Тристранката договори мярката 60:40: как ще компенсират "заразения" бизнес
Правителството ще облече споразумението в постановление още в понеделник, 30 март
Националният съвет за тристранно сътрудничество (НСТС) постигна компромис по проекта на постановление на Министерски съвет за определяне на условията и реда за изплащане компенсации на работодатели, преустановили работа поради обявеното извънредно положение. Това съобщиха от Българска стопанска камара.
От БСК уточняват, че днес Тристранният съвет е обсъдил актуализиран вариант на проекта за постановление, което урежда компенсирането на работодатели, засегнати от кризата.
Представителите на работодателските и синдикалните организации принципно подкрепиха новия вариант на постановлението, като изразиха определени резерви по отношение приложимостта му.
Какво включва новият вариант на правителственото предложение
В новия вариант на постановлението се предвижда компенсацията от страна на държавата в размер на 60% върху брутното трудово възнаграждение на работниците и служителите да имат право да ползват работодатели от всички сектори на икономиката, чиито приходи от продажби са намалели с най-малко 25%, поради напълно или частично преустановена работа вследствие на извънредното положение.
Приложеният към постановлението списък със сектори, подлежащи на компенсации, ще се отнася само за работодателите, спрели работа вследствие заповед на държавен орган (в случая министъра на здравеопазването).
С какво се съгласи правителството
В хода на днешната дискусия, министърът на труда и социалната политика Деница Сачева се съгласи с предложението на социалните партньори прагът за право за обезщетение да бъде свален от 25 на 20% спад в приходите от продажби, се казва в съобщението.
Как разрешиха спора за периода за отчет
Спорен беше въпросът към кой период да се отчита този праг. Според заложеното в проекта на ПМС, спадът трябва да е към осреднените приходи от продажби за месеците януари и февруари 2020 г. Част от социалните партньори предложиха за референтен период да се взимат съответните месеци на предходната година (например март 2019 г. спрямо март 2020 г.), а другото предложение беше спадът да се изчислява на база 1/12 от приходите от продажби през 2019 г.
Сред спорните въпроси беше и каква документация ще е необходима за доказване на спада в продажбите.
В крайна сметка, беше възприет подходът съпоставката да се прави спрямо същия период на предходната година.
Кои са били съгласни и кои не и защо
На пресконференция в МС вицепремиерът Марияна Николова съобщи, работодателските и синдикалните организации, с изключение на АИКБ и КРИБ, са подкрепили актуализираният проект на Постановлението на Министерския съвет.
По време на съвета КНСБ са заявили, че заложената мярка за преодоляване на безработицата и последиците от нея е безпрецедентна по своя характер като финансови параметри и обхват, съобщи вицепремиерът. Тя допълни, че КТ "Подкрепа" предлага по отношение на осигурителния доход за референтен да се вземе съответния месец на предходната година - т.е. да се сравнява месец март на 2020 година с месец март на 2019 година, което е било възприето. Именно това предложение е било прието.
БТПП подкрепя проекта, но настоява да бъде направен анализ след първия месец от прилагането на мерките, за да се прецени необходимостта от последващите стъпки.
Съюзът за стопанска инициатива подкрепя да бъде направен мониторинг на действието по мерките в едномесечен срок след приемането на постановлението от МС. Съюзът предлага също така да бъде ясно регламентирано какви ще бъдат съответните видове документи, за да се докаже какъв ще бъде спадът на приходите.
АИКБ не подкрепя проекта на постановление и настоява за незабавни промени в Закона за мерките и действията по време на извънредното положение. Асоциацията предлага да се създаде публичен регистър на работодателите, които са получили компенсации, съгласно проекта на постановление (виж по-долу).
КРИБ е изразила частична подкрепа към проекта и е подкрепила искането на АИКБ за промени в закона, каза Марияна Николова.
По какво не спориха в Тристранния съвет
Социалните партньори бяха единодушни по няколко ключови предложения и тези:
- необходима е промяна в Закона за извънредното положение, където е заложена мярката 60/40 - съотношение, което прави ПМС неприложимо за огромната част от българските фирми, особено за микро- и малките и средните предприятия;
- да се създаде публичен регистър на компаниите, които ще бъдат подкрепени по силата на постановлението;
- да се облекчи максимално обемът документация, необходим за кандидатстване за компенсации;
- да се прецизират част от текстовете в постановлението, така че да няма възможности за странични тълкувания.
Постановлението е само една от антикризисните мерки, затова е необходимо спешно разработване и приемане на цялостен антикризисен план, комплекс от мерки в подкрепа на икономиката, в средносрочен и дългосрочен план, отбелязва БСК.
Кога ще задейства мярката
Премиерът Бойко Борисов съобщи на брифинг в МС, че утре и вдругиден ще продължи работата на НСТС по проекта на Постановление на МС относно компенсиране на работодателите, засегнати от кризата с коронавируса, докато се издаде ПМС в понеделник около обяд.
До обяд е неделя (29 март) членовете на НСТС ще изпратят писмените си бележки и предложения, с цел прецизиране на текстовете в постановлението, а в понеделник (30 март) на извънредно заседание на Министерския съвет, то ще бъде окончателно прието, за да може максимално бързо фирмите да имат възможност да се възползват от възможностите за компенсиране на техните загуби, породени от кризата.
Защо АИКБ не подкрепи проекта
Широко прокламираната подкрепа от 60 на сто всъщност е едва 23 на сто, а прекратилите дейност предприятия, все едно, няма да могат да се възползват от нея, тъй като им се поставят неизпълними за повечето от тях условия, заявиха от асоциацията на индустриалния капитал в България. Забранено им е да работят, поради което нямат приходи, а се очаква да платят оставащите реално 77 на сто, за да получат от държавата работниците им 23 на сто от нетния им доход.
Подкрепата ще ползват само онези, които имат пари кеш, нямат ликвидни затруднения и следователно не се нуждаят особено от нея, и по този начин обществените средства няма да се инвестират ефективно и ефикасно в запазването на човешките ресурси, изтъкват още от АИКБ. Според асоциацията мярката е дълбоко подвеждаща и ще доведе до засилване на общественото напрежение.