Като във всяка връзка е по-важно какво чува отсрещният, а не какво казваш ти
HR Guest представя Георги Георгиев - съосновател и изпълнителен директор на Re:benefit
"След две-три години работното място ще изглежда като кафе. Всеки ще иска да ходи там, но не заради кафето, а заради хората", споделя Георги Георгиев, който е и следващият гост на Бисер Кунчев в рубриката "HR Guest".
Кой е той?
Георги Георгиев e съосновател и CEO на Re:benefit - първата и единствена у нас платформа за допълнителни корпоративни придобивки, създадена в края на 2019 г. Георгиев има над 20-годишен опит в международни IT и телеком компании. Той е дългогодишен член и основател на някои от най-големите бизнес асоциации у нас: БАСКОМ, АЙБЕСТ, АТКБ и др.
Това, че има интервю, е вече проявен интерес към кандидата, защото интервюто е инвестирано време. Разбира се, има деликатни въпроси, които е по-добре да се задават към края на интервюто, но за мен е важно и какъв е като човек кандидатът. След една година работа ние трябва да се познаваме като семейство и въпрос, който е неудобен, винаги ще бъде такъв, затова е по-добре да бъдем открити отначало. Напълно нормално е кандидатът да откаже да отговори на някой въпрос, който смята за твърде личен, и дори за мен това е добър знак, защото показва, че човекът знае как здравословно да поставя границата.
Има написани много съвети и много от тях са полезни, но колкото по-подготвен е човек, толкова по-добре. Досега не съм се замислял да изпращам онлайн съвети, но всъщност би бил добър подход, за да се види доколко кандидатът би следвал тези съвети. От опита ми до момента бих могъл да кажа, че много често ние казваме нещо на хората, но това не значи, че те са ни разбрали, така че следващият път ще пробвам този подход.
Първото впечатление винаги има значение, но заради това интервютата не траят пет минути. Когато си отделил за интервю един час, имаш шанс по-добре да разбереш дали ще си паснете с кандидата, като също така смятам и че твърде дългите интервюта нямат полза. Имало е случаи, в които след половин час си казвам, че това интервю вече е безпредметно.
Аз много често назначавам хора, които не отговарят на условията ми, но в повече от 50% от случаите те ме оборват. Важно е да усетя, че кандидатът е мотивиран и има желание, за да му дам шанс. Разбира се, зависи и от другите кандидати, защото ако някой отговаря много повече на условията и има същото желание, е по-логично да наема него. И възнаграждението, и желанието са важни, но истината е, че ти назначаваш човек за конкретна роля в компанията. Може сам по себе си кандидатът да е страхотен, но ако не е подходящ за съответните задачи и екип, няма да се получи. Относно възнаграждението е много по-смислено например след 6 месеца, когато видиш как се справя човекът, да предоговориш с него по-добри условия, отколкото това да се случи още в началото. Затова смятам, че твърде високите изисквания от страна на кандидатите могат да им изиграят лоша шега и изобщо да не получат шанс.
Може би противно на много хора, аз вярвам в корпоративните ценности, защото те имат голямо значение. Служителите не са мои служители, те са служители на компанията и моята цел като мениджър е да подкрепям тези ценности и да ги разпространявам дори да не съм на 100% убеден в някои от тях. Корпоративните ценности са ценности на екипа и ти трябва да избираш хора, които пасват на този екип и вярват в тях, защото всяка компания е специфична.
Ние като екип сме все още в началото на взаимоотношенията си, "влюбили" сме се, но не сме се "оженили" и ценностите ни още не са конкретно изведени. Още сме "луди млади" и в нас кипи много ентусиазъм, не можем веднага да кажем кой би бил най-подходящият кандидат. Нека човекът да дойде и ще видим дали ще се харесаме или не.
За сравнение в една вече улегнала компания с конкретни ценности е много по-ясно къде пасваш и къде не. От зрели компании, в които съм работил досега, съм забелязал, че дори да не пасваш в началото, когато получиш обратната връзка, имаш възможност да се напаснеш след известен период. Това всъщност е много полезно за хора, които не са много интуитивни, да намерят своето място сами.
Лоялност значи дългосрочност на усилията и старанието на един служител към компанията. Фактори, които я определят, са - първо, желанието му да иска да бъде част от този екип и второ, да успява да отговаря на неговите очаквания. Както в една връзка, по-важно е какво чува отсрещният, а не толкова какво казваш. Има много начини да задържиш ценен служител: заплата, бонуси, придобивки, подход, дялове в компанията, всеки човек е различен и трябва да се съобразиш с него. В България според моите впечатления семейството е изключително важно, тук "животът ти е бизнес" не важи и в това отношение сме далеч от американската култура. За мен бизнесът и семейството са едно и също, бизнесът е моето семейство и моето семейство живее с моя бизнес. За българите границата между бизнес и семейство е малко размита и ако искаш да ги разделяш, винаги ще има служители, които ще кажат: "Да, окей, но ние сме само колеги". Това за мен никога не е работело и винаги съм се стремял техните семейства да са и мои, да ходим навсякъде заедно, да познавам всички, защото за мен те наистина са семейство.
В България семейната връзка е най-важното, а работата е продължение на това какъв човек си.
Младежите са същите като нас преди 20 години и ще станат същите готини хора. За мен лично стажантските програми са нещо много полезно, първо - за самите стажанти, второ - за компанията, защото по този начин и тя помага на младите хора да се учат. Предимно хората, които са минали през стажантски програми, знаят много повече за компанията и ако им хареса или съответно не, ще знаят защо. Ходил съм на много стажантски програми и когато завърших университета, знаех какво не искам, въпреки че нещата се обърнаха така, че в момента правя голяма част от тях. За мен всеки, който е влязъл в стажантска програма, е нешлифован диамант. Въпросът е, когато се шлифова, дали ще пасне в тази компания или ще намери мястото си някъде другаде. Дори смятам, че е по-добре стажът да не е платен, защото животът не е само пари и за да получиш нещо хубаво, първо ти трябва да дадеш. В днешно време младежите разбират това по-трудно, защото пазарът на труда е устроен така и всеки е готов да им плати.
Аз се хващах да работя на много различни места, защото ми беше интересно да науча бизнеса. Освен това много често се случваше да кандидатствам за нещо определено, но впоследствие да се занимавам със съвсем различни дейности в компанията. Преди да завърша университета бях работил на 6-7 места. Винаги ме е радвало, че от една страна, правя нещо, което ми е интересно, от друга страна, ми плащат за него. Честно казано бих го правил и без пари, колкото и нереално да звучи, просто защото на мен ми доставя удоволствие.
Относно моята кариера, в началото сменях дейностите, с които се занимавам, през около две години, сега този период се увеличи на четири. Преди известно време например, твърдях, че не бих имал нищо общо с маркетинг, но ето - в момента се занимавам с това. Всъщност на мен точно разнообразието и предизвикателствата в кариерата ми доставят най-голямо удоволствие.
Критериите не са се променили. Отдалечената работа например винаги е била част от културата на компаниите, защото по-важна е свършената работа, а не колко време си прекарал в офиса. Надяваме се, че хората ще виждат полза от това да са заедно, а не всеки сам за себе си. Важно е да създадеш възможности за служителите да се събират заедно дори по време на работа, защото социалният елемент е от съществено значение.
Работното място ще изглежда като кафе. Всеки ще иска да ходи там, но не заради кафето, а заради хората.
НАЙ
ЕС изчерпва газовите си хранилища с най-бързи темпове от намаляването на руските доставки
Защо някои страни препоръчват да държим пари в брой вкъщи
Германия ли е виновна за високите цени на тока в Европа
Китай: недостигът на ванилия и истинският проблем на индустрията
ЕС изчерпва газовите си хранилища с най-бързи темпове от намаляването на руските доставки
Защо някои страни препоръчват да държим пари в брой вкъщи
Германия ли е виновна за високите цени на тока в Европа
Китай: недостигът на ванилия и истинският проблем на индустрията