Полският земеделски министър Роберт Телус заяви, че Полша, България, Унгария, Румъния и Словакия подкрепят удължаването на забраната за внос на украинско зърно в тези страни до края на годината, предаде по-рано днес Ройтерс, цитирана от БТА.

Часове по-късно Министерствот на земеделието и храните съобщи, че България поддържа позицията, изразена от петте държави за удължаване срока на забраната за внос на украински продукти до края на годината.

Това стана ясно на проведена онлайн среща с министрите на земеделието на 5-те държави членки, в която участва министърът на земеделието и храните Кирил Вътев.

От съобщението на МЗХ стана известно и че петте страни настояват за европейска помощ за инфраструктурата, заради транзитния транспорт на украинско зърно. 

През май ЕС разреши на тези държави да наложат забрана за внос на пшеница, царевица, рапица и слънчоглед, но да допускат транзитното им преминаване през страната. Забраната е в сила до 15 септември. Някои държави искат тя да бъде безусловно удължена, а други имат по-нюансирана позиция.

Вчера Кирил Вътев заяви, че преговорите с Европейската комисия на петте държави за вноса на селскостопански стоки от Украйна продължават, но всяка от тези страни има различни интереси. По думите му България се отказва да иска забрана на вноса на пшеница, но държи в сила да остане забраната за други три стоки.

Поляците например искат забрана за внос на меки плодове, а ние - на слънчоглед. Не искаме да имаме залежал слънчоглед, затова държим да се продължи забраната за него, нерафинирано олио и сухо мляко, каза вчера министър Вътев.

Днес Кирил Вътев отбеляза, че петте държави настояват за гъвкавост на списъка на забранените продукти за внос. Той потвърди, че фокусът на България е върху три конкретни продукта - слънчоглед, нерафинирано олио и сухо мляко.

През юни Европейската комисия удължи срокът на забраната за внос на пшеница, царевица, рапица и слънчоглед с произход Украйна на територията на България, Унгария, Полша, Румъния и Словакия с 3 месеца до 15 септември 2023 г. Оценката на ЕК е показала, че все още са налице съществени логистични затруднения и ограничен капацитет за складиране, като инфраструктурата на петте държави членки продължава да бъде недостатъчна за справяне с нарастването на трафика. Транзитът на тези стоки през горепосочените страни обаче е разрешен.

Освен върху ограничения върху вноса усилията на петте страни се насочват към привличане на подкрепа за инфраструктурата. "Ясно трябва да се заяви, че България се нуждае от сериозна подкрепа за инфраструктурата, тъй като тя не може да поеме тежкия трафик по създадените коридори за транзит на украинско зърно", подчерта министърът на земеделието и храните. Той уточни, че заедно с Министерство на транспорта и съобщенията и Министерство на регионалното развитие и благоустройството ще се работи по анализ на нуждите от инвестиции в транспортната инфраструктура, свързана с транзита на украинско зърно през България.