Идеята за единен капиталов пазар в Европа е утопия, защото континентът е съставен от твърде различни икономики и нужди. Това заяви главният изпълнителен директор на Българската фондова борса проф. Маню Моравенов по време на петото издание на Green Transition Forum. Той взе участие в панела на тема "Завършване на Единния пазар на ЕС и намаляване на административната тежест" в първия ден на форума. Най-голямото събитие за трансформация в Централна и Източна Европа се провежда от 16 до 20 юни в Sofia Event Center. Организатори са Green Transition Forum, Dir.bg и 3Е-news.net.

Дискусията постави акценти върху идентифицирането и премахването на прекомерните бюрократични сложности, които възпрепятстват ефективността на бизнеса, регулаторната подкрепа за иновациите като ключ към конкурентоспособност, производителност, устойчивост и по-добър стандарт на живот, адаптирането на регулаторните рамки за улесняване на растежа и конкурентоспособността на малките и средните предприятия, както и значението на фондовите борси в Централна и Източна Европа.

Снимки: Булфото

Модератор на панела беше Костадин Сирлещов, ръководител "Енергетика и климатични промени" в CMS, а в разговора се включиха и Александър Пеев, генерален мениджър "Корпоративна и социална отговорност" в KBC Груп България; Анна Пиетикяйнен, ръководител на Отдел "Регулаторна политика" в ОИСР; Евгени Ангелов, председател на Българската асоциация за частен капитал и рисков капитал; Йоана Константинопулу, вицепрезидент на Гръцката асоциация на инвеститорите; и Цветелина Кузманова, старши мениджър проекти в Кеймбридж институт за лидерство в областта на устойчивостта.

"Много е трудно да се говори за конкурентоспособност, когато си част от една от най-малките фондови борси в Европа, но трябва да спазваш същите регулации като големите пазари", подчерта проф. Моравенов. Той припомни, че въпреки предизвикателствата, Българската фондова борса е успяла сама да оцелее и да се развива, докато Европа все още отлага реформите в сектора.

Финансовата индустрия и борсовата дейност са едни от най-регулираните в Европа, отбеляза той. Фиксираните разходи за тази дейност са много високи, а за да бъде успешна една борса, са нужни мащаб и интеграция. Според проф. Моравенов последните две десетилетия в Европа са започнали процеси на консолидация, но въпреки това на континента има няколко големи борсови групи и над десет малки борси, между които липсва свързаност.

"Да мислим, че Европа може да има единен капиталов пазар, е утопия. Това вече е доказано. Имаме различни държави, различни икономики, а местните компании се нуждаят от капиталов достъп, който не може да бъде универсален за всички", каза той. И допълни: "Българските компании, както и фирмите от другите малки пазари, трудно достигат до големите борси не само заради липса на пряка връзка, но и поради своя размер. Над 90% от дружествата, листнати на Българската фондова борса, са малки и средни предприятия (МСП)."

Според директора на БФБ това налага адаптиране на регулациите и създаване на условия за привличане именно на МСП. Така например, след въвеждането на специална регулация за пазарите за растеж на МСП, БФБ създаде BEAM — пазар, който позволява компаниите да набират капитал без да стават регулирани дружества и без задължителен регулаторен надзор, а директно чрез борсата. "Това е първа, но много добра стъпка", коментира проф. Моравенов.

Снимки: Булфото

Резултатите вече са видими — само за няколко години на BEAM са реализирани 21 IPO-та, повече отколкото за предходните 15 години общо. Този пазар отговаря напълно на нуждите на огромна част от българските компании, обясни директорът на БФБ.

Проф. Моравенов сподели, че е крайно време подходът в развитието на капиталовите пазари в Европа да се промени. Той призова бизнесът да бъде водещата сила в процесите и разкри, че вече има много инициативи между борсите. Една от тях е създаването на съвместна компания между над 20 европейски борси, която ще се нарича EuroCTP и ще бъде нов доставчик на консолидирани данни. В надзорния съвет на тази компания влиза и Българската фондова борса — въпреки че е сред най-малките пазари в Европа.

По думите му, активен диалог се води и на регионално ниво между малките борси. Те често се оказват добри конкуренти на големите, защото са гъвкави, познават отлично компаниите и инвеститорите на своя пазар, а директорите им работят в пряка връзка с бизнеса. "И понякога, в диалозите с големите слонове, ние можем да добавим стойност. Да им покажем как да направят някои промени", каза проф. Моравенов.

Той даде пример с това, че БФБ е единствената малка фондова борса, която има пряка връзка с Deutsche Börse чрез пазарната платформа EuroBridge. Според него присъединяването към еврозоната е от изключително значение, тъй като ще улесни листването на български компании на по-големи пазари и ще облекчи трансграничната търговия. Следтърговската инфраструктура също ще стане по-достъпна с въвеждането на системата T2S за сетълмент, в която участва и българският централен депозитар.

Накрая проф. Моравенов акцентира върху една от най-големите задачи пред борсата — да убеди българските граждани да инвестират по-голяма част от спестяванията си на капиталовия пазар у нас. За целта според него е необходимо създаването както на местни, така и на регионални продукти. Особено важна остава и работата по финансовото образование — както в университетите и училищата, така и чрез бързи, кратки въвеждащи материали. "Защото това, което виждам, е, че българите инвестират много. Но не и на Българска фондова борса", заключи той.

Снимки: Булфото