Формулата за успешна кариера на Катерина Борисова

07:54 | 14 април 2023 | Автор : Бисер Кунчев 0 3444 Снимка: Асен Николов

Първите стъпки в кариерата, които всеки трябва да извърви са изключително важни. Затова са студентските стажове, които стават все по-актуални и все по-търсени от бизнеса в България. Преди малко повече от година Dir.bg стартира своята платформа "Идеалният кандидат", която улеснява процеса на търсене и предлагане на стажове. Заедно с нейното начало, поставихме старт и на специалната ни рубрика "Формулата за успешна кариера", в която разговаряме с популярни, интересни и успешни личности, които вдъхновено разказват за своя кариерен старт.

Формулата за успешна кариера

"Без значение дали ми е трудно или съм много щастлива, се сещам за една притча, която баща ми разказваше в трудни моменти. Тя завършваше така: "Няма да е все така." Това изречение ме приземява. Държи ме тук и сега. Кара ме да помня, че всичко се променя, няма вечни неща. Не може да си вечно щастлив, или вечно тъжен", споделя Катерина Борисова, следващият гост на Бисер Кунчев в рубриката "Формулата за успешна кариера".

Коя е тя?

Откъде да знам коя съм?! Все още се опитвам да разбера, запознавам се със себе си всеки ден. След 20-30 години може би ще мога да кажа. Работя това, за което съм мечтала и учила. Към днешна дата съм актриса в Драматичен театър "Сава Огнянов", Русе, водя рубрика в "Господари на уеба".

Разкажете ни за първите стъпки във Вашата кариера. Кога, къде и как се случиха те?

Първите стъпки се случиха, когато излязох на Камерна сцена в Младежки театър "Николай Бинев". Преди 7-8 години се явих на кастинг за студията към театъра. Тогава един висок, слаб мъж, (Малин Кръстев), обвит в дим повярва в мен. Сигурно е видял нещо в моите "дребни, незначителни и несценични черти на лицето", както по-късно разбрах от колега в театъра.

Как си представяхте тогава Вашата кариера 10 години по-късно?

Доста бързо успях да разбера, че е наивно и глупаво да си представяш нещо, да си сценарист на живота си, особено в актьорската професия. Пък и това не е работа, не е кариера, то е начин на живот. Не е като да работиш в офис - започваш на тази позиция и до 10 години ще си директор на отдел. Мечтая, разбира се, но не планувам. Липсата на планове ме държи в едно особено състояние, чакане, очакване. Те поддържат сетивата ми обострени, а това е важно за актьора.

Вижте всички актуални обяви за стаж:
https://www.idealcandidate.bg/stajove

Успяхте ли да сбъднете мечтите си? Достигнахте или ги надминахте?

Не, разбира се. За съжаление или не, човекът е устроен винаги да иска още и още. Ако някога кажа, че съм надминала мечтите си или дори си го помисля, моля, да бъда помолена да напусна живота.

Има ли нещо, което бихте променила тогава, ако можеше да се върнете в тези години?

Не, не бих променила нищо. Взех доста решения, всякакви - добри, лоши, смели, безразсъдни, но винаги съм правила това, което искам и считам за вярно. В последна сметка вярвам, че смелостта, свободата и болката винаги вървят заедно. Ако искам да променя нещо, това означава, че съжалявам. А в съжалението има нещо злощастно, а това е далеч от моето предпочитание.

Какво е мнението Ви за стажовете? Колко важни са те за един млад човек?

Стажовете са изключително важна и неизменна част от професионалното израстване. Моят пример за стаж е срещата с Бина Харалампиева (режисьор). Заедно с колеги от моя клас участвахме в нейна постановка в Сатиричния театър. Тогава видях професията в нейната цялост. Благодарна съм за този шанс.

Преди около две години Dir.bg стартира своя платформа за студентски стажове, която нарече "Идеалният кандидат". Според Вас какви качества трябва да притежава идеалния кандидат в студентските години, за да впечатли компаниите и да го поканят на стаж?

Компаниите, които мен ме интересуват се наричат театри и филмови проекти. Вече започвам да губя реална представа какво точно е нужно да се притежава, за да впечатлиш някого, особено в актьорската професия. С всеки изминал ден виждам, че критериите, които са създадени у мен от моите учители ( Малин Кръстев, Явор Спасов, Герасим Георгиев-Геро, Весела Бабинова и Румяна Георгиева) са невалидни, изкривени, а понякога съвсем липсват. Бих се радвала, ако някой дойде и ми каже кои пък са тези качества, които ТРЯБВА (любима моя дума) да притежаваш. Объркана съм, наистина. Все по-често назначенията в театрите се случват след "кастинг" или телефонно обаждане. Всичко опира до това кого познаваш, с кого излизаш да пиеш кафе, а при жените е доста "по-колоритно". Заради написаното по-горе, самата аз, отивайки на кастинг в Драматичен театър "Сава Огнянов", не очаквах да бъда назначена. Отидох, за да пробвам. Да, имах подготвени поне 7-8 материала (монолози, стихотворения, откъси от проза и басня), а изискването беше да имаш един подготвен текст. Може и това да е била причината да ме назначат, не знам, може би ще разбера някой ден. Разбира се, благодаря за гласуваното доверие.

Какви са трудностите, които според вас срещат студентите при избора и откриването на подходящия стаж?

Стажове за актьори няма много, даже мисля, че въобще няма такива. Не съм срещала обява: Стаж за актьор. Тепърва ще ми се наложи да търся стаж, свързан със специалността "Връзки с обществеността". Но още е рано, за да мога да дам мнение по този въпрос.

Достатъчно ли е нивото на подготовка, което дават университетите в България? Какви са акцентите, с които бихте подкрепили или не българската образователна система?

Считам, че плануваната образователна програма в България е в състояние да създаде добри специалисти. В момента уча "Връзки с обществеността" в Софийски университет, виждам, че има добре подготвени преподаватели, които остават нечути и неразбрани. Не съм притеснена за образователната система, а по-скоро за липсата на уважение към учителите. Според мен е добре да се обърне внимание на другото образование (това, което получаваме в семейството), някой да научи младите хора, че имат нужда от авторитети, на които да се доверят, които да следват. За изминалите 2 години, в които работя като актриса се срещнах с хора, които ми помогнаха да осъзная, че подготовката, която имам е на много високо ниво. Все още съществуват подготвени, начетени и талантливи режисьори. Понякога срещам други, които с опитите си за режисура обезценяват наученото, но те не са чак толкова много. За тях Малин обучава актьори, които имат мнение, пък и задават въпроси, че понякога и четат, и филми гледат, неудобни са за работа, но...това е положението. Винаги има две страни на монетата. Не искам да подкрепям или да съдя българското образование. Вярвам, че ако уважаваш и обичаш хората, които те обучават, няма начин да не си добре подготвен. Образователната ни система е далеч от перфектна, но ако всеки учи, това, което иска, сам се интересува и търси, неминуемо ще се превърне в добър професионалист.

Каква е рецептата за кариерен успех на Катерина Борисова?

Далеч съм от успеха, каквото и да означава тази дума. Не мисля, че е сериозно да се определям като успяла. Катерина Борисова е отделен случай, попаднал и избрал да остане да работи и да се развива в България. Рецептата по която живея до момента е да помня наученото и да се опитвам да го прилагам. А ако се загубя накъде по пътя, отварям тефтерите със записки от миналото и чета ( там си пише всичко).

Ако трябва да дефинирате Вашата кариера до момента с 3 думи, кои ще са те?

Труд, любов, сълзи.

Случващото се и реализацията Ви към момента са огромен повод за лична и на близките Ви гордост. Какви съвети получавате именно от тях?

Без значение дали ми е трудно или съм много щастлива, се сещам за една притча, която баща ми разказваше в трудни моменти. Тя завършваше така: "Няма да е все така." Това изречение ме приземява. Държи ме тук и сега. Кара ме да помня, че всичко се променя, няма вечни неща. Не може да си вечно щастлив, или вечно тъжен.

А, какви са Вашите съвети към младите хора в страната? Ако зависеше от Вас, как бихте ги мотивирали да проведат стаж и да се развиват кариерно?

Съветът ми към младите хора е да осъзнаят отговорността, която имат. Утре те са хората, които ще лекуват, управляват и обучават децата ни. Пожелавам им да намерят сили да се справят с агресивния и самотен свят, в който живеем; да бягат от статуквото, от пошлото; да изберат своя път и да го извървят достойно. Пожелавам им да се осмелят да имат позиция и да я изразяват без страх. Научени сме да не казваме нещата с истинските им имена, защото "...ама да не стане проблем, да не се скараме", напротив, нека да стане проблем, нека да разберем кой какво го тревожи, нека тези разговори не остават в кръчмите или в хола. Пожелавам на младите хора да се върнат назад във времето, да се запознаят с историята, защото нищо не е чак толкова различно, има изконни неща, които могат да ти помогнат да се справяш днес. Бих ги мотивирала като им кажа, че провалите са част от играта. Приемаш, че винаги си на ръба на провала и действаш. Колкото по-рано намериш начин да работиш това, за което учиш, толкова подобре. Има огромна разлика между това да си в академичната среда и да попаднеш в работната. Стажът може да те развие, да отвори нови врати, но може и да ти покаже, че не си във вярната посока. Когато попаднеш в истинска работна среда, разбираш дали учиш твоето нещо.

Коя е добрата новина, която искате да прочетете един ден и се е случила с Вас и близките Ви хора?

Искам да прочета, че са здрави и благодарни. Че намират смисъл да продължат да живеят и да се радват на шареното явление, наречено живот.

ИЗБРАНО