17-11-2017 20-11-2018

Напук на свои и чужди България е напът да вдигне забраната за внос на украинско зърно

Управляващите по всяка вероятност ще гласуват в парламента да отпадне ограничението за доставки на четири земеделски продукта с произход Украйна въпреки предупрежденията на производителите и въпреки решенията на други страни то да се запази

Снимка: БТА

Напук на свои и чужди България е напът да вдигне забраната за внос на украинско зърно

17:45 | 12 септември 2023 411 23305 Снимка: БТА

Три дни преди очаквания 15 септември, когато Европейската комисия трябва да оповести решението си дали ще продължи с още 3 месеца забраната за внос на зърно от Украйна в петте страни, които настояха за ограничението, или не, се случиха важни събития, направени бяха важни изявления.

Още по темата

ЕК беше принудена да въведе временната забрана за внос на пшеница, рапица, слънчоглед и царевица след протести на фермери и решения на правителствата в България, Румъния, Полша, Унгария и Словакия. През тези страни стоката може да преминава, но не и да остава в тях.

Комисия в българския парламент прие решение забраната да падне - независимо от решението на ЕК. Това и въобще внесеното в парламента предложение предизвика смут в отрасъла. Други три страни от петорката - Унгария, Полша и Румъния - напротив, обявиха, че ще удължат ограничението.

Зърнопроизводителите реагираха гневно.

Украйна в същото време заплаши с арбитражни дела (виж по-долу) страни, забранили вноса.

Ето главното от деня.

Българското (проекто)решение

Парламентарната комисия по икономическа политика и иновации прие проекта на решение за позицията на България относно удължаването на превантивните мерки по отношение на определени продукти с произход от Украйна след 15 септември 2023 г. на свое извънредно заседание. Окончателното решение предстои да бъде взето в пленарна зала. Проектът на решението бе внесен от Кирил Петков, Делян Пеевски, Атанас Атанасов, Хамид Хамид, Румен Христов и Александър Иванов на 11 септември 2023 г. с мотива, че с вдигането на забраната конкурентоспособността на българските производители няма да пострада.

Десет от членовете на комисията гласуваха "за" проекторешението, четирима бяха "против", а двама се въздържаха, съобщи БТА.

В проектопозицията на България се посочва, че страната ни не подкрепя продължаването след 15 септември 2023 г. на извънредната мярка за забрана за внос в България, Полша, Унгария, Румъния и Словакия на пшеница, царевица, рапица и слънчогледово семе от Украйна и се възлага на Министерския съвет да предприеме необходимите действия за изразяване на позицията.

Виж още Забранено за внос и обстрелвано от Русия, украинското зърно търси пролука

Проектът на решението предизвика оживен дебат в комисията, а против него се обявиха браншови организации, които присъстваха на заседанието на Комисията.

Председателят на Националната асоциация на зърнопроизводителите Илия Проданов заяви, че от сутринта земеделският бранш е бил "в шок от входираното решение". Той изтъкна, че към решението няма анализ за последствията, които биха произтекли от него, а текстът "поставя под риск българските производители". По думите на Проданов подобно решение застрашава земеделския бранш в страната. Той предупреди, че съществуващото в сектора в момента напрежение в "даден момент ще се излее по изключително мащабен начин". Проданов заяви, че асоциацията ще защитава интересите на производителите "по всички възможни начини".

Деян Николов (ПГ "Възраждане") каза, че с това проекторешение се отстъпват интересите на българското земеделие в името на геополитическите и отправи обвинения в национално предателство. Той изтъкна необходимостта от анализ за това какви ще са щетите за българските производителите и съответно да се поиска компенсация за тях.

Виж още Украйна връчи протестна нота заради забраната за внос на тяхно зърно в страни от ЕС

Даниел Лорер (ПГ "Продължаваме Промяната-Демократична България") също посочи, че към проекта на решение липсва анализ за ефектите и каза, че когато се взема подобно решение, трябва да бъде ясно отражението му по цялата верига. На този етап лично аз не съм готов да взема решение по въпроса, заяви Лорер.

Румен Христов (ПГ на ГЕРБ-СДС) отбеляза, че трябва да се намери баланс между интересите на производителите, преработвателите и потребителите в България. Той изтъкна, че в близко бъдеще Украйна ще стане член на ЕС и напомни, че тази страна е огромен производител на земеделска продукция, а България трябва да се адаптира към реалностите както в региона, така и по света.

Виж още Полша ще запази ембаргото върху украинското зърно до края на годината

Владислав Панев (ПГ "Продължаваме Промяната-Демократична България") изложи икономически аргументи в подкрепа на проекторешението, като напомни, че всяко ограничение води до по-високи цени. Колкото по-свободна е една икономика, толкова по-високи са доходите на хората в нея, включително и на земеделските производители, допълни Панев.

Александър Вълчев (ПГ на ИТН) заяви, че групата ще гласува против това решение, защото се доверяват на анализа на зърнопроизводителите за негативните му ефекти, а и са загрижени за здравето на българите.

Петър Кънев (ПГ "БСП за България"), каза, че парламентарната група ще гласува против проекта на решение и отбеляза, че темата е в прерогативите на Министерския съвет. Той поиска също и информация от Министерството на външните работи за позицията на другите държави от Общността по въпроса с украинския внос на зърно.

Виж още Секретен документ разкрива тайната сделка на ООН с Русия за зърното

Ето позицията на другите страни

Полското правителство обяви днес, че ще удължи едностранно забраната за внос на украинско зърно и след 15 септември. "Каквото и да последващото решение на ЕК, ние няма да отворим границата си за украинско зърно след тази дата", се посочва в комюнике на правителството, цитирано от АФП.

Румъния и Унгария настояха ЕК да удължи забраната за внос на украинско зърно поне до края на годината. Това стана ясно след среща на земеделските министри на двете държави в Букурещ - Флорин Барбу и Ищван Наги.

"Ограничителните мерки по отношение на вноса на селскостопански продукти от Украйна имаха положителен ефект върху пазара на зърно в Румъния и решението на Европейската комисия трябва да бъде тези ограничения да бъдат удължени поне до края на 2023 г., за да не се отрази на конкурентоспособността на земеделските производители", е заявил по време на разговорите в румънската столица Флорин Барбу.

Виж още 1 млн. тона руско зърно потегля с 40 кораба за Турция, а брашното от него заминава за Африка

Той е изразил мнение, че на ниво ЕК би било подходящо да се създаде система за субсидии за транзита на селскостопански стоки от Украйна, което би могло да представлява значителен стимул за насочване на продукти от Украйна към по-отдалечени пазари, особено в държави, изложени на риск, свързан с продоволствената сигурност.

Позицията на Украйна

Междувременно Украйна обяви днес, че е готова да сезира Световната търговска организация (СТО), за да поиска компенсация от Полша заради решението на Варшава да удължи забраната за внос на украинско зърно.

Обвинявайки Полша, която е близък съюзник на Киев, в "политически популизъм" преди парламентарните избори, насрочени за средата на октомври, премиерът Денис Шмигал написа в социалната мрежа "Екс" (X), че "Украйна ще бъде принудена да се обърне към арбитража на СТО".

Да припомним, че президентът Володимир Зеленски призова петте страни да се откажат от забраните си за внос.

Виж още ЕС предупреди, че Русия гради нови зависимости с евтино зърно

Зърнопроизводителите са възмутени

Обратно на българска територия. Националната асоциация на зърнопроизводителите изрази възмущението си от депозираното в парламента предложение за отмяна на забраната за внос от Украйна

В декларация на НАЗ се казва, че "да помагаш на хора в бедствие е благородно, да помагаш на окупирана държава, намираща се в тежка икономическа криза, е солидарно, но да пренебрегваш нуждите на собствената си държава за сметка на друга, прилича повече на предателство".

Според НАЗ отпадането на забраната за внос от Украйна е най-бързият и сигурен начин да загине родното земеделие.

Организацията напомня, че повече от 15 000 зърнопроизводители изплащат над 2,5 млрд. лева ренти и произвеждат продукция за над 7 млрд. лева на годишна база - това са инвестиции пряко в икономиката на България. За сметка на това помощите, които са получили от държавата за последиците от войната в Украйна, до този момент са в размер на 0 лева, се казва в декларацията.

Виж още ЕС е готов да изнася почти цялото украинско зърно по "коридорите на солидарността"

Асоциацията припомня, че сектор "Зърнопроизводство" е най-големият платец на рентни плащания и всяко сътресение в сектора рефлектира върху продоволствената сигурност на Република България.

И мнението на Кирил Вътев - министър на земеделието

На среща с НПО от сектора (която главните участници неглижираха и не уважиха) министър Вътев коментира, че всичко, което е било в правомощията на аграрното ведомство във връзка със забраната за внос на слънчоглед, за което и Българска аграрна камара настоява, е изчерпано, заявено и отстоявано. Той припомни, че преработвателите също надигнаха глас, искайки да имат по-евтина суровина "с или без Украйна".

"Нека да е ясно за всички, че настоящата стопанска година е изключително тежка за абсолютно всички земеделски производители - поради войната, сушата, сериозните сътресения на пазара, голямата инфлация", посочи Вътев, уточнявайки, че вносът от Украйна може да задълбочи някои проблеми. Това е, защото оттам влизат стоки на по-ниски цени, какъвто е случаят със слънчогледа, със сухото мляко, с пчелния мед.

Според министъра все пак най-големият проблем в страната е темата слънчоглед. "Кого да защитим - производителите или преработвателите? Нашата задача е да работим за българските потребители, а без българските производители какво правим за българските потребители? Тоест ние трябва да защитим производителите, да ги стимулираме и да им създадем по-добра среда за производство на доброкачествени продукти".

Вътев вече каза, че държи да остане забраната за слънчогледа, но не и за пшеницата.

ИЗБРАНО