Икономиките на страните в ЕС от Централна и Източна Европа години наред няма да се върнат към наблюдавания преди кризата потенциал, а за ръст на БВП може да се говори най-рано през 2011 г. Всичко ще зависи от бързото започване на реформи и състоянието на еврозоната, която е техен основен бизнес партньор. Въпреки това ударът на рецесията върху района е толкова силен, че догонването на доходите в Западна Европа ще отнеме 30-40 години, или два пъти повече време от очакваното, а в случая с България и Румъния - около 45 години.
Това са част от изводите на банкери, анализатори и представители на бизнеса от региона, които бяха направени на Конференцията за инвестиции в Централната Европа на агенция Ройтерс. Участниците в дискусията обрисуваха дълго и мъчително завръщане към икономически растеж, затормозено от висок държавен дълг, далеч по-малко чужди инвестиции и няколко годишни бюджети с дефицит. Евалд Новотни, член на управителния съвет на ЕЦБ и гуверньор на Австрийската централна банка, направо призова търговските банки и националните регулатори рязко да ограничат кредитирането в чужда валута.
"Пикът на лоши кредити в региона ще бъде достигнат през 2010 г., прогнозира пък Федерико Гицони, регионален шеф на "Уникредит" - най-голямата банка в Източна Европа.
Според него обаче нивото им ще е далеч под 30-те процента, отчетени при азиатската криза от 1998 г. "В района има достатъчно капитали, а банките и клиентите им са далеч по-предпазливи", допълни той. Зам.-управителят на Чешката централна банка Моймир Хампл лансира идеята, че чешката рецесия може да е W-образна, като следващото "по-плитко" дъно ще бъде достигнато през лятото на следващата година.
"Големият въпрос е какво ще се случи, когато всички фискални и монетарни стимули бъдат прекратени", коментира и колегата му от Унгарската централна банка Ференц Карвалиц. Според председателя на Еврогрупата Жан-Клод Юнкер изтеглянето на стимулите трябва да стане през 2011 г. Думите му съвпаднаха с отчети, показващи забавяне във възстановяването на еврозоната и коментари, че кризата очевидно е с много по-дълбоки корени, простиращи се извън финансовия сектор и засягащи фундаменталната структура на експортно ориентирани икономики като Германия.
Също във вторник Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) предложи да увеличи капитала си с цели 50% до 30 млрд. евро с очаквания за много предстояща работа в района. Участниците в срещата се обединиха около мнението, че последните положителни сигнали за западноевропейските икономики - основни търговски партньори на страните от региона - се дължат на агресивната фискална политика на правителствата. Такива мерки предприеха и някои страни от Централна и Източна Европа за сметка на натрупването на държавен дълг. "Правителствата трябва да въведат ред във фискалната си позиция.
Не очакваме подобрение на рейтингите през следващите две години", заяви Кенет Орчард, старши анализатор на "Муудис" за Балканския полуостров, Балтика и Полша. "Преди смятахме, че т.нар. конвергенция между източноевропейските и западноевропейските членове на ЕС по отношение на доходите на глава от населението ще отнеме 15-20 години. Сега обаче виждаме, че това ще е далеч по-продължителен процес от 30-40 години. В случая с България и Румъния догонването може да се проточи и 40-45 години", обясни Орчард пред Ройтерс.