Какъв е ефектът за София на градския топлинен остров

Замърсяването в София е намаляло в пъти в сравнение с данните за замърсяването през 90-те години

Снимка: Георги Велев

Какъв е ефектът за София на градския топлинен остров

Замърсяването в София е намаляло в пъти в сравнение с данните за замърсяването през 90-те години

12:15 | 2 юни 2021 | Автор : Рая Лечева, 3e-news.net 37 7002 Снимка: Георги Велев

Всичко, което се генерира като замърсяване на въздуха в по-високите части на града всъщност се "влива" в централната част, което допълнително влошава качеството на атмосферния въздух там. Колкото повече са зелените площи и по-малко са запечатаните територии, толкова комфортът на хората е по-голям, казва доц. Стелиян Димитров.

Green Transition

Днес наблюдаваме как всички говорят, че не се прави достатъчно за чистотата на въздуха, че политиките не са правилните, че не се предприемат ефективни действия за подобряване на качеството на въздуха и т.н. Но хората не си дават сметка за сложния генезис на тези проблеми. Това казва в интервю за 3е-news.net доц. Стелиян Димитров, директор на Националния университетски център за геопространствени изследвания и технологии към Софийски университет "Св. Климент Охридски" и ръководител на катедра "Картография и ГИС" при Геолого-географски факултет по повод Европейската зелена седмица.

Няма как те да се решат с магическа пръчка, може да ги смекчаваме с най-различни решения, но няма как да ги решим бързо по радикален начин. И това е важно да се знае, защото в много голяма степен те са и следствие от всички действия и бездействия по планирането и управлението на територията на София през последните десетилетия. Това са географски детерминирани проблеми, които имат много силен инерционен характер - т.е. когато извършим дадена интервенция в градското пространство, ефектът от нея обикновено не се чувства веднага, а е необходим по-продължителен период тя да сработи. Аналогично, ако се направи някаква глупост, тя също ще се усеща много дълго време. Така например построяването на Кремиковци в една от най-благоприятните от географска гледна точка части от Софийската котловина в голяма степен е предопределило "изтласкването" на развитието на града в южна посока, към северните склонове на Витоша. Същевременно много по-подходящите за обитаване територии в подножието на южните склонове на Стара планина са се превърнали в неатрактивни и практически са "извадени" от концепцията за развитие на София.

На въпрос: Кои са най-големите предизвикателства пред София особено по отношение на въздуха?, доц. Димитров обяснява, че София е комплексен геопространствен обект, разположен в сложна географска обстановка. Самата Софийска котловина не е еднообразна. Отличава се с различни условия в отделните си части, които допълнително се "натоварват" с обектите на градската морфология. Тези характерни особености на географията на града оказват съществено влияние върху всички компоненти на околната среда, включително стоят в основата на голяма част от проблемите, свързани с качеството на атмосферния въздух. Всъщност в много голяма степен може да се каже, че проблемите с въздуха в столицата са продукт и на географията на София, нещо, което ние няма как съществено да променим. Тук е моментът да кажем, че съвременният "умен" град не е този, който просто се развива технологично. Умният град е този, който е в състояние да създаде устойчив механизъм, който му позволява ефективно да се адаптира към променящата се география и произтичащите от това последици за всички компоненти и функционални системи, които обезпечават неговото развитие и живота на хората. По думите на доц. Димитров, географията се променя по естествен път, има глобални промени в климата, които водят до най-различни други промени., но също така самите ние променяме географията. С всяко построяване на нова сграда, на нов път, променяме географията. Градът трябва да намери онези компенсационни механизми, за да може да направи така, че да се адаптира към променящите се условия и съответно да смекчи евентуалните негативни последици върху околната среда, които ние накрая усещаме върху гърба си по въздуха, който дишаме.

Ние географите много добре знаем, че проблемите в урбанизираните територии са свързани. Много често на студентите припомням една мисъл на големия американски географ Валдо Тоблер, която ние наричаме "Първи закон на географията". Този закон гласи, че "всичко е свързано с всичко, но по-близките неща са по-свързани от по-далечните". Ако ние, например, създадем нов паркинг и го покрием с асфалт, той ще реши частично проблем с паркирането в даден район, но също така ще повлияе непосредствено върху качеството на живот на хората, които живеят в близост. Те ще започнат да усещат, че особено през горещите летни дни и нощи, тази повърхнина се нагрява и продължително отделя топлина, която причинява най-малкото дискомфорт. За да компенсират това допълнително термално натоварване, тези хора ще имат нужда от климатизация, която от своя страна ще увеличи разходите им за електричество. Също така, в случай на силен валеж, запечатаната повърхност на новия паркинг възпрепятства естествените процеси на инфилтрация на дъждовната вода и повишава заплахата и риска от проява на наводнения, които в градска среда могат да бъдат особено опасни. Ако този паркинг не се мие редовно, а колите които паркират там, преди това са били спрени или са минали през т.нар. кални точки (непавирани пространства), почвата, която е полепнала по гумите ще се отложи върху асфалта и след като изсъхне, с помощта на вятъра ще се превърне в замърсяване на въздуха с фини прахови частици.

Всички тези примери ясно показват, че наистина проблемите и решенията в градското пространство са сложно свързани помежду си, което показва, че не е възможно отделните компоненти на градската околна среда да се разглеждат изолирано или да се адресират чрез някакви кампанийни мерки. Необходим е интегриран, научнообоснован географски подход, който да гарантира, че политиките, които се прилагат съответстват и отчитат особеностите на конкретната география и на формираната геосистема, обяснява преподавателят в СУ "Климент Охридски".

Попитан какво можем да направим ние като граждани, той посочва на първо място, че всеки един от нас трябва да има по-разумно поведение, когато става въпрос за околната среда. Защото няма как да се обхванат всичките проблеми, ако продължаваме да горим ниско качествено гориво, въглища, гуми и всякакви отпадъци, за да се отопляват определени части от столичния град. Това го има между другото и в Централната градска част. Много хора използват камини, печки. Там също има географски проблем. Защото тези фини прахови частици, които се издигат. Казах, че студеният въздух е като водата. Той пада долу и ако има наклон започва да се движи, обирайки всички мръсотии и ги вкарва в централната част на София. Всичко, което се генерира като замърсяване на въздуха в по-високите части на града всъщност се "влива" в централната част, което допълнително влошава качеството на атмосферния въздух там. В пространствено отношение територията на града е естествено наклонена в по-голямата си част в северна посока, а студеният въздух, като по тежък, се "плъзга по тази наклонена повърхнина, като "поема" замърсяването по пътя си и го "вкарва" в централната част на София.

"Когато вземаме такива решения, те не трябва да са обект на политиканстване, а на политики. Политиките са хубаво нещо, когато се базират на научни изследвания. Тези научни изследвания след това се трансформират в информация, която да подпомага процесите на вземане на решения. На базата на тези решения вече да се вземат конкретните мерки, които да се случват", препоръчва доц. Димитров.

През 2019 г. той работи по проект, финансиран от Столична община за картографиране на ефекта на "Градски топлинен остров" в рамките на Софийската котловина. София е първият град, който започва да се занимава с тази тема. Доц. Димитров участва в изследване на локации за реализиране на система от сензори за измерване на качеството на атмосферния въздух (КАВ) на територията на Столична община, както и в определяне на калните точки.

По повод проекта, в който участва, за топлинните острови, преподавателят подчертава, че това е първото детайлно изследване на урбанизирана територия. София е първата община в България, която реши да се занимава с проблемите на "Градския топлинен остров". Това е явление, което засяга урбанизираните територии и води до трайно увеличение на температурите, особено през нощта. То е свързано с термалното натоварване на тези територии.

"Колкото повече запечатани територии има, колкото повече плътно е застрояването и по-малко са зелените площи, толкова по-голям е ефекта на градския топлинен остров. Съответно той води до нарастване на сметките за електричество вследствие на нуждите от охлаждане, повишава рисковете за здравето на хората, дискомфорта от задуха, който се чувства след горещ летен в тези територии", обяснява доц. Димитров и посочва за пример проучване на Американската агенция по околна среда, което установява, че ако се увеличат с един градус температурите през летните месеци през нощта води до нарастване между 3 и 5 процента на необходимото електричество.

"Столична община инициира разработването на такъв проект. Ние като екип от Софийски университет подпомогнахме експертно с целенасочени изследвания на територията на столичния град по отношение на уязвимостта на отделните части на София и ефектите от градския топлинен остров. В резултат на това направихме карта на уязвимостта, която много ясно показва къде са проблемите", подчертава доц. Стелиян Димитров.

Той обяснява, че изследването установява, че най-засегнати са плътно застроените комплекси, където има най-малък дял на зелени площи - на първо място Люлин, Надежда, и в по-малка степен Младост и Дружба, но знаете, че там живеят и най-много хора. "В доклада ние се постарахме да извадим есенция от най-добрите практики. Имаме геоустройствени решения и препоръчваме зелените площи да се правят малко по-издигнати с по-разнообразна типография, не плоски градинки, а затревени хълмчета", казва университетският преподавател. Той посочва и конкретен пример - ако зелените площи се правят малко по-издигнати с по-разнообразна типография, не плоски градинки, а затревени хълмчета. Те имат охлаждащ ефект. Студеният въздух е по-тежък, той се промъква по зелените хълмове между сградите и имат ролята на естествени климатик. Също така залесяване с подходяща растителност, затревяване на площите с подходящи видове. Колкото повече са зелените площи и по-малко са запечатаните територии, толкова по-хладно се чувстваме и комфортът на хората е по-голям. Боядисването на фасадите на сградите и използването на охладени покриви, които са изолирани имат също голямо значение.

3e-news.net

ИЗБРАНО