Остри реакции в Брюксел след международното разследване за "Нефтохим"
Еврпейският парламент призова ЕС да засили надзора върху прилагането на санкциите и направо да затвори общия пазар за руски петрол и газ
Държавите от ЕС имат задачата и отговорността да прилагат европейските санкции, заяви днес говорител на Европейската комисия на пресконференция в отговор на въпрос, свързан с разпространенките часове по-рано изводи от разследване на три неправителствени организации.
Още по темата
- "Лукойл Нефтохим": За деветмесечието сме платили 647 млн. лева на държавата
- Нефтохимиците: Размотават дерогацията като пешка и рекетират работодателя ни
- Асен Василев пред "Файненшъл Таймс": "Лукойл Нефтохим" е в процес на продажба
- Енергиен експерт от Центъра за изследване на демокрацията влиза в надзора на ''Лукойл Нефтохим''
- "Лукойл Нефтохим Бургас" минава на неруски нефт от 2025 година
"Глобал Уитнес" (Global Witness), Центърът за изследване на енергията и чистия въздух (Centre for Research on Energy and Clean Air - CREA) и Центърът за изследване на демокрацията (ЦИД, CSD) представят данни за заобикаляне на международните санкции от рафинерията на "Лукойл" в Бургас с износ на горива. В доклада им, за който Dir.bg вече писа, се твърди, че износ на горива от България, произведени от руски петрол, е допринесъл за повече от 1 милиард евро приходи за Москва - толкова, колкото струват на руската държава операциите на наемническата групировка "Вагнер" за цяла година.
Европейският парламент прие също днес резолюция, в която изразява тревога заради съществуващите възможности за заобикаляне на наложените от ЕС санкции срещу Русия заради войната в Украйна.
Нямаме данни, които да споделим, следим общодостъпните съобщения. Когато се установи проблем, поддържаме контакт със съответната държава от ЕС. В общия случай сме в тясна връзка с държавите от ЕС, за да осигурим уеднаквено прилагане на санкциите, посочи говорителят на ЕК, цитиран от кореспондент на БТА в Брюксел.
България получи изключение (дерогация) от общата забрана за внос в ЕС на руски петрол (по море). Това изключение бе допуснато, за да се даде сигурност на снабдяването в България. За България е предвидена също отстъпка за износ на определени преработени петролни изделия за държави извън ЕС по причини, свързани с опазването на околната среда и сигурността, поясни той.
Тези две изключения са временни и се предвижда да отпаднат на 31 декември 2024 г., отбеляза говорителят. Той добави, че ЕК подготвя списък от допълнителни санкции, като се предвиждат още способи за избягване на заобикалянето на наложените от ЕС ограничителни мерки.
Разследването обаче стига до извода, че "Лукойл Нефтохим Бургас" продължава да изпраща нефтопродукти в ЕС по правилото за "масовия баланс", което му позволява да изнася, при условие че количествата са по-малки от вноса от страни, различни от Русия (подробности в поместените вече изводи).
Във връзка с оповестените резултати от разследването българският премиер Николай Денков напомни, че дерогацията се скъсява до октомври 2024 г. с идеята, че постепенно трябва да се премине към неруски нефт. "Трябва да сме сигурни, че няма да се окаже така, че на пристанището липсва нефт, а от там не може да работи рафинерията. Това е тема, която е различна от тази как чрез прехвърляне от един на друг танкер, или чрез фалшиви документи в други държави, "Лукойл" заобикаля съответните регулации. Това не е в правомощията на правителството да се справи с него", коментира премиерът.
В резолюцията си Европейският парламент набляга на заобикалянето на санкциите като цяло, но и адресира критиките за конкретни практики - такива са възможностите за преодоляване на тавана на цените на петрола, като е даден пример с вноса на петролни продукти "от страни като Индия".
Евродепутатите отбелязват и че части, произведени в западни държави, достигат до Русия "през страни като Китай, Турция, Обединените арабски емирства, Казахстан, Киргизстан и Сърбия". Те изразяват дълбока загриженост от продължаващата търговия със стоки от санкционните списъци между ЕС и Русия, както и от възможната продажба от Азербайджан в ЕС на руски газ.
ЕС остава един от най-големите купувачи на изкопаеми горива от Русия с вноса на газ по тръбопроводи и на втечнен газ, както и с различни изключения от забраната за внос на руски суров петрол и петролни продукти, се посочва в документа.
Евродепутатите призовават ЕС да повиши и централизира надзора върху прилагането на санкциите, и да разработи начини за проследяване на случаите на заобикаляне на санкциите. Те настояват ЕС да повиши съгласуваното прилагане на съществуващите санкции върху износа на руски петрол, да затвори по-ефективно пазара на ЕС за руски изкопаеми горива и да наложи санкции на всички големи руски петролни компании, "Газпромбанк", техните дъщерни дружества, както и на техните управителни съвети.
В резолюцията се допълва, че ЕС трябва да работи заедно със страните от Г-7 за значително понижаване на тавана на цените на руския петрол, за налагане на пълна забрана на вноса на руски газ, както и на вноса на горива и други петролни стоки от страни извън ЕС, ако тези стоки са произведени с руски петрол. ЕП очаква ЕС да забрани превоза на руски петрол и износа на втечнен газ през ЕС, и да въведе тавани на цените и обема на вноса в ЕС на руски и беларуски торове.
Евродепутатите изразяват очакване Европейската комисия и страните от ЕС да разширят санкциите, за да включват пълната забрана за търговия и шлифоване на диаманти с произход от Русия или реекспортирани от Русия за ЕС. Според тях ЕС трябва да проучи законови пътища за отнемане на запорирано руско имущество и за използването му за възстановяване на Украйна.