Очакванията за ръста на заплатите в еврозоната през 2025 г. сочат рязко забавяне, според основния индикатор на Европейската централна банка (ЕЦБ) за бъдещите увеличения на възнагражденията. Това развитие засилва увереността, че инфлационният натиск в блока от 20 държави членки отслабва и инфлацията върви към стабилизиране около целевото равнище от 2%.

В публикувания днес отчет на ЕЦБ за заплатите се прогнозира, че през четвъртото тримесечие на 2025 г. възнагражденията ще нараснат с 1,7% на годишна база. Това е малко над предишната прогноза от 1,6% през април, но далеч под върховото увеличение от 5,4% през 2023 г., когато растежът на възнагражденията достигна многогодишен пик заради инфлационния скок след пандемията и енергийната криза, пише Bloomberg.

"Информацията за бъдещето потвърждава, че договореният растеж на заплатите се очаква да се забави," посочват от ЕЦБ, прогнозирайки средно увеличение за еврозоната от 3,1% през 2025 г.

Макар че в момента ръстът на възнагражденията все още остава относително висок, тенденцията на забавяне носи допълнителна увереност за паричните власти в еврозоната. Миналата седмица президентът на ЕЦБ Кристин Лагард заяви, че това забавяне идва "точно навреме", за да подкрепи достигането на целевата инфлация от 2% и да осигури устойчивост в ценовото равнище.

Въпреки положителния сигнал, някои икономисти предупреждават, че рискът от твърде рязко забавяне на ръста на заплатите също не е за подценяване. Според тях това би могло да доведе до по-ниска от желаната инфлация — под ниво, съвместимо с целта на ЕЦБ. Това предупреждение идва на фона на стабилно ниска безработица в еврозоната, която остана на рекордните 6,2% през април.

Миналата седмица ЕЦБ намали основните лихви по заемите за осми път в рамките на една година, достигайки общо облекчение от 200 базисни пункта. Кристин Лагард обяви, че кампанията за намаляване на лихвите наближава своя край, като институцията вече е "в добра позиция" да посрещне бъдещи икономически несигурности.

Въпреки това, ако инфлацията продължи да се понижава по-осезаемо от очакваното, не е изключено нови понижения на лихвите. Някои анализатори и инвеститори все още залагат на вероятност депозитната лихва да падне от сегашните 2% до 1,75%, а дори и 1,5% през следващите месеци.

Въпреки краткосрочната прогноза за забавяне на ръста на заплатите, някои икономисти предупреждават за структурни фактори, които могат да поддържат възнагражденията по-високи в бъдеще. Според Холгер Шмидинг от Berenberg Bank, демографските промени и хроничният недостиг на работна ръка в някои сектори и региони на еврозоната ще продължат да оказват натиск за увеличение на заплатите в дългосрочен план.

Последните прогнози на ЕЦБ сочат, че ръстът на компенсациите на служителите ще се забави до 2,8% през 2026 и 2027 г., в сравнение със средно 3,2% през 2025 г.