17-11-2017 20-11-2018

Проф. Димо Атанасов: Иновациите нямат само личен характер, те имат ефект върху обществото

Традиционните методи, които се прилагаха доскоро в селското стопанство вече не са опция

Проф. Димо Атанасов: Иновациите нямат само личен характер, те имат ефект върху обществото

Традиционните методи, които се прилагаха доскоро в селското стопанство вече не са опция

08:51 | 26 октомври 2021 | Редактор : Александра Ангелова 1 1467

Селското стопанство е основен отрасъл на всяка една икономика. Това е бил първият, това ще бъде и последният бизнес на човечеството, защото произвежда храна, произвежда и суровини, които поддържат хората и живота. Това заяви Aсоц. Проф. Димо Атанасов, декан на Икономическия факултет, Аграрен университет в Пловдив по време на на участието си в международния форум "Зеленият преход - предизвикателства и решения за България", организиран от Dir.bg и 3еNews.

Green Transition

Видео от форума ТУК >>

Видео с всички четири паралелни сесии вижте ТУК >>

Снимки вижте ТУК >>

"През този период, за който ние вече говорим като преходен, селското стопанство е в средата на множество тенденции, които текат. От една страна световното население расте и то много бързо, потреблението на храните се увеличава, потреблението на ресурси се увеличава. От друга страна пък ресурсите, с които разполага селското стопанство за производство на храна намаляват и хората, които се занимават с аграрно производство трябва да произвеждат повече с по-малко ресурси и да замърсяват по-малко", заяви проф. Димо Атанасов.

Той подчерта, че традиционните методи, които се прилагаха доскоро вече не са опция.

"Трябва да се търсят иновативни такива, които са по-устойчиви и по-зелени", категоричен бе Атанасов. И допълни, че всяка една земеделска дейност, всеки един бизнес, за да произведе нещо се нуждае от база.

В селското стопанство това са три основни неща, каза той.

"Едното са природни ресурси, без които не може. Другото са технологиите, с които природните ресурси се добиват и се превръщат в полезен продукт. Третото са хората, които работят там, това е работната ръка. За две от тях образованието и научните изследвания са ключови", обясни Димо Атанасов.

Той се обърна към европейските институции с апел да приоритизират инвестициите в аграрното образование, да има повече инвестиции в научни изследвания, които да създават нови по-зелени и по-ефективни технологии и да се промотира образованието в областта на биоикономиката и на устойчивото развитие и то не само на ниво университет, но и много по-рано.

"Само така ще можем да променим поведението на младите хора, тяхното възприятие към света и начина, по който се отнасят към природните ресурси", смята Димо Атанасов.

Той припомни, че още през 1934 година Йозеф Шумпетер е казал, че иновацията е необратима промяна в производствените методи, но не е само това, иновациите могат да бъдат технологични, управленски, политически и образователни, но най-вече в селското стопанство се говори за процесни и продуктови иновации.

"Бъдещето, което предстои ще ни донесе още повече на комплектност, още повече проблеми от гледна точка на това как се възприемат иновациите, как се усвояват и как се правят инвестиции", добави Димо Атанасов.

По думите му това, което съществува вече от доста години е т.нар. прецизно земеделие.

"Това е добре наложена практика по-рационално и по-точно отчитане на нуждите на всяко едно растение, на всяко едно животно и отчитане на вариабилността в големите площи големите пространства", обясни той. И допълни, че прецизното земеделие се базира на много опити и на много точна информация.

"Когато говорим за зелени технологии политиката трябва да помага, защото иновациите нямат само личен характер за конкретните фермери, те имат ефект върху обществото, социалната среда и качеството на живот", каза още деканът на Икономическия факултет в Аграрния университет в Пловдив.

Конференцията е организирана от Dir.bg и 3Е-news с подкрепата на "Филип Морис България", "Аурубис България", VISA, "УниКредит Булбанк", "Дънди Прешъс Металс", Brown to Green,"ПроКредит Банк", "Дейзи Тех АД", "Загорка", "Контур Глобал Марица Изток 3", ЧЕЗ, "Девня Цимент", "AES Bulgaria", "Контракс", "Солвей Соди", "Геотехмин ООД", "Bianchi Coffee","Еdoardo Miroglio", "White Water".

Партньори са Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ), Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори (БФИЕК), Индустриален клъстер "Средногорие", Индустриален клъстер "Електромобили", Институт за енергиен мениджмънт, Център за устойчиви финанси и енергетика, Пан Европа България, Атлантически клуб, Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), Българската стопанска камара, Американска търговска камара в България (AmCham), Българска асоциация по рециклиране, Браншова асоциация "Полимери".

Медийни партньори на инициативата са: БНТ, bTV Media Group, БНР, БТА и списание "Мениджър".