17-11-2017 20-11-2018

Не може да постигнем въглеродна неутралност, ако не променим нашите модели на потребление

Заменяйки фосилните горива с възобновяеми енергийни източници, не трябва да пропускаме потенциала за енергийни спестявания в индустрията и сградния фонд, твърди икономиста д-р Мария Трифонова

Снимка: Личен архив

Не може да постигнем въглеродна неутралност, ако не променим нашите модели на потребление

17:14 | 1 май 2022 | Автор : Рая Лечева, 3e-news.net 146 6040 Снимка: Личен архив

Как може да използваме енергийния преход като възможност и защо темата за въглеродната неутралност и зелената трансформация все още е само в разговорите на елита, но не и на гражданите разговаряме с икономиста д-р Мария Трифонова, гл.ас. преподавател в Стопански факултет на Софийски университет "Св. Климент Охридски", координатор на магистърската програма "Енергийни пазари и услуги" . Тя се включи в събитие на платформата за наука и климат Климатека и Рацио, за да коментираме новия "Парников (д)ефект." Как да се справим с предизвикателствата в България и какви са първите стъпки, които да предприемем всички заедно, за да помогнем на планетата да се възстанови от замърсяването от нашата човешка дейност.

Green Transition

Д-р Трифонова, на какво ниво е дебатът за енергийния преход у нас?

Дебатът за енергийния преход в България остава на ниво дискусии по високите етажи. В други държави като Германия, където говорим за енергиен преход или преход на енергийните системи за повече устойчивост този дебат датира вече повече от 30 години.

Гражданите са основен двигател на зеления преход

Всъщност гражданите са основните инициатори за него и основен двигател. При нас всички политики и двигателите за промяна на енергийната система идват основно от нуждата да изпълним конкретни енергийни директиви и законодателство на европейско ниво. Затова изключително се забавяме в тези процеси на трансформация и имаме догонваща роля.

Причината не се ли крие в това, че ние гражданите не сме готови финансово да направим този преход?

Според мен не става въпрос за финансово обезпечаване на прехода, защото всеки един преход е преразпределение на финансови потоци. Ако говорим за въвеждане на нови технологии, в момента има много инструменти, които ни дават възможност за технологично обновяване. Много от технологичните решения, които стоят на дневен ред ще има възможност съвсем скоро да бъдат внедрени. Има много чисто исторически причини, някои са социално-културни. Но енергийната система в България в момента сама по себе си не е устойчива. България има изключителен потенциал за възобновяема енергия. Въпреки че през последните години имаме сериозен ръст на инвестициите, все още сме далеч от това да оползотворим този потенциал. Не сме подготвили регулаторната и правна рамка затова инвеститорите да имат възможност на пазарен принцип да изпълнят своите проекти. От административна и технологична гледна точка има все още някои предизвикателства и пречки за бизнеса. Може да заложим много повече на зелена енергия, нови технологии, на местно производство на енергия.

Гражданите да произвеждат енергия

В България енергийната бедност е много сериозна тема. Близо 30% от населението не може да задоволява своите енергийни потребности и разходът за тях представлява голяма част от техния доход. От социална гледна точка системата ни също не функционира. От икономическа гледна точка има концентрация на големи финансови потоци в големи компании, докато ограничаваме достъпа на гражданите и малките компании до пазара на енергийни услуги и ограничаваме тяхната роля в енергийния преход.

Липсата на информация и доверие на хората в прехода се състои във факта, че според тях едни капитали и финансиране ще се насочат от големи компании към други големи компании. Как да избегнем тази опасност да се случи точно това?

Абсолютно сте права. Национално представително проучване от миналата година на Европейски съвет за външна политика попита гражданите кои са рисковете, които виждат в Зелената сделка. Едно от основните притеснения е точно това, че отново средствата и предимствата ще бъдат насочени към едни и същи големи компании и политически елит. Но заедно с това в голяма степен в българското общество има недоверие към институциите. Това пречи не само на енергийния преход, но и цялостната трансформация в обществото и възможността да вземем решения, които гражданите да приветстват и да бъдат на едно мнение по тях. Това виждаме в момента във всяка една област през последните две години.

Институциите да работят и информират гражданите,

за да бъдат превърнати в активни потребители

Смятам, че институциите и местните власти трябва да работят с гражданите много по-активно, да ги информират и подпомагат, така че проектите, които са заложени за изпълнение на стратегическата рамка, която съществува в момента, ще бъдат насочени изцяло и единствено в предимство на гражданите. Това също остава под въпрос. Това виждаме в Националния план за възстановяване и устойчивост, където огромен ресурс е насочен към мегапроекти и изграждане на централизирани мощности, докато проектите и реформите за енергийна ефективност и ВЕИ в домакинствата, за да се превърнат гражданите в т.н. активни потребители имат ограничен обхват Има ги в повече отколкото преди, но все още ресурсът обхваща едва 1-2% от домакинствата, а реформите остават по-далеч във времето като изпълнение. Много показателно е, че директива на ЕС за възобновяема енергия от 2018г., чиято цел е да позволи на гражданите да участват в енергийния пазар все още не е транспонирана в България, а я очаквахме през лятото на миналата година..

Защо, дори и в момента ли е така? Какво се обсъжда по нея?

В момента се работи по нейното прилагане в България. Министерствата, които отговарят затова работят активно това да се случи, но все пак това е правно-регулативна рамка, която е създадена 2018 година и можеше вече българските граждани да черпят плодовете ако тя беше активна в момента в България. Важно е да се дефинира в българското законодателство какво е активен потребител, каква ще е неговата роля на пазара, под каква правно-организационна форма и при какви критерии активните потребители могат да действат колективно като енергийни общности.

Ние говорим за възобновяема енергия, но все още оставаме зависими в най-голяма степен от въглищата. Трябва ли да посочваме конкретна дата за спиране на тяхната работа, поели сме ангажимент до 2038 г., но той не е категоричен и е свързан по-скоро с намаляване на емисиите?

Причината, поради която нямаме още конкретен план за въглищните региони е това, че въпреки активния дебат през последните две години на различни заинтересовани страни -синдикати, служители, свързани компании, не се постигна съгласие да бъдат ли затворени въглищните централи, в какъв срок това ще се случи, защо трябва да се случи и какви ще са алтернативите, така че всички засегнати страни да имат бъдеще в този регион и да не се налага да търсят работа на друго място. Въглищните региони имат изключително важни за страната активи- инфраструктура, знания и компетенции, които не трябва да се губят.

Ясен сигнал за всички дали въглищните региони се трансформират или не

За мен трябваше да има дата за затваряне на въглищните централи, защото такава дава ясен коридор за развитие. Когато имаме дата, можем ясно да планираме поетапното затваряне, инвестиционен модел, развитие на алтернативни дейности. За мен по-прозрачно спрямо всички засегнати страни е да има обозрим хоризонт и яснота какви проекти и в какъв срок трябва да бъдат реализирани. От една страна така гарантираме справедливия преход на тези региони. Целта е да се запазят всички тези ресурси на място, да се развиват в контекста на т.н. зелена икономика в отговор на всички тези екологични ангажименти, които България е поела. От друга страна да дадем ясен сигнал към инвеститорите, за да може да започнат инвестиции в тези региони. В момента е много трудно за един инвеститор да прецени този регион дали се трансформира или не. Решението за лимит по отношение на емисиите на въглищните централи беше нещо по средата, за мен не е оптимално.

Има сериозна заявка от браншовите асоциации във ВЕИ сектора, че бизнесът на техните членове се развива толкова динамично, че има сериозен потенциал да обхване всички служители от въглищните региони, които имат техническо образование и опит.

Все още нямаме дефиниция за енергийна бедност и кои са предизвикателствата в тази посока?

Съществуват различни концепции как да определим кои граждани са енергийно бедни и как да ги отделим от просто бедните граждани или всички социално-уязвими групи. Това са два различни проблема и съответно мерките, които трябва да се вземат за борбата с тях са различни. Дефиницията за енергийна бедност от една страна е важна, за да може да има разбиране в обществото кои групи граждани попадат в тази група. Оттам нататък да се остойности техния брой и да се планират адекватни мерки за борба с енергийната бедност

Важно е да отделим енергийно бедните от бедните по принцип

Не е важно толкова концепция ще изберем, колкото да имаме единно разбиране по темата. Затова е важно да отделим енергийно бедните от тези, които не могат да си погасяват разходите не само за енергийни услуги, а по принцип.

Не става въпрос за постоянно компенсиране от страна на държавите на енергийно бедните граждани.. Ние трябва да намерим инструментите, с които да им помогнем те да излязат от тази уязвимост и да могат да подпомагат своите енергийни нужди със собствено производство и потребление. Друг вариант е да бъдат част от нови модели на социални иновации, в които местната общност-общини, енергийни агенции, малки предприятия да могат да подпомагат такъв тип граждани.

Всеки от нас трябва да направи промени и трансформация, за да успеем да се справим всички в климатичните промени. Какво обаче остава все още неясно за голяма част от хората?

Енергийната бедност по никакъв начин не е свързана с необходимостта България да отговори на своите екологични ангажименти. Това е проблем, който се наслагва в нашето общество от много години. Но считаме, че могат да се намерят решения, които да отговорят както на проблема с енергийната бедност, така и на проблема с въглеродно интензивното производство на енергия в страната.

Първо, защото той няма да бъде възможен ако в него бенефициенти в процеса на трансформация са само единични компании или икономически играчи.

Второ, защото в децентрализацията има потенциал. Тя трябва да се случи, колкото и да е трудна за управление и да ни е трудно да преминем от централизиран модел, който сме имали към този момент към модел, при който всяко домакинство може да бъде част от енергийната система не просто като потребител, а като активен участник, допринасящ за нейната гъвкавост, за производство на енергия, включително за собствени нужди. Когато гражданите участват активно в този процес, те всъщност виждат енергийната система от друга гледна точка не само като пасивни потребители накрая на веригата. Така те развиват знания за тази система и приемат самите политики много по-лесно и с по-голямо разбиране.

Най-важната цел на всички е да смекчим промените в климата, но не правим ли твърде големи трансформации за изпълнение на тази глобална цел, за развитие на ВЕИ има необходимост от батерии, които да съхраняват енергията, в транспорта пък батерии, които трябва да се рециклират. Не искаме ли твърде много да променим планетата като с това създадем нови рискове?

Истината е, че основният фактор за изменението на климата е парниковият ефект. Някои от газовете в атмосферата, които действат като стъкло в парник, улавяйки слънчевата топлина и спирайки връщането обратно в космоса причиняват глобалното затопляне. Много от тези газове съществуват по естествен начин в нашата околна среда, но истината е, че човешката дейност води до повишаване на концентрацията на тези газове в атмосферата. В момента не се намираме в естествен цикъл и учените имат консенсус по тази тема. Сегашните нива на CO2 спрямо прединдустриалните нива или 1750 г. са нараснали с 48%.

Това се е случило в резултат на енергиен преход към масово потребление на въглищна и фосилни горива, през който сме преминали в периода на индустриализацията. Заменяйки конвенционалните технологии и ресурси, които са ни довели до тези нива на концентрацията на парникови газове, трябва да бъдем много внимателни да не влезем в бъдещи зависимости или екологични катастрофи, анализирайки целия процес от производство и преработка на първоначални суровини като ценни метали и минерали Трябва да мислим как при заменянето на определени горива например природен газ, доставян в момента от конфликтни трети страни, да не изпаднем в зависимости от други ценни метали и суровини.

Тези нови рискове съществуват, но искам да обърна внимание, че колкото и технологиите в момента да носят решение за нас, никоя технология няма да ни позволи всъщност да се справим с целта за постигане на въглеродна неутралност и с проблемите, които имаме в момента, ако не променим нашите модели на потребление. Ние със сигурност трябва да потребяваме много по-малко и трябва да бъдем много по-ефективни в начина, по който произвеждаме единица продукция.

Когато говорим за България много често дебатът в публичното пространство е за конкретни енергийни технологии, с какво ще заменим какво в енергийния микс.

Трябва да започнем оттам какво можем да спестим преди да говорим за новите мощности, които трябва да бъдат изградени. Имаме голям потенциал за енергийния спестявания както в индустрията, така и в сградния сегмент, който остава подценявам в момента. На първо място вниманието трябва да ние насочено към енергийната ефективност и след това трябва да мислим за това какви технологии може да привлечем, за да се справим с производство на остатъчната енергия, която ни е необходима след всички енергийни спестявания, които са възможни. И тогава в никакъв случай не трябва да забравяме този цял цикъл на производство включително след това извеждане от експлоатация на тези нови мощности, рециклирането на оборудването или пък отпадъците от горивата.

Купи билет

---------------------------

Визитка

Мария Трифонова е дипломиран икономист от Университет "Дуисбург-Есен", Германия. Тя работи в областта на енергийната икономика и политика. През целия си професионален път се занимава с анализ на технологичното и социално-икономическото развитие на енергийния сектор. Била е програмен директор на Българската фотоволтаична асоциация. Работила е върху изследвания на иновативни бизнес модели за интегриране на възобновяеми енергийни технологии, както и на енергийния преход в редица европейски държави в Европейския институт за енергийни изследвания (EIFER) в Карлсруе, Германия. В момента участва в редица научно-приложни проекти за внедряване на ново поколение ВЕИ технологии, като офшорни вятърни електроцентрали, и разгъване на модели за социална иновация като енергийни общности.

ИЗБРАНО