Българската икономика показа устойчивост в условията на поредица сътресения, като се очаква възстановяване на растежа и по-нататъшно намаляване на инфлацията. Това посочва в заключенията си мисията на Международния валутен фонд (МВФ) у нас, представени на пресконференция от ръководителя на експертния екип Жан-Франсоа Дофен, предаде БТА.

МВФ проведе редовната си годишна мисия в България от 6 до 19 март като експертите в този период се срещнаха с представители на българските власти, на бизнеса и неправителствения сектор.

В заключенията си за посещението представителите на МВФ отбелязват, че все пак инфлацията у нас остава по-висока в сравнение с други сходни икономики, има и значителни рискове, които биха могли да окажат натиск върху растежа надолу, а върху инфлацията - нагоре. В тази ситуация фискалната политика трябва да постигне баланс между това да допринесе за намаляване на инфлацията и да не допусне забавяне на възстановяването. Това предполага по-скоро неутрална фискална позиция, отколкото експанзионистичния бюджет за 2024 г., посочват от МВФ.

Екипът на МВФ посочва, че в перспектива и с оглед на предстоящото приемане на еврото, политиките трябва да решават редица предизвикателства:

  • съществена бедност и неравенство,
  • изоставане в сближаването със средните доходи за ЕС спрямо другите страни в сходно положение,
  • ниски нива на инвестиции и производителност,
  • свиващо се население.

Изброените слабости ограничават икономическия растеж, според МВФ, представителите на който смятат, че фискалните реформи трябва да подпомогнат задоволяване на инвестиционните и социални потребности. В същото време структурните реформи трябва да укрепят управлението, да повишат производителността и конкурентоспособността и да ускорят зеления преход.

Присъединяването на България към еврозоната през 2025 г. е реалистично, каза Жан-Франсоа Дофeн. Нашето разбиране е, че относно законодателните и техническите изисквания България е готова. Все още не е изпълнен критерият за инфлацията, което е въпрос на време, посочи Дофен. Той каза, че има много ползи от влизане в еврозоната - не само по-ниски транзакционни разходи, ще има повече доверие към страната, което означава повече инвестиции, по-силна институционална рамка за банковия и финансовия сектор.

Дофен отбеляза, че приемайки валутния борд, страната до голяма степен се е отказала от контрола върху паричната си политика, защото при валутен борд прилага основно политиката на валутата, към която е обвързана, а именно - тази на Европейската централна банка. Влизайки в еврозоната, България ще има място на масата и ще бъде част от решенията за паричната политика, които касаят нейната икономика, коментира Дофен.