Петкова отчете пред НС значителен ръст на приходите от ДДС и акцизи и челно място по пътя към еврозоната от шестте разглеждани държави

Снимка: БТА

Петкова отчете пред НС значителен ръст на приходите от ДДС и акцизи и челно място по пътя към еврозоната от шестте разглеждани държави

През април и май, както и през изминалите дни на юни, е регистрирано увеличение от косвени данъци, съобщи Людмила Петкова

11:40 | 27 юни 2024 9 1848 Снимка: БТА

В резултат на предприетите действия за засилване на митническия и фискалния контрол и на законодателни мерки, през април и май, както и през изминалите дни на юни, се отчита значителен ръст на приходите от косвени данъци. Това заяви служебният вицепремиер и министър на финансите Людмила Петкова на изслушването в парламента за изпълнението на приходната и разходната част на бюджета за 2024 г., цитирана от БТА.

Пътят към Еврозоната

Вицепремиерът каза също така, че страната ни е най-напредналата от всички шест разглеждани държави по пътя си за въвеждане на еврото и е постигнала значителен напредък в изпълнение на критериите за конвергенция.

Петкова засегна и темата за изпълнението по оперативните програми и Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ).

Искането за изслушване на финансовия министър беше внесено от Йордан Цонев (ДПС), Теменужка Петкова и Росица Кирова (ГЕРБ-СДС).

По бюджетните показатели

Людмила Петкова посочи, че предварителните прогнози са да бъде отчетен номинален ръст на косвените данъци от над 20 на сто за второто тримесечие на 2024 г. спрямо второто тримесечие на 2023 г. Този ръст се очаква да компенсира забавянето, което се наблюдаваше при част от данъците за първото тримесечие на 2024 г., отбеляза Петкова.

Финансовият министър представи данни от Националната агенция за приходите за ДДС и акцизи, при които се е наблюдавало най-голямо изоставане за първото тримесечие.

Касовото изпълнение на приходите от ДДС към настоящия момент от сделки в страната и от внос възлиза на 8 687 млн. лева. Събраната сума е с 990 млн. или 12,9 на сто повече в сравнение с приходите за същия период на 2023 г., посочи Петкова. Тя добави, че към настоящия момент прогнозите са към края на 2024 г. приходите от ДДС да бъдат в размер на 17 986 млн. лева, което е изпълнение на заложеното в бюджета за 2024 г. от 96,6 процента, т.е. с 640 млн. лева по-малко от плана.

Касовото изпълнение на приходите от акцизи възлиза на 3 199 млн. лева, събраната сума е с 360 млн. или 12,7 процента повече в сравнение с приходите за същия период на миналата година. Очаква се към края на годината приходите от акцизи да бъдат в размер на 6 650 млн. лева, което е изпълнение на заложеното в Закона за държавния бюджет за 2024 г. - 103,2 процента, т.е. 205 млн. повече от заложения план и 502 млн. повече от отчета за 2023 г., каза министър Петкова.

Приходите, помощите и даренията са в размер на 28,256 млрд. лева, което представлява 37,5 на сто от годишния разчет, и ръст от 13,4 на сто спрямо май 2023 г. Данъчните приходи по консолидираната фискална програма са в размер на 21,860 млрд., което представлява 37,7 на сто от годишния разчет, в сравнение със същия период на предходната година данъчните приходи нарастват в номинално изражение с 2,065 млрд. лева или 10,4 на сто ръст, посочи Петкова.

Относно Националния план за възстановяване и устойчивост, финансовият министър посочи, че второто искане за плащане към ЕК, което е изпратено на 7 октомври 2023 г., е в етап на оценка, и добави, че има риск от намаляване на размера на заявените средства, заради ключови реформи в правосъдие и енергетика, за които ЕК не приема декларираното изпълнение като задоволително.

Необходимо е приемането на законодателните реформи, свързани с Плана, като заедно с това се ускори работата по изпълнение на ангажиментите, свързани със съдебната система, посочи министър Петкова. Необходимо е да се ускори работата по предоговаряне на ПВУ и включването на глава REPowerEU в Плана, добави тя. България е единствената държава членка, която не е изготвила глава REPowerEU и ЕК очаква това да се случи във възможно най-кратки срокове, отбеляза финансовият министър.

Людмила Петкова посочи, че разходите по консолидираната фискална програма, включително вноската на България в ЕС, към май 2024 г. възлизат на 28 109 млн., което представлява 34,5 от годишния разчет, като на съпоставима база спрямо предходната година се отчита нарастване на социалните разходи.

Бюджетното салдо по консолидираната фискална програма към края на май 2024 г. е положително в размер на 146,9 млн. лева, отчете още тя. Размерът на фискалния резерв към 31 май 2024 г. е 11,6 млрд. лева. Номиналният размер на държавния дълг към 31 май т.г. възлиза на 41,1 млрд. лева, съобщи финансовият министър. Максималният размер на новия държавен дълг, който може да бъде поет през 2024 г., е 11,7 млрд., изпълнението е 0,7 млрд., допълни тя.

Относно изпълнението на европейските програми, министър Петкова съобщи, че към 31 март т.г. разплатените средства за програмния период 2021-2027 г. са в размер на 587 млн. евро, което представлява 4,6 на сто от общите бюджети по програмите, а получените приходи са 834 млн. евро или 7,8 на сто.

По пътя към еврозоната

България не отговаря единствено на критерия за ценова стабилност, за да стане член на еврозоната. Такава констатация направиха вчера в свои доклади Европейската централна банка (ЕЦБ) и Европейската комисия. Пред журналисти в Министерския съвет Людмила Петкова заяви също вчера, че докладите за България са значително положителни. "Страната ни изпълнява три от четирите цифрови критерия, заложени в Договора за функциониране на Европейския съюз". Същевременно правителството прие проекта на Закон за въвеждането на еврото в България.

По отношение на изпълнението на Маастрихтските критерии, според публикуваните вчера конвергентни доклади на Европейската комисия (ЕК) и Европейската централна банка (ЕЦБ), България е единствената държава, която покрива всички критерии, освен този за ценовата стабилност, каза днес пред депутатите финансовият министър.

Очакванията са до края на годината и критерият за инфлацията да бъде изпълнен, като по този начин ще се преодолее и последното предизвикателство пред членството на България в еврозоната, каза Людмила Петкова. След изпълнението на този критерий, на критерия за ценова стабилност, страната ни ще поиска изготвянето на извънредни доклади от ЕК и ЕЦБ, на базата на които във възможно най-кратък срок да бъде взето решение от Съвета за членство на България в еврозоната, добави тя.

Петкова отбеляза, че в рамките на мандата служебното правителство е продължило интензивната работа по практическата подготовка на страната за членство в еврозоната, като част от постигнатия напредък е одобреният проект на закон за въвеждане на еврото от Министерския съвет на вчерашното му заседание. Тя посочи, че служебното правителство е продължило и изпълнението на актуализираната комуникационна стратегия за присъединяването към еврозоната.

Европейската комисия ще финансира комуникационната кампания за присъединяване към еврозоната, планът за нея вече е изпратен за съгласуване в Брюксел, съобщи Петкова.

По оперативните програми и ПВУ

Продължават разговорите с ЕК за включване на глава REPowerEU като част от Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ), заяви вицепремиерът. Към момента в Министерство на финансите са получени девет проектни предложения: седем от Министерство на енергетиката, едно от Министерство на регионалното развитие и благоустройството и едно от Министерство на околната среда и водите.

Финансовият министър отговори на въпрос на народния представител от ГЕРБ-СДС Теменужка Петкова относно липсата на разработена такава глава в ПВУ и причините за това.

Глава REPowerEU е част от ПВУ, проектите и инвестициите трябва да са свързани в областта на енергетиката, обясни Петкова. По думите ѝ е трябвало България да разработи тази глава не по-късно от 31 декември 2023 г. , защото дотогава е могла да получи 20 процента авансово плащане по ПВУ.

Петкова посочи, че към настоящия момент главата все още не е одобрена от ЕК. Тя обясни, че след последното заседание на Съвета по икономически и финансови въпроси (ЕKOFIN), ЕК e уведомила всички държави членки, че България няма разработена глава REPowerEU.

Аз не мога точно да кажа по каква причина не е разработена тази глава, обясни Петкова. Тя е част от преговорите по договаряне на самия ПВУ, обясни тя. Финансовият министър докладва пред народните представители, че на 5 февруари 2024 г. е изпратен предварителен вариант на промените в ПВУ пред ЕК, в периода 18-20 март 2024 г. е проведена техническа мисия на ЕК, в рамките на която, са дискутирани предложения за промени в самия план, включително предложения за REPowerEU. Допълнителна информация от българска страна е предоставена два пъти и се очаквало обратна връзка от ЕК.

Подготовката за изменението продължава и в момента, увери финансовият министър.

На въпрос на бившия финансов министър Асен Василев, депутат от ПГ "Продължаваме промяната - Демократична България", относно риска за второто плащане по ПВУ и спънката, която представляват неприетите от 49-ото Народно събрание пакет от законодателни промени, свързани с антикорупционната комисия, промените за защита на сигналоподателите, Пътната карта за климатична неутралност и промените, даващи възможност за обявяване на личен фалит за физическите лица, Петкова отговори, че въпросните законопроекти отново ще бъдат внесени в парламента за разглеждане. Тя посочи, че искането за второто плащане е направено в края на миналата година и обясни, че за да получи страната ни 653 млн. евро трябва Народното събрание да приеме въпросните законопроекти.

Финансовият министър обясни, че са проведени разговори в Министерство на правосъдието и въпросните законопроекти, внесени в 49-ото НС ще бъдат използвани като база за повторното им внасяне и разглеждане. По думите ѝ след оценката на ЕК, ако бъдат приети тези законопоректи, няма да бъде направен дискаунт на плащането, но ако не бъдат приети - съответно от второто плащане, се прави отбив от стойността, която нямаме право да получим повече, дори и да приемем реформите.

На въпрос на ДПС за прилагането на реформата на рамката за икономическо управление на ЕС, Людмила Петкова отговори, че от тази година всяка държава членка следва да изготвя средносрочен структурно фискален план, който да замени конвергентната програма и националната програма за реформи.

Самият план включва четиригодишен период и в него ще се включват фискалните политики, реформи и инвестиции, добави Петкова. Тя посочи, че следва да се помисли дали капиталовата програма на България да не бъде разработена за четиригодишен период. Първият план трябва да бъде изготвен до 20 септември, посочи Петкова и настоя за предварително обсъждане в парламента на структурно- фискалния план.

ИЗБРАНО