"Единственото, с което не бихме направили компромис, е ценностната система. Просто тя много трудно подлежи на промяна. Всичко останало може да се научи, ако има някакви основи и потенциал. Качествата, които търсим във всеки един сътрудник, са: почтеност, стремеж към усъвършенстване и отговорност. За съжаление, те не подлежат на възпитание от работодателя. Трябва някой преди нас да е свършил тази работа", споделя Мирослав Долапчиев, който е и следващият гост на Бисер Кунчев в рубриката "HR Guest".

Кой е той?

Мирослав Долапчиев е управляващ съдружник в IBS. Ръководи софтуерното направление в компанията, като и изпълнява ролята на HR директор. Той стои и зад популярните продукти на компанията в сферата на човешките ресурси: TIMEOFF.GURU - първата изцяло безхартиена система за управление на отсъствията; TIMEON.GURU - онлайн планиране и отчитане на работата; PROFILE.GURU - система за управление на човешките ресурси и електронно трудово досие, както и най-новото попълнение в портфолиото: DIGISIGN.SPACE - универсална платформа за електронно подписване на документи.

Има ли неудобни и задължителни въпроси по време на интервю и каква продължителност е критерии за проявен интерес към кандидата?

Разбира се, че има неудобни въпроси, както и въпроси, които не е редно да се задават по време на среща с кандидатите за работа. Като част от полуструктурираните интервюта, които провеждаме в компанията, имаме множество задължителни въпроси. Основното нещо, което правим опит да изследваме по време на срещата, е доколко имаме съвпадение в ценностите. Относно продължителността на срещите: във всяка нормална организация наемаме сътрудници с идеята, че ще работим заедно продължителен период от време. Поне в при нас не наемаме сезонни работници. В добрия случай, съвместната работа продължава поне няколко години. На този фон не смятам, че за половин час може да се вземе решение дали даден кандидат е подходящ или не. Доколкото техническите познания могат относително лесно да се оценят, то именно за изследване на ценностната система е необходимо значително повече време.

Кои са най-ценните съвети, които бихте дали на човек, който отива на интервю? Възможен ли е според вас подход, в който изпращате онлайн съветите си към кандидатите предварително за най-важното и през време на самото интервю да видите как се е подготвил наистина?

Най-голямата препоръка, която бих отправил към човек, който отива на интервю, е доста прозаична: подгответе се. Нещо повече, подгответе се още преди да ви поканят на интервю. Тази подготовка започва още с резюмето. Не че няма позиции, за които не е необходимо да подготвяте специално CV, но за повечето едно стандартно резюме не е оптималния вариант. Прегледайте внимателно съдържанието на обявата и адаптирайте представянето си така, че да бъде релевантно на това, което търси организацията.

Колко важно е първото впечатление, когато видите един кандидат, още преди да сте задали въпроси и какви кандидати предпочитате: по-настъпателни или по-спокойни в подхода? Как отчитате фактора моментно Ваше и на кандидата настроение и как това се отразява в процеса на водене на интервю и изводите от него?

Не бързам с формирането на впечатления. Нито смятам, че от един поглед (и на база на това, което наричаме интуиция), можем да правим заключения за един човек. Разбира се, има случаи, в които облеклото, ръкостискането и нивото на енергия на кандидата дават много предварителна информация. Предпочитания за по-настъпателни или по-спокойни в подхода си кандидати, трябва да се определят изцяло от позицията. Разбира се, от един търговец не се очаква да бъде пасивен и срамежлив. Винаги влизаме и се опитваме да поддържаме добро настроението по време интервютата. Това е нова среща между кандидат и представител на организацията, и е редно и двете страни да направят необходимите усилия да се представят в най-добрата възможна светлина.

Вижте всички актуални обяви за стаж:
https://www.idealcandidate.bg/stajove

Кое е надделявало досега в опита Ви при избор на кандидат - възнаграждението или желанието за развитие в компанията? Бихте ли назначили кандидат, ако не отговаря на много от условията ви, но виждате сериозен потенциал да навакса и развие липсващото?

Желанието за развитие при всички положения е много по-важно. Друг е въпросът доколко по време на интервюто може да се направи преценка дали то не е само на думи. Единственото, с което не бихме направили компромис, е ценностната система. Просто тя много трудно подлежи на промяна. Всичко останало може да се научи, ако има някакви основи и потенциал.

Как изглежда идеалният кандидат за работа във вашите очи и разбирания? Кои са трите най-ценни качества, които биха ви впечатлили? В какви корпоративни ценности възпитавате служителите си?

Идеалният кандидат е работил няколко години в NASA, но вече иска да се занимава с малко по-земни проекти, каквито можем да предложим в нашата организация. Но като цяло сме ОК и със студенти, които вече знаят с какво искат да се занимават в живота. Качествата, които търсим във всеки един сътрудник, са: почтеност, стремеж към усъвършенстване и отговорност. За съжаление, те не подлежат на възпитание от работодателя. Трябва някой преди нас да е свършил тази работа.

Какви са впечатленията Ви от стажантските програми във вашата компания? Успявате ли да откриете достатъчно таланти, които да направят първите си кариерни крачки в нея? Какво мислите за новата вълна младежи, които идват от университетите?

Приемаме стажовете освен като възможност за потенциално бъдещо сътрудничество, и като част от програмата ни за социална отговорност. Твърдо вярваме, че всеки заслужава да получи шанс за развитие. Доколко един млад човек може да оцени този шанс е съвсем друг въпрос. Всеки стажант е индивид със собствени виждания, стремежи и житейски опит. Не бих, а и не смятам за редно, да слагаме всички младежи под общ знаменател и да даваме обобщения за цели поколения. Между тези, които излизат сега от университетите и тези, които са излизали преди 30 или 50 години, винаги е имало както посредствени хора, така и звезди.

Разкажете ни с няколко думи най-важните акценти от Вашите първи стъпки в кариерата. Ако се върнете назад във времето бихте ли променили нещо? Кой е най-важният момент, който предопределя Вашата кариера?

Изкарвам си хляба с ИТ от 16-годишен, но интересите ми винаги са били многопосочни. За няколко години се занимавах с графичен дизайн и маркетинг. После пак се върнах към програмирането. Постепенно започнах да го съвместявам с директна работа с клиенти - през анализ, проектиране и така до управление на проекти и екипи. През 2003, няколко месеца след основаването на компанията, намерих своето място в тогава скромния на брой, но не на амбиция екип на IBS. От тогава насам се изявявам в HR, маркетинговата, търговската и производствената дейност на компанията основно в софтуерната бизнес линия. Най-важният момент, който предопредели кариерата ми, беше решението ми да уча в "компютърния" техникум (Технологично училище "Електронни системи"), а не в немската или художествената гимназия. Ако бях избрал който и да е от другите варианти, кариерата ми със сигурност щеше да бъде много различна.

Промениха ли се критериите ви за оценка на работата на настоящи и бъдещи служители в условията на Ковид? Какви политики водите за стиковане на колектива и позитивна работна атмосфера?

Критериите за оценка винаги са едни и същи, независимо от Ковид - работата да бъде свършена качествено и навреме. В компанията никога не сме поставяли условия от къде ще бъде свършена. И преди пандемията имахме колегите из цялата страна. Общи политики не налагаме. Всеки ръководител на екип познава хората, с които работи, и най-добре може да прецени какво може да накара екипа да работи най-оптимално. Същевременно, от страна на компанията, предоставяме всички необходими ресурси, за да могат сътрудниците ни да се чувстват еднакво добре, независимо от къде работят. За тези, които предпочитат да дават своя принос от офиса, на разположение са няколко релакс зони, фитнес, както и това, което наричаме "ведомствен бар".

Кой работен модел предпочита вашата компания - работа в офис, в домашни условия или в зависимост от ангажиментите на всеки един? Очаквате ли след 2-3 години стандартното работно място да изглежда по различен начин?

И преди и след Ковид, не сме имали и продължаваме да нямаме предпочитания от къде ще работят хората. Оставяме колегите сами да преценят, според текущите проекти, семейни ангажименти и всички останали фактори, от къде най-добре ще могат да си вършат работата. Но със сигурност пандемията промени отношението на всички към офисите. До скоро се приемаше, че това е пространство, в което има най-вече работни места и малко съпътстваща инфраструктура, като зали за срещи и някое сервизно помещение. Сега, когато работното пространство за много хора се премести от офиса в дома, е неизбежно и офисът да претърпи промяна: заменяйки освободените работни места с общи пространства, където екипите могат свободно да се събират за да общуват, обменят идеи, да прекарват време заедно и не на последно място - да се забавляват.