Формулата за успешна кариера на Дина Маркова
Отървете се навреме от безсмислени страхове и задръжки
Първите стъпки в кариерата, които всеки трябва да извърви са изключително важни. Затова са студентските стажове, които стават все по-актуални и все по-търсени от бизнеса в България. Преди две години Dir.bg стартира своята платформа "Идеалният кандидат", която улеснява процеса на търсене и предлагане на стажове. Заедно с нейното начало, поставихме старт и на специалната ни рубрика "Формулата за успешна кариера", в която разговаряме с популярни, интересни и успешни личности, които вдъхновено разказват за своя кариерен старт.
"Процесът на обучение е и процес на самообучение - ако знаеш към какво се стремиш винаги ще намериш информацията, която ти е нужна", споделя Дина Маркова, следващият гост на Бисер Кунчев в рубриката "Формулата за успешна кариера".
Коя е тя?
Коя е Казвам се Дина Маркова. Завърших класа на проф. Снежина Танковска в НАТФИЗ през 2016 г. Заедно с моя колега от Академията Боян Арсов учредихме Театър ЗОНГ - независима театрална трупа, под шапката на която създадохме общи проекти - "Животът е сън", "Отело - гибелта на идеалиста" и "Аутсайдер". Пътуваме на фестивали в страната и чужбина, наши представления получиха номинации и награди Икар и награди от международни фестивали. През юли 2023 пътувахме с "Животът е сън" в Косово.
Разкажете ни за първите стъпки във Вашата кариера. Кога, къде и как се случиха те?
Кариера е много помпозна дума за живота на един независим артист. Началото беше може би с уроците по пиано и различните участия, свързани с него, а в последствие школата на МОНТФИЗ с ръководители Мария Сапунджиева, Вяра Коларова, Тодор Близнаков и Мила Банчева. Там бях четири години, последните две правихме представления с режисьор Гергана Тодева. За мен това беше изключително хубав период и силно позитивно преживяване, което ме зареди с глад за още...
Как си представяхте тогава Вашата кариера 10 години по-късно?
Може би си представях, че нещата ще се случват по-лесно и че ще получа точните покани от точните хора, а вместо това сега мога да кажа, че сама инициирам 90% от нещата, които ми се случват, те зависят в голяма степен от мен, като представител на т.нар. независим сектор. Също така си представях, че творческата част е основната, а реалността е, че се налага да се пишат проекти, да се търсят финанси, както и да се специализираш в доста повече неща, различни от режисура, актьорство или драматургия... налага се да си си озвучител, осветител, да координираш екипи. Срещаш съпротива, в някои случаи липса на подкрепа от страна на държавата. Но срещаш също така много съмишленици.
Успяхте ли да сбъднете мечтите си? Достигнахте или ги надминахте?
Да сбъднеш мечтите си означава да престанеш да живееш. НАТФИЗ ми беше мечта, значи съм я сбъднала, но първо реалността е различна от фантазията и второ в процеса на сбъдване мечтите се променят - и както казваше професор Танковска - целта винаги се измества към хоризонта и е по-добре да си поставиш недостижима, но значима цел, отколкото малка. Така че мечтите ми изглеждат сега също толкова далече, колкото преди 10 години, даже може би се отдалечават с опита.
Има ли нещо, което бихте променила тогава, ако можеше да се върнете в тези години?
Винаги има. Бих присъствала по-пълноценно в процеса и бих се лишила от някои безсмислени страхове и задръжки.
Какво е мнението Ви за стажовете? Колко важни са те за един млад човек?
Много са важни, аз съм ходила и с удоволствие отново бих присъствала на репетиционен процес на режисьор, когото харесвам от България или от чужбина, както и на т.нар. workshops /работни ателиета/ - винаги има какво да се научи, а и е полезна срещата с друга гледна точка, с различен стил на работа.
Да е проактивен. Станало е клише вече, но е самата истина. Процесът на обучение е и процес на самообучение - важно е да го има вътрешният мотор, който задвижва "идеалния кандидат" по неговия път. Не мисля, че идеален кандидат съществува, не ми се и иска студентите да смятат, че за да ги вземат трябва да бъдат "идеални", напротив, но може би има идеална позиция в даден момент, която е път към следващата цел за някого, и тогава е добре да покаже, че е наистина мотивиран и силно желае не която и да е, а точно тази позиция (и да знае защо).
Kакви са трудностите, които според вас срещат студентите при избора и откриването на подходящия стаж?
Често стажовете си приличат и е трудно да изберат, същевременно стажът е много ангажиращ, същевременно неплатен, може би това ги затруднява.
Процесът на обучение е и процес на самообучение - ако знаеш към какво се стремиш винаги ще намериш информацията, която ти е нужна. И все пак преподавателите са там, за да запалят искрата, за да вдъхновят и да бъдат насреща. Смятам, че личността на преподавателя е най-важна и в основата на всяка образователна система. Работата на държавата е да открие и да се погрижи за тези преподаватели, които създават процеса и без които процес няма, колкото и луксозна да става материалната база. Винаги човешкият фактор е решаващ, така е и за качеството на образованието.
Каква е рецептата за кариерен успех на Дина Маркова?
Когато обичаш това, което правиш, даваш максимума от себе си, стремиш се да се развиваш и не се оставяш по течението. Не знам дали това е достатъчно за успех, сигурно има и други фактори като контакти, шанс, но и без това не може. Превърне ли се работата в рутина, в нещо банално, в задължение - едва ли можем да говорим за успех. И все пак всеки има свои критерии за успеха - в какво се измерва той? Често външния успех и вътрешното възприятие могат да се разминават.
Ако трябва да дефинирате Вашата кариера до момента с 3 думи, кои ще са те?
Ще цитирам Махабхарата с три стиха: Но жажда не засища, а ражда нова жажда. "Ражда нова жажда" са трите думи.
Не ме съветват, подкрепят ме.
Да се обградят с приятели и съмишленици, с които да вървят заедно през изпитанията, които предстоят.
Коя е добрата новина, която искате да прочетете един ден и се е случила с Вас и близките Ви хора?
Повишен бюджет за култура най-малко 4 % от БВП, Театър "Азарян" да отвори врати отново като място за независим театър в град София, повишение с минимум 50% на заплатите на актьорите в българските театри и повече възможности за български актьори да участват в световни кино проекти.
НАЙ
Страни от Югоизточна Европа печелят от войната на Путин: Примерът Румъния
Каква стойност на работната заплата би ни удовлетворила
Автомобилният сектор тласна нагоре германската промишленост
Бизнесът наема все повече непълнолетни - вече 15 100 българчета работят
Страни от Югоизточна Европа печелят от войната на Путин: Примерът Румъния
Бизнесът наема все повече непълнолетни - вече 15 100 българчета работят
Земеделците остават в готовност за протести, искат си "украинската помощ"
Каква стойност на работната заплата би ни удовлетворила