайки и споделяйки дори най-елементарните неща. По тази логика е важно, човек да се обгражда с хора, които са близки до неговите планове за реализация. Абсолютно клише, но много вярно, с какъвто се събереш такъв ставаш, затова като съвет към всеки млад човек: обградете се с хора, на които се възхищавате, искате да бъдете като тях, не ви дърпат надолу с негативи, а ви мотивират и помагат. Относно втория въпрос, едното не пречи на другото, важен е баланса.

Къде би желала да развиеш кариерата си - България или чужбина?

Надявам се да ми се отдаде възможност да отида в чужбина за определен период от време на стаж или в работна среда. Има черти, които ме дразнят в манталитета на хората в България и начинът, по който се случват нещата тук, за съжаление. Любопитна съм относно това постоянно да уча нови методи, които по-късно бих мога да приложа в работата и ежедневието си. Дали бих останала някъде за постоянно, предполагам времето ще покаже.

Какъв съвет би дала на всички хора на твоята възраст, за да ги мотивираш да обърнат сериозно внимание на старта на професионалния си път?

Доста време не знаех какво искам да правя и накъде да се насоча. Когато завършвах гимназия всеки имаше определен път, който иска да поеме. Повечето съученици се бяха ориентирали на някъде, а аз сякаш заседнах в пространството между гимназията и живота след това. От притеснение, че времето ме притиска записах нещо, което знаех, че не е за мен и ми отне 2-3 години преди да се осъзная и да се преориентирам. Съветът ми е - просто експериментирайте. Моят ментор, който ме запозна със света на недвижимите имоти, ми казваше точно една дума - пробвай.

Проба-грешка, ако не стане по един измислете нов начин. Пробвайте всяко откачено хоби, което са ви казали, че няма реализация, вижте какво е, дали ви харесва, дали ви допада, виждате ли се да се занимавате всеки ден с това. Извличайте стойност от всяка ситуация, ще обогати опита и мисленето ви. Участвайте в семинари, които ви харесват, пътувайте, пишете имейли директно към компанията, която ви е грабнала, проявявайте инициативност - това ще ви отличи.