17-11-2017 20-11-2018

Работата ни помага да се научим да менажираме времето си

Смятам липсата на заплащане на стажовете за некоректно

07:10 | 1 февруари 2023 | Автор : Бисер Кунчев 0 663 Снимка: Личен архив

Имам удоволствието да ви представя поредният участник в платформата на Dir.bg за търсене и предлагане на студентски стажове "Идеалният кандидат".

"Идеалният кандидат" представя...

"Първите стъпки в кариерата за мен трябва да са експеримент със себе си. Хвърляш се да пробваш на 100% и усърдно различни неща, докато не усетиш това, което ти харесва най-много. В практика, човек разбира най-много за себе си", споделя Девина Василева, следващият гост на автора на платформата Бисер Кунчев в рубриката "Идеалният кандидат" представя..

Коя е тя?

Казвам се Девина Василева, на 23 години съм и уча първа година магистър "Филмово и телевизионно изкуство" в Нов български универсистет, София. Бакалавъра си завърших в университет "Куйн Мери", Лондон, с двойна специалност "Английска литература" и "Театър".

Откъде научи за платформата на Дир.бг за търсене и предлагане на студентски стажове "Идеалният кандидат"? Какво най-много те впечатли в проекта?

Научих за платформата от сайта на НБУ в директорията за предлагане на стажове. Харесва ми, че съществува платформа, която улеснява търсенето на стаж в България. Търсенето е иначе е ненужно труден процес.

Сподели ни твоето лично виждане - от кой курс един студент трябва да започне активно да търси стаж и защо? Провеждала ли си други стажове досега?

Още във втората си година започнах платен стаж към университета си в Англия в направление дигитален маркетинг. По този начин направих първите си крачки в маркетинга и управлението на социални медии, но и представлявайки университета си, направих важни контакти с институции, департаменти в университета и собствените си преподаватели. В последствие бях наета да работя в собствения си департамент "Изкуства" като менажирах социалните канали, организирах или отразявах събития на университета и писах за сайта на департамента.

Вижте всички актуални обяви за стаж:
https://www.idealcandidate.bg/stajove

Това и доведе до идеята, след като завърша, да кандидатствам за стажа на бТВ в направление "Новини и предавания". Одобриха ме и 3 месеца се обучавах като журналист с няколко публикации и излъчени материала.

Бих казала, че колкото по-рано, толкова по-добре. Така се научих да менажирам времето си, да разчитам на себе си и да си намирам работа сама. Пробвах различни свои интереси в реална работна атмосфера и така разбрах какво всъщност ми се работи.

Какви са обичайните проблеми, с които един студент се сблъсква, когато узрее за идеята и вече е активно търсещ възможности за стаж?

Един проблем е намирането на разнообразни предложения, особенно за хуманитарните специалности. По-голямото дразнение е, че най-често в България практики и стажове са неплатени, което не смятам, че е коректно спрямо нас. По време на стажовете си до този момент се случва така, че помагам с различни дейности във фирмата, които често се вършат от различни хора. Когато е неплатен стажът, проличава желанието на фирмата да намери човек, който безплатно да върши работа. Разбира се, нямам предвид пълна заплата, но сума, която би помогнала поне за транспорт.

Как си представящ идеалния стаж? Какво очакваш да се случи във времевите му рамки, което ще ти донесе необходимия опит, с който да се реализираш по-успешно в бъдеще?

Един добър пример за стаж е този на Лидъл България. Имат разнообразни, специализирани стажове, които са конкретни, платени и много добре описани на сайта им. Това показва не само коректно отношение към младото поколение, но и колко добре организирана е фирмата и в каква среда би бил част от при евентуалното одобрение. Знам от познати, че компанията предлага често на успешните стажанти и постоянна работа.

Идеалният стаж е конкретен, със специализация в дадена сфера, с конкретни задачи или проект, по който се работи. Важно е да е платен и отговорен към труда на студента. Разбира се, огромно преимущество е фирмата да е помислила начин, по който стажантът да се чувства част от компанията, а не само като временно пребиваващ. Това би стимулирало по-отдадена работа и желание стажантът да остане на постоянна работа.

Нека си представим, че ти си на мястото на отдела "Човешки ресурси" на дадена компания. Кои са съществените опорни точки, които би структурирала и предала в обявата, за да стигне до съзнанието на младите таланти, които биха провели стаж в нея?

Компанията, която споменах по-горе е чудесен пример за добре оформени обяви. Структирано, не само като обява, но и като статия с увод, кратка информация, която е написана неформално и достъпно. Езикът и стилът на писане предполага среда с готини хора, които биха те приели в обществото им. Продължава с писмен, но и видео материали, които да опишат предимствата на стажа и работата в компанията. Усилието за направата на тази публикация потвърждава професионализма на фирмата и желанието им да приемат стажатни. С примерните снимки и имена на предишните им стажанти, помагат човек да се с хората, минали през стажа. Също така прави впечатление, че те не са просто минали през фирмата като евтина работна ръка, без да бъдат запомнени, но е свидетелство за възвращаемост и приобщаване.

Колко важни са за теб първите стъпки в кариерата и защо?

Първите стъпки на току-що завършил студент не мисля, че трябва да се приемат като нещо страшно и каквото изберем веднъж, това е за цял живот. Може да са в разнообразни посоки, да се пробва от всичко, за да се намери пътя. Първите стъпки в кариерата за мен трябва да са експеримент със себе си. Хвърляш се да пробваш на 100% и усърдно различни неща, докато не усетиш това, което ти харесва най-много. В практиката, човек разбира най-много за себе си.

Дават ли университетите необходимото ниво на подготовка, за да възпитат професионалисти? Доколко е намесена практиката, в това което учите?

Както споменах и в предишния въпрос, практиката е най-добрият учител. Университетът предлага теоретичната основа, за да е по-лесна практиката. Но второто е най-добрият учител. Затова не харесвам, когато фирми разчитат на лист хартия да ме представлява, особенно в началото на кариерата ми, когато не е особено запълнен. Интервюто е важният момент да се докажеш. Лице в лице, и тест на характер и на работоспособност.

Каква е значимостта на семейството ни, за да бъдем успешни?

По-често пречи мнението на семейството, защото моето поколение има различни възможности от това на родителите ни. Също така начинът за намиране на работа е доста по-неправолинеен от този на родителите ни. Ние имаме световна конкуренция и безброй възможни пътеки. Бих съветвала семействата да се включват в обсъждания, но да бъдат търпеливи, че за нас намирането на кариерен път включва и малко губене по трасето.

Какво е влиянието на приятелите ни върху бъдещите ни идеи за кариерно развитие? Успяваш ли да разграничиш личния живот и забавленията, така че да се съсредоточиш достатъчно върху обучението и придобиването на умения?

Най-близките ми приятели съм ги намерила на работа. Работата създава среда, където намираме хора с подобни цели, светоусещане и теми за разговор. Разграничавам работа от забавление, чрез добре организиран график, но не разделям хората, с които общувам на такива за работа и на приятели. Все пак един работен ден е между 8 и 12 часа. Това е предпоставка за сближаване.

Къде би желала да развиеш кариерата си - България или чужбина?

Колкото и клиширано да звучи, за мен наистина не съществуват граници. Това са политически разграфявания, които ме касаят единствено с паспортен контрол и да знам къде да си плащам данъците. Където има възможност за работа, която ми харесва, там ще отида. За сега не мога да се оплача от България, но ако не мога да постигам стандарт на живот или да трябва да се боря всеки ден за базисни човешки права и удоволствия, няма да се поколебая да го потърся другаде.

Какъв съвет би дала на всички хора на твоята възраст, за да ги мотивираш да обърнат сериозно внимание на старта на професионалния си път?

Студентството е страхотен период от професионалния път на един човек, не защото тогава са най-яките купони, а защото имаме енергията, желанието и безотговорността да пробваме от всичко по малко, докато не намерим себе си. Докато сме студенти е време за експериментиране с разнообразна работа, хора и среда. Без да пробваш, няма как да бъдеш сигурен какво искаш.

ИЗБРАНО