17-11-2017 20-11-2018

В София на жител се падат едва по 13 кв.м зелени площи

Нормата е 21 кв.м., според Тома Биков

13:57 | 14 юни 2021 | Автор : Рая Лечева, 3e-news.net 13 1725 БТА

Специален закон за парковете, градините и уличното озеленяване в градовете вероятно ще реши редицата проблеми в момента. Около това мнение се обединиха представители на неправителствения сектор по време на обсъждане по темата "Как да опазим дърветата в градовете", част от проекта "Застъпници за природата", който се изпълнява от Асоциацията на парковете в България и Сдружението за дива природа БАЛКАНИ. На последното обучение бяха обсъдени конкретни проекти с опити за застрояване на зелени площи във Велинград, в парк Бачиново в Благоевград, както и емблематичния скандал със застрояването на парк Бедечка в Стара Загора.

Още по темата

Зелената система включва обществени озелени площи в т.ч. всички паркове, градини, улично озеленяване, извън селищни и горски паркове, гробищни паркове, ботанически градини, дендрариуми, защитни насаждения и разсадници.

В София се падат по 13 кв. м на жител зелени площи при определени с наредба 21 кв. метра

В Наредба 7 за устройство на зелените територии в градовете нормативно е определена площта на обществените зелени площи за широко и специфично ползване в градовете в зависимост от тяхната големина. В големите градове например 20 кв. м на жител, за средни градове - 18 кв. м на жител, за малки градове - 12 кв. м на жител, за много малки градове - 8 кв. м на жител, а за всички села 4 кв. м на жител. За София дори е определена площ от 21 кв. м на жител, но реално това, което получават софиянци е 13 кв. м. на жител по отношение на съществуващите площи, каза Тома Белев от Асоциацията на парковете в България и общински съветник в Столична община.

Според данни, които представи как Столична община изпълнява Общия устройствен план от 2007 г. по отношение на парковете и градините става ясно, че площта на реализираните паркове и градини е 32 на сто, а на нереализираните паркове и градини е 68 на сто. Това означава, че реално в София на жител се падат по едва по 13 кв.м зелени площи, посочи Белев.

В градовете плановете за застрояване се изпълняват бързо, а плановете за озеленяване практически не се изпълняват.

Какви са разпоредбите в законите, които често се заобикалят

Проблем е прилагането на Закона за устройство на територията (ЗУТ) и Закона за общинската собственост. В първия закон конкретното предназначение на поземлените имоти се определя с подробния устройствен план (ПУП) и обхваща жилищни, обществени, производствени имоти, за озеленени връзки между тях и териториите за природозащита.

С ПУП с неурегулирани поземлени имоти, както и за територии с неприложена първа регулация по предходен устройствен план се определят необходимите площи за изграждане на обектите на зелената система, на социалната и техническата инфраструктура, които са публична собственост. За реализирането на тези предвиждания с влизането в сила на плана собствениците на недвижими имоти прехвърлят в полза на общината процентна част от площта на имотите, определена с плана, но не повече от 25 на сто.

Прилагането на тези разпоредби, обаче, се оказва проблем. В чл. 17 от ЗУТ липсва ангажимент да се прехвърлят в полза на общината терени за улици, озеленяване, училища. Много имоти не са отчуждени, което е прекрасен подарък за инвеститора. Така може да се окаже, че няма как да се строят училища, детски градини и да се създава озеленяване, коментира Тома Белев. Той посочи за пример Долни Лозен с 5000 души население, където вече няма квадратен метър, който да е предвиден за публичната инфраструктура, голямо село без детска градина, училище и озеленяване.

Според Закона за общинската собственост, общинската собственост е публична и частна, а терени общинска собственост могат да се използват за изпълнение на общинските функции, примерно като част от парка се ползва за дейности за катерене. Терени, които са престанали да изпълняват тази функция, се обявяват от Общинския съвет за частна общинска собственост. Решенията на Общинския съвет се приемат с мнозинство от две трети от общия брой съветници, а за имотите, определени със закон с повече от половината от общия им брой.

Според чл. 62 от закона, озеленени площи, които представляват публична собственост не могат да бъдат продавани, преотстъпвани и обременяване с вещни тежести, както и да бъдат използвани за други цели. Когато в терените, определени за озеленени площи-публична собственост, попадат поземлени имоти-частна собственост, те се отчуждават по предвидения в закона ред.

Според вече споменатата Наредба 7, не може да се променя предназначението на съществуващи озеленени площи, освен части от тях за изграждане на техническа инфраструктура след провеждане на обществено обсъждане.

Съдебните процедури - пропуски в законите или липса на подготовка на общините

Оказва се, че и в съда общината не може да се справи с проблемите, свързани в опазването на парковете. Например жителите на кв. Дружба протестираха срещу застрояване на част от парка. Теренът е частен и общината не го отчуждава. Общината предлага на собственика строителството да се измести в общински терен. Собствениците на терена не приемат това като добра възможност и оспорват в съда решението на главния архитект по този начин да се предвиди градоустройството. Спорът към момента не е решен, на първа инстанция съдът се е произнесъл в полза на инвеститора. На втора инстанция още няма решение. Но още в началото съгласно Общия устройствен план, там е предвидено застрояване в по-голямата част на този терен. Ограденият терен е частна собственост, само 300 квадрата не попадат в парка, коментира кметът Ивайло Цеков. Според него е проблем, че хората не участват активно в обществените обсъждания на Общите устройствени планове и на Подробните устройствени планове, които се превръщат в закон за развитието на съответния район и ако там е предвидено застрояване, общината няма основания да отказва инвестиционни намерения, които лесно ще паднат в съда.

Трудният въпрос с отчуждаването на терени в зелените площи

В София никога не е отчуждаван имот, предвиден за озеленяване, посочи Белев. На въпрос на 3е-news как да се случи този процес, Белев посочи, че трябва общините да имат план и срокове за поетапно отчуждаване, които да са определени в ЗУТ, за да се създаде ред, да има воля за уважаване на собствеността.

Битката на общините с частните собственици също е много трудна и делата се проточват с години, за да се превърне един частен имот в общинска собственост в парковете. Бизнесът често смята, че изсичането на дървета по време на строителството е нещо нормално, но затова трябва да има специално разрешение не от общински служител, а специално от кмета на населеното място. Нарушението се наказва не само с глоба, но и със задължението на нарушителя да възстанови дървото, коментират експертите.

Уличното озеленяване - бизнес с дървета и проблемът с инвазивните видове

Улично озеленяване подлежи на специален режим в Закона за общинската собственост и дърветата не могат да бъдат превърнати в частна собственост. Но няма система за отчуждаване. Сроковете за отчуждаване за улици не се спазват. София не знае колко са площите, които са отчуждени за улица. По закон трябва да са отчуждени и да се запазят съответните дървета.

Съвсем незаконно в градовете се изсичат дървета, за да изникнат гаражи, например. Никой няма право да се разпорежда с публична общинска собственост.

От зелените организации насърчават гражданите да предлагат на общинските съвети да сменят наредбите си, могат дори да заведат дела във Върховен административен съд. Оказва се, че има много неясноти и по отношение на дълготрайните декоративни дървета, регистъра на дърветата с историческо значение. Белев коментира, че в момента се подготвя за София Наредба за дърветата с историческо значение

След 5 години от строителството на определен обект се прави проверка за озеленяване, но това не се изпълнява. Оказва се, че се развива нов бизнес в градовете. Според разпоредбите, е позволено дърветата да се намират в кашпи. Обичайна практика е инвеститорите да вземат под наем дървета в кашпи, докато премине проверката.

България влиза в наказателна процедура за липсата на система за проследяване на чуждите инвазивни видове, а те са широко разпространен проблем в градовете. В големите градове, включително София, това е сериозен проблем и Белев даде пример с фалопия, която е многогодишно тревисто растение, агресивен вид, няма премахване, въпреки средствата, които са инвестирани, например в Природен парк "Витоша", когато е бил негов директор, но тя отново е проблем за парка.

3e-news.net

ИЗБРАНО