"Дали един служител ще бъде лоялен или не, зависи от няколко различни фактора свързани с живота на човека и компанията не би могла да има контрол върху всички тях", споделя Ели Димова, която е и следващият гост на Бисер Кунчев в рубриката "HR Guest".

Коя е тя? 

Ели Димова има повече от 30 години богат и разнообразен международен бизнес и консултантски опит в широк спектър от индустрии в областите на организационното консултиране, увеличаване и развитие на търговска ефективност и продажби, лидерски и мениджърски потенциал и умения, управление на проекти, личностно развитие, управление на промяната, логистика и транспорт, опазване на околната среда. Тя притежава дипломи по Международна търговия от Института по износ (IExp) на Великобритания; Корпоративно право от Института по право (ILEX) на Великобритания; Международна търговия от УНСС в София; Информационни технологии от Института за Информационни технологии и библиография в София, България. От 17 години Ели е управител на водещата консултантска компания PRIMELINE Consultants International.

PrimeLine Consultants International специализират в Oрганизационно Консултиране, Обучения и Развитие за повишаване на Търговската ефективност, Обслужване на Клиенти, Лидерство и Управление, Екипна и Индивидуална ефективност, подкрепени от модулно съдържание и инструменти за оценка, ноу-хау и методология с глобално доказана ефективност.

Има ли неудобни и задължителни въпроси по време на интервю и каква продължителност е критерий за проявен интерес към кандидата?

Да, има неудобни въпроси и те са свързани обикновено с допуснати грешки, непостигнати цели, нереализирани планове, напускане на предходни работодатели, конфликтни ситуации, периоди на незаетост и други, въпроси, които кандидатът възприема като потенциално застрашаващи неговия успех да се реализира в интервюто като подходящия за ролята професионалист. От гледна точка на работодателя има задължителни въпроси, и те трябва да са свързани с изследването на текущите умения и мотивация на кандидата, не само да извършва очакваната от него работа, но и потенциала да допринесе допълнителна стойност към екипа и организацията. Кандидатите също трябва да имат повече кураж и да се подготвят предварително с въпроси, които биха искали да зададат, за да се ориентират максимално добре за средата, ценностите на компанията, бъдещия екип и основните ключови фактори за успех за ролята, за която кандидатстват. Времето за интервюто не е задължително да е стриктно определено, но е добре да има първоначална информация от работодателя колко време е планирано за самото интервю и как би протекло то, ще бъдат ли използвани инструменти като задачи, личностни профили, бизнес симулации. Начинът на провеждане на интервюто, евентуалното удължаване на неговото време посредством задаване на по-дълбочинни въпроси, предоставяне на повече информация от страна на работодателя, представяне на други членове на екипа, представяне на средата, покана за последващ разговор присъствено или по телефон, биха били индикации за нарастващ интерес към кандидата.

Кои са най-ценните съвети, които бихте дали на човек, който отива на интервю? Възможен ли е според Вас подход, в който изпращате онлайн съветите си към кандидатите предварително за най-важното и през време на самото интервю да видите как се е подготвил наистина?

Бих посъветвала човекът да вярва в себе си, да говори уверено и да бъде автентичен. Нагласата за успех, отношението и положителното възприятие за процеса са в основата той да прояви най-добрите си страни. От друга страна е важно да управлява очакванията си и да се старае да прилага критично мислене и двупосочна реалистична оценка. Възможно е да се изпращат онлайн въпросници, съвети, задания. Тук би стоял въпросът с достоверността и валидността на отговорите. Те отново би трябвало да се валидират през уменията на кандидата.

Колко важно е първото впечатление, когато видите един кандидат, още преди да сте задали въпроси и какви кандидати предпочитате: по-настъпателни или по-спокойни в подхода? Как отчитате фактора моментното Ваше и на кандидата настроение и как това се отразява в процеса на водене на интервю и изводите от него?

Първото впечатление е важно, но то не би трябвало да повлияе на цялостната оценка за подходящността на кандидатът, преди да бъдат изследвани неговия потенциал, мотивация и реални умения за съответната роля. Нямам нагласа, която да предпочита "по-настъпателен" или "по-спокоен" подход на комуникация. Възприемам човека какъвто е - с неговия индивидуален подход и автентичност. Факторът "моментно настроение" съществува и аз имам личен опит с хора, които са проявявали емоции като плач, високо безпокойство, взискателност и раздразнителност в разговора. Изпитвам съчувствие и се опитвам да разбера каква е моментната причина за това. Провеждането на интервю за работа е стресор и за двете страни - кандидат и работодател. Качественото интервю би предоставило удовлетворяване на нуждите и на двете страни - в предоставяне на адекватна среда за най-добра изява на кандидата и най-реалистична оценка от работодателят. За да се постигне това, ние винаги прилагаме и препоръчваме на нашите клиенти да подготвят своя процес за подбор максимално качествено, като към предварително подготвеното интервю прибавят и други инструменти като: личностен профил, бизнес симулации, задълбочено мотивационно изследване, задание в реална среда. По този начин, изводите от интервюто ще бъдат реалистични, справедливи и валидни.

Кое е надделявало досега в опита Ви при избор на кандидат - възнаграждението или желанието за развитие в компанията? Бихте ли назначили кандидат, ако не отговаря на много от условията ви, но виждате сериозен потенциал да навакса и развие липсващото? 

Това е въпрос, пред който всяка организация се изправя постоянно и отговорът му е по-скоро ситуативен, т.е. решението да се направи някакъв компромис и какъв, зависи от фактори в бизнеса - външни и вътрешни. Преди всичко е добре да сме наясно с профилът на кандидатите - нагласи, потенциал и реални умения. След това да сме наясно какви са нашите стратегически цели и сроковете, в които трябва да ги постигнем, особености на средата. Свързването на тези два фундаментални елемента - човек - фирмена стратегия (роля), е в основата на вземането на оптималните решения при наемане.

Как изглежда идеалният кандидат за работа във Вашите очи и разбирания? Кои са трите най-ценни качества, които биха Ви впечатлили? В какви корпоративни ценности възпитавате служителите си?

Като специалист, който провежда оценки на човешкия потенциал и умения за целите на подбора и последващото развитие на бизнес компетенции повече от 30 години, бих казала, че "идеалният" кандидат е този, който е най-подходящ към момента на оценката за ролята и тази подходящност е валидирана посредством високо-качествен инструментариум за оценка, и е най-близо до ключовите фактори за успех на ролята, която би заел, както и за обозримите стратегически цели. Впечатляват ме хора, които демонстрират умението да се променят, могат да приемат чуждо мнение и да правят реалистична оценка, както и да остават устойчиви и постигат целите си, независимо от предизвикателствата на средата.

Доверие и лоялност - вярвам, че при наличието на тези две фундаментални ценности всяко предизвикателство може да бъде преодоляно.

Вижте всички актуални обяви за стаж:
https://www.idealcandidate.bg/stajove

Кои фактори са определящи за лоялността на един служител? С какво Вие бихте опитали да задържите дългосрочно ваш служител, който пасва на културата, ценностите и очакванията на компанията?

Дали един служител ще бъде лоялен или не, зависи от няколко различни фактора свързани с живота на човека и компанията не би могла да има контрол върху всички тях. Но един от факторите, който влияе на лоялността, е нивото на мотивация на служителят и ако компанията е в постоянна връзка на доверие и комуникация със своя служител, то тя би трябвало да може да разбере какво цени самия той и ако може да отговори на неговите очаквания. Именно това е начина, по който бих се опитала да задържа служителя посредством индивидуализиране на поддръжката на неговите ценности и мотиватори.

Какви са впечатленията Ви от стажантските програми във вашата компания? Успявате ли да откриете достатъчно таланти, които да направят първите си кариерни крачки в нея? Какво мислите за новата вълна младежи, които идват от университетите? 

Стажантите, които сме посрещали са били с различен профил - от такива без предишен опит до хора с конкретен опит в дадена област. За да се постигне успех е важно да се капитализира върху силните страни преди всичко, като междувременно имаме яснота кои са областите, в които има нужда от развитие. Постигнали сме различен опит, който ни дава да разберем, че всяко ново поколение идва със своята специфика и мисля, че е важно да се разбират сходствата и различията непредубедено, за да може да се общува ефективно. Поставянето на цели по подходящ начин и разбирането на ценностите на идващите поколения е критично важно за приемствеността.

Разкажете ни с няколко думи най-важните акценти от Вашите първи стъпки в кариерата. Ако се върнете назад във времето бихте ли променили нещо? Кой е най-важният момент, който предопределя Вашата кариера?

Един от най-запомнящите, може би първи момент, който свързвам с началото на моят последващ кариерен път, е когато бях на 14 години и имах ясна представа какво искам да уча - английски език. Впоследствие осъзнах, че моята нагласа и интерес е към мултидисциплинарните науки. Започнах да работя още като студент - като личен асистент на член на парламента, което ми предостави ценен и уникален опит. Впоследствие продължих в няколко компании - българска инженерна компания и две глобални корпорации, обучение във Великобритания. Бях поканена да продължа като консултант на бизнеса и в последните 17 години имам привилегията да работя със своите клиенти от почти всички индустрии в и извън България. Яснотата в един ранен етап какви са нашите нагласи и интереси е определящо за последващото развитие, а постоянството е необходимия фактор за постигане на успех. Не бих променила нещо от миналото, тъй като съм щастлива от това, което правя.

Промениха ли се критериите ви за оценка на работата на настоящи и бъдещи служители в условията на Ковид?  Какви политики водите за стиковане на колектива и позитивна работна атмосфера?

Една медицинска криза, каквато беше Ковид, изигра ролята на акселератор за извършване на пренебрегвани или неидентифицирани до този момент възможности за трансформиране и оптимизации в бизнеса. Това доведе и до пренареждане на бизнес компетенциите и излизане на преден план на нагласи и умения, които винаги са били важни и преди, но новата реалност ги изведе на много по-преден план като критично мислене, социална адаптивност, гъвкавост, високо ниво на интегритет, стратегическо мислене, проактивност, устойчивост, ефективно полагане на цели, резултатно-ориентирана комуникация. Ние постигаме добрата екипна атмосфера посредством открита и честна комуникация по всяко време, подкрепа на индивидуалните нужди на всеки член - бизнес и лични, възлагане на проекти в които всеки има възможност да прояви силните си умения, даване на редовна и реална обратна връзка, уважение на различията между нас и даване на свобода на себеизразяване.

Кой работен модел предпочита вашата компания - работа в офис, в домашни условия или в зависимост от ангажиментите на всеки един? Очаквате ли след 2-3 години стандартното работно място да изглежда по различен начин? 

Ние сме консултанти и винаги сме били много гъвкави в начина, по който работим. От тази гледна точка промените, които предизвика Ковид ситуацията по отношение на модела на работа за нас не бяха предизвикателство, напротив. За мен винаги в било важно качественото постигане на целите и се съобразяваме с нуждите на конкретната ситуация. Разбира се, моделът по който ще избере да работи една компания е пряко свързан с естеството на нейния бизнес. Мисля, че стандартното работно място вече изглежда по различен начин и виждам много позитиви в тази посока.