Преди дни Европейската комисия обяви мащабния си план за намаляване на въглеродните емисии с 55% до 2030 г. Вниманието на експертите бе насочено основно към механизма за въглеродни емисии (Carbon Border Adjustment Mechanism).

Наред с него, обаче, е редно да се обърне внимание и на новата директива за ВЕИ като част от пакета. Тя е изключително важна и в най-скоро време след като заработи новият парламент ще трябва да бъде въведена в българското законодателство. Това от своя страна ще изисква от следващото правителство и преработване на Националния план за климат и енергетика.

Поставят се и цели за използване на ВЕИ в крайното енергийно потребление в сградите, както и в централното отопление.

Ръст на ВЕИ до 40% 

Това предвижда новата версия на Директивата на ЕС за ВЕИ (Renewable Energy Directive). За сравнение, към днешна дата делът на ВЕИ в крайното потребление на енергия в ЕС е около 20%.

Предишният документ предвиждаше увеличаване на дела на ВЕИ до 32% до 2030 година. Този дял от крайното потребление на енергия в Европейския съюз трябва да бъде покрит от възобновяеми енергийни източници през 2030 г. (да не се бърка с производството на електроенергия от възобновяеми източници, което вече е 40%, а до 2030 г. делът на възобновяемите енергийни източници в производството на електричество може да достигне 60%).

Измененията в сектора на ВЕИ се случват изключително бързо. Още през 2017 година европейските страни се заканиха да достигнат ръст от 27%. Днес вече се говори за 40%. Това е необходимо за постигането на другата цел - намаляване на СО2 емисиите с 55 % към 2030 г.

При представянето на новото европейско законодателство, комисарят на ЕС по въпросите на енергетиката Кадри Симсон посочи, че преразглеждането на Директивата за възобновяемата енергия е ключова част от пакета за намаляване на емисиите с 55 % до 2030 г и обърна внимание на планирането и изграждането на енергийната инфраструктура. "Планирането и изграждането на енергийна инфраструктура отнема време, така че за да достигнем нула до средата на века се нуждаем от безпрецедентна трансформация през това десетилетие ... Възобновяемата електрическа енергия е най-евтиният вариант за много от страните."

Директивата определя и някои основни цели, сред които:

  • нов показател за използване на ВЕИ в сградите - 49% до 2030 г. (делът на ВЕИ в крайното енергийно потребление на този сектор);
  • в промишлеността използването на възобновяеми енергийни източници трябва да се увеличава с 1,1% годишно;
  • в сектора за отопление и охлаждане настоящата цел от 1,1% годишен ръст в използването на възобновяеми енергийни източници става задължителна за държавите-членки;
  • в сектора за централно отопление и охлаждане се предвижда увеличаване на използването на възобновяема енергия и отпадъчна топлина и охлаждане с 2,1 процентни пункта годишно (увеличение с 1,0 процентни пункта спрямо текущия показател);
  • транспортният сектор въвежда индикатор за интензивността на емисиите на парникови газове от горивата. Този индикатор трябва да бъде намален с 13% до 2030 г. от новия показател за 2020 г.

Постигането на новите цели ще изисква значително разширяване на капацитета от вятърния и слънчеви мощности в Европа. Например, ако в края на 2020 г. инсталираната мощност на слънчевата енергия е била 137 GW, то според изчисленията на Европейската асоциация SolarPower Europe, за да се постигне целта от 40%, тя трябва да се увеличи до 660 GW.

3e-news.net