Икономическите катаклизми не са нещо ново за аржентинците, преживели редица финансови кризи през последните десетилетия.

Но с нарастването на инфлацията над 100% и с падаща стойност на националната валута - песото, дори и най-закоравелите от кризите аржентинци се борят да свързват двата края на фона на бързо променящите се цени и рязко покачващите се разходи за живот.

Репортерът на Би Би Си (BBC) Вали Фонтейн разговаря с петима аржентинци за техните стратегии за свързване на двата края.

1. Купете сега, платете по-късно

Годишната инфлация в Аржентина прескочи границата от 100% през февруари за първи път от повече от 30 години. Това означава, че цените на много потребителски стоки са се удвоили само за една година. Така че спестяването за нещо по-специално или дори за всекидневни стоки може да означава, че в крайна сметка ще платите по-висока цена след няколко месеца или дори седмици.

Отговорът? Използване на безлихвен кредит.

Моника, дигитален художник от Буенос Айрес, е възприела подхода "купи сега - плати по-късно".

27-годишната жена се възползва от възможностите за безлихвен кредит, предлагани от много супермаркети и магазини за дрехи.

"Купувам всичко на безлихвени вноски. Плащанията обикновено се разсрочват за 3 или повече месеца", обяснява тя.

Така че дори и Моника да няма парите да купи директно чифт обувки, струващи 20 000 песо, тя ще се опита да ги купи на четири вноски от по 5000 песо, вместо да рискува да се върне в магазина, след като е спестила 20 000 песо и да рискува цената на обувките да е стигнала 25 000 песо.

"Ако не мога да плащам на вноски, обикновено не бих купила", казва тя.

2. Бартер или замяна

Тъй като цените се покачват толкова бързо, някои аржентинци остават без пари в края на месеца и не могат да си позволят дори най-важното.

Тереза, чистачка от град Мар дел Плата, харчи по-голямата част от доходите си за наем. Друго голямо парче заделя за пътуването до домовете, които почиства. Тя прекарва поне четири часа на ден в пътуване в градския транспорт.

С много малък разполагаем доход и почти никакво свободно време, 31-годишната жена има малко възможности да увеличи парите си.

"Когато ми свършат парите, ще пътувам на стоп или пеша", казва тя.

Тереза казва, че намирането на хора, които са в подобна ситуация, й е помогнало да се справя без пари.

"Присъединих се към клуб, в който хората си разменят артикули. Миналата седмица размених чифт обувки, които един от моите клиенти ми даде, за мляко, паста за зъби, хляб и други хранителни продукти."

3. Купуване на големи количества 

Но дори и за онези, на които може да им останат малко пари в края на месеца, рязко нарастващата инфлация се оказва проблем. Да спестявате песо, когато инфлацията е толкова висока, означава, че спестяванията ви бързо ще се обезценят.

Ако сте оставили 100 000 песо в спестовната си сметка през февруари 2022 г., ще имате 100 000 песо плюс лихва за една година. Но тъй като лихвеният процент е по-нисък от процента на инфлация, вашите песо ще струват по-малко, отколкото преди година.

И така, какво правят аржентинците с парите, които може да са им останали в края на месеца?

Нойра, медицинска сестра от град Мендоса, казва, че се опитва да купува големи количества стоки, които няма да изчезнат.

"Купувам неразвалящи се неща като кафе и тоалетна хартия в големи количества, за да предотвратя обезценяването на заплатата си", обяснява 59-годишната жена. Тя съхранява тези продукти в апартамента си и се опитва да продаде оначи част от тях, която не използва сама, на приятели и колеги.

Тъй като песото е толкова нестабилно, тя се опитва да обмени всичко, което е останало от тези й покупки, за долари.

Американската валута се смята за много по-сигурна инвестиция. Всъщност доларът бързо поскъпва спрямо песото. През един априлски ден той се покачи със 7% само за 24 часа.

4. Купуване на долари

Въпреки че песото е националната валута на Аржентина, много аржентинци като Нойра нямат много вяра в нея и предпочитат да конвертират всички свободни песо в долари.

23-годишният студентът по бизнес Хорхе не само има повече вяра в стабилността на долара, отколкото в песото, но също така има малко доверие в аржентинските банки и затова предпочита да държи доларите си у дома.

Неговото недоверие към банковата система се корени в опита на семейството му от кризата в Аржентина през 2001 г., когато тогавашното правителство наложи лимити върху парите, които аржентинците можеха да теглят от банковите си сметки.

Банките се сринаха, а спестяванията на хората бяха изгубени завинаги. Бащата на Хорхе загуби спестявания на стойност 60 000 долара.

"Когато банките фалираха и не искаха да ни върнат парите, трябваше да продадем дома си", спомня си той.

Повече от 20 години по-късно Хорхе, подобно на много други аржентинци, остава предпазлив. "Твърде много ме е страх да вложа парите си в банката, затова купувам щатски долари с всички неизразходвани доходи, които спечеля."

Но купуването на долари в Аржентина не е проста сделка.

Правителството ограничи количеството американска валута, която аржентинците могат да купуват в банки или официални обменни бюра, до 200 долара на месец, за да избегне изчерпването на ограничените си валутни резерви.

Ограничението доведе до възникването на оживен неформален пазар на долари, където американската валута - наречена "син" долар - се продава на много по-високи цени.

Въпреки че е технически незаконно, много аржентинци като Хорхе го смятат за необходимо, за се снабдят с чуждестранна валута.

"Купуването на долари не е евтино, защото трябва да купя повечето от тях на по-високия "син" доларов курс", казва той.

На 30 април Хорхе плати 469 песо за само един долар на неофициалния пазар. Но той смята, че това е инвестиция, която си струва да се направи, защото смята, че доларът ще запази стойността си, за разлика от песото.

5. Харчи, харчи, харчи

Но с толкова високия курс на "синия" долар към песото, доходите на много аржентинци не се простират до закупуването на американската валута, дори и да смятат това за по-безопасен вариант.

"Не мога да си позволя да купувам долари и моите песо се обезценяват в ръцете ми", казва 25-годишната продавачка Роберта.

Така че вместо да види как парите й губят стойност, тя харчи колкото може повече "колкото е възможно по-бързо".

При покачване на цените с 6-10% на месец това е масова практика. Но с нарастващата инфлация, това, което тя получава срещу своите песо, е по-малко всеки месец.

"Всеки месец не мога да си позволя да купувам това, което купих предишния месец."