Методи Митев е създател на проекта "Нулеви отпадъци", учредител и председател на сдружение "Център за зелен растеж" с учредители и членове ТУ, УАСГ,УНСС, Политехнически Университет и експерти по Зелена сделка и Таксономия. Митев притежава опит в сферата с управлението на отпадъци, занимава се с решаване на проблемите, свързани с утайките генерирани от ВиК сектора.

- Г-н Митев, какво е мнението ви за отказа отново на ЕК да верифицира плана за възстановяване и развитие след ковид в България.
- С риск да засегна министър-председателя мнението ми е много различно от неговото и то е, че това действие на ЕК е поредното доказателство за компетенциите и способностите на кабинета.

- Какво имате предвид?
- Имам предвид следното. ЕК иска от нас да сме партньор, който се придържа към поетите ангажименти и когато усети, че се опитваме да лавираме, заема твърда позиция с конкретни въпроси и искания. Един от въпросите, които получиха нашите управляващи, е кога ще изпълним ангажиментите си за намаляване на емисиите от въглищните централи. И те по възможно най-бърз, лесен и некомпетентен начин посочиха две централи, които са частни. Без да прочетат между редовете и получиха отново отказ за втори път.

- Защо според вас отново ни отказаха?
- Защото искат от нас да предприемем конкретни мерки, като в същото време да останем енергийно независими. Това е свързано не със затваряне на централи, а с преструктурирането им в по-зелени технологии. Управляващите не направиха анализ на проектите, които се развиват в енергийните райони, а взеха еднолично и неаргументирано решение без да дадат време да се случи прехода в тези централи.

- Как според вас трябваше да се процедира?
- Трябваше да се съберат представители на държавни и частни институции, както и представители на енергийните дружества и да се попитат какво време им е необходимо и с какво може да помогне държавата, за да се случи прехода без да се усети сътресение в сектора и да стане плавно. Имайки тази информация, трябваше да се напише механизъм, който щеше да бъде с реални дати, което всъщност е изискването към нас от ЕК.

- Досега говорим какво е трябвало да се направи, а какво всъщност трябва да направим, за да се случи преходът?
- Да вземем една от нарочените централи ТЕЦ "Бобов дол"! Те имат проекти, които са насочени в правилна насока. Соларен парк, газови турбини, водород произведен от соларния парк (зелен водород). Трябва да се осъществят тези проекти, както и да се надградят. Знаем, че производството на електроенергия от газ е призната за зелена, но това ще е временно, докато се доразвият технологиите за получаване на водород и себестойността му намалее. На площадката на централата трябва да се развие водородна долина както е предписано в директивите на ЕК.

- Какво означава това? Дайте малко повече яснота.

- Трябва да се развиват технологиите за получаване на водород на площадката на ТЕЦ "Бобов дол", тъй като има нужната инфраструктура. Трябва да се погледне по-смело към водорода и начина му за получаване. Получаването на водород от различни технологии ще спомогне за навлизането му стабилно като частичен заместител на газа и изкопаемите горива. Направата на връзка с газопреносната мрежа спомага за инжектирането на водород в тази мрежа, когато е необходимо и така да се търгува, а по този начин се обогатява природният газ и се подобряват качествата му. Местоположението на ТЕЦ "Бовов дол" му дава уникалната възможност да се изгради и зарядна станция за тежкотоварни и леки автомобили, което е в унисон с предписанията на ЕК.

- За какви технологии говорим?
- Споменах за получаването на водород от фотоволтаици, можем да добавим получаването на водород от РДФ, а също така й по химичен начин, а защо не и от димните газове, които се изпускат в атмосферата. Всичките тези технологии ще създадат продукт със средна стойност. Вплитайки няколко технологии за получаването на един продукт, ние получаваме сигурност в производството на водород.

- Какво ще рече това?
- Всяка технология си има предимства и недостатъци. Да вземем производството на водород от соларен парк. Ограничени сме откъм време, можем да произвеждаме водород в светлата част на денонощието, което ще изисква ударно производство на водород, за да може след това да се балансира с него. Добивайки водород от РДФ си гарантираме 24/7 производство и същевременно сигурност при такова производство на електроенергия. Генерирането на водород по химичен път е сравнително скъп начин, но също така ни дава сигурност и независимост дори и в зимните дни на годината, където имаме слабо производство от солари. Добиването на водород от димните газове е също с висока себестойност, но също така гарантира редуцирането на емисиите, изпускани в атмосферата. Направата на такъв микс ще гарантира производството на водород, а от там и ускоряване на прехода, което е основна цел на ЕК.

- Това ли е което се очаква от нас и откъде ги знаете тези неща?
- Тези неща са отдавна разписани като насоки, просто управляващите трябва да съумеят да ги моделират за нуждите на държавата ни. Отдавна се знае, че ще се стимулира производството на водород от възобновяеми източници, употребата му в транспорта, кораби, самолети, тежкотоворни и леки автомобили, процентно инженктиране на водород в газопреносната мрежа, производството на електроенергия от водород, както и улавянето и съхранението на CO2. Трябва да се даде време на електроцетнралите да преминат плавно през прехода без да се загубят ценни кадри в енергетиката. Ние сме държавата с най-голяма незаинтерасованост към вече изградени кадри. С лека ръка се отказваме от професионалисти, които са изграждани с години и трудно, по-скоро невъзможно, бих казал, заменими при необходимост.