17-11-2017 20-11-2018

Начална дата Крайна дата

Формулата за успешна кариера на Лидия Даскалова

Моята голяма кауза е образованието

Източник: Личен архив

Формулата за успешна кариера на Лидия Даскалова

Моята голяма кауза е образованието

06:56 | 15 септември 2023 | Автор: Бисер Кунчев 0 3970 Източник: Личен архив

Първите стъпки в кариерата, които всеки трябва да извърви са изключително важни. Затова са студентските стажове, които стават все по-актуални и все по-търсени от бизнеса в България. Преди две години Dir.bg стартира своята платформа "Идеалният кандидат", която улеснява процеса на търсене и предлагане на стажове. Заедно с нейното начало, поставихме старт и на специалната ни рубрика "Формулата за успешна кариера", в която разговаряме с популярни, интересни и успешни личности, които вдъхновено разказват за своя кариерен старт.

Формулата за успешна кариера

"Каквито и житейски избори да правим, никога не трябва да губим усета, че принадлежим към една общност, в която имаме както права, така и задължения. И въпрос на личен избор е дали ще допринесем към подобряването на средата, в която живеем или ще останем пасивни наблюдатели.", споделя Лидия Даскалова, следващият гост на Бисер Кунчев в рубриката "Формулата за успешна кариера".

Коя е тя?

Казвам се Лидия Даскалова, на 28 години съм, живея и работя в гр. София. Средното си образование съм завършила в Първа английска езикова гимназия. След това продължих обучението си в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Никога за мен не е съществувала дилемата дали да замина в чужбина или да остана да се развивам тук - в България. Първото ми висше образование е специалност "Право", а второто - "Политология". Решението да запиша второ висше образование беше продиктувано главно от интереса ми към политиката. Kъм момента работя в Министерството на образованието и науката.

Разкажете ни за първите стъпки във Вашата кариера. Кога, къде и как се случиха те?

Професионалният ми път някак винаги е бил свързан с образованието и науката. От ученическите години се зароди интересът ми към неправителствения сектор и възможностите, които той предлага. Включвах се в различни организации и структури, главно свързани с образованието. Другите сфери, които припознавах като важни за мен, бяха младежките политики и доброволческата дейност. В гимназията бях доброволец в Българския младежки червен кръст, членувах и в локалната секция на People to People International - международна организация за културен обмен, благотворителност и младежко сътрудничество. Със съучениците ми редовно организирахме благотворителни събития и базари, които се радваха на голяма подкрепа, включително и сред преподавателите.

Когато постъпих в университета още в първи курс се включих в студентското самоуправление - станах член на Факултетния студентски съвет на Юридически факултет. В същото време станах част и от AIESEC Bulgaria - най-голямата международна студентска организация за развиване на лидерски умения чрез международен обмен. Поради интереса ми към политиката се включих в Студентски клуб на политолога - един от най-активните клубове в Софийския университет, който обединява млади хора, студенти по политология, социология и пр.

Несъмнено обаче, най-емблематичните години от моето следване в университета са свързани с участието ми в Студентски съвет на Софийския университет. На него посветих 3 години - от 2016 до 2019 г. Студентските съвети са единствените органи за защита правата и интересите на студентската общност. Тяхното съществуване е уредено и в Закона за висшето образование. В периода 2018-2019 г. имах честта и удоволствието да бъда Председател на Студентски съвет на СУ, да ръководя неговата дейност и да представлявам всички над 22 000 студенти и докторанти на университета. След изтичането на мандата ми, моята дейност премина на национално ниво. От 2020 г. до 2022 г. бях заместник-председател в Националното представителство на студентските съвети в Република България - националната организация, която представлява правата и интересите на студентите и докторантите в страната. Към момента съм член на Академичния съвет на Софийския университет и на Съвета на настоятелите. Всички стъпки, които съм предприемала в последните години, са ме водили логично към професионална реализация, свързана с образованието. До ден днешен то остава моята най-голяма кауза. Това е и причината да избера да придобия опит в институцията, която отговаря за осъществяването на държавната политика в сферата на образованието и науката. Втората ми кауза има връзка с моята първа специалност - "Право". Смятам, че едно общество се гради върху две солидни основи - качествено и достъпно образование и работеща и справедлива правосъдна система. Липсват ли тези основи, всичко изградено е под риск да рухне. Затова вярвам, че колкото и средства, усилия и ресурс да отделя държавата ни, за да надгражда и развива тези сфери, никога няма да са прекомерни или излишни.

Вижте всички актуални обяви за стаж:
https://www.idealcandidate.bg/stajove

Как си представяхте тогава Вашата кариера 10 години по-късно?

Ако трябва да бъда напълно искрена - към онзи момент не съм имала точна представа за професионалното си развитие. Мога със сигурност да кажа едно - винаги съм вярвала, че човек трябва да допринася за обществото, в което живее - колкото може и както може. Каквито и житейски избори да правим, никога не трябва да губим усета, че принадлежим към една общност, в която имаме както права, така и задължения. И въпрос на личен избор е дали ще допринесем към подобряването на средата, в която живеем или ще останем пасивни наблюдатели.

Успяхте ли да сбъднете мечтите си? Достигнахте или ги надминахте?

Честно казано ми звучи странно ако чуя, че човек е сбъднал мечтите си. Няма нужда да повтарям клишето, че човек е толкова голям, колкото са мечтите му. Достатъно е да споределя, че за мен няма значение докъде сме стигнали в своя професионален път - вярвам, че трябва винаги да търсим развитие. В противен случай човек свиква със своята зона на комфорт и спира да израства. А животът е твърде кратък, за да бъдем конформисти. Така че когато постигнем една цел, идва време за следваща - още по-амбициозна. Това е единственият начин да израстваме - личностно и професионално.

Има ли нещо, което бихте променила тогава, ако можеше да се върнете в тези години?

Да, несъмнено. Аз че съм човек, който осъзнава допуснатите грешки и пропуснатите ползи, така че няма как да отговоря с познатия отговор "не бих променил нищо". Със сигурност бих наблегнала върху това да науча втори чужд език на високо ниво - английският отдавна не се счита за предимство. На второ място - бих отделяла повече време на близките и семейството си. С годините човек си дава сметка, че те са най-голямото ни богатство - те остават винаги до нас, без значение от нашите кариерни лутания, подеми или провали. И не на последно място - бих внимавала повече с гласуването на доверие. Когато човек избере да се развива в обществения сектор, трябва винаги да има едно наум, че ще се сблъска с редица разочарования, някои от които са причинени от хора, на които сме имали незаслужено голямо доверие.

Какво е мнението Ви за стажовете? Колко важни са те за един млад човек?

Безспорно, стажовете допринасят за кариерното ориентиране на един млад човек. Дали играят решаваща роля за професионалното му развитие - по-скоро не. Дали помагат за вземането на избор - несъмнено. Има редица специалности във висшите училища, в които е включен задължителен стаж. В специалност "Право" стажът включва работа в различни органи и институции, част от структурата на съдебната система у нас. Ако стажът се провежда съвестно и постига своята цел - придобиването на практически опит въз основа на теоретичните познания, тогава бих била най-големият радетел на идеята да има задължителен стаж във всички специалности, които студентите завършват.

Преди две години и половина Dir.bg стартира своя платформа за студентски стажове, която нарече "Идеалният кандидат". Според Вас какви качества трябва да притежава идеалния кандидат в студентските години, за да впечатли компаниите и да го поканят на стаж?

Трудно мога да дам общ отговор на въпрос, който предполага редица особености. Но генералните впечатления, които съм придобила в работата си в разлчни организации и с различни хора, са, че един кандидат никога не трябва да демонстрира неувереност в себе си и собствените си възможности. Това винаги се забелязва. Трябва да е уравновесен, мотивиран да се развива, но и подготвен да посреща трудности с високо вдигната глава.

Мисля, че човек трябва винаги да показва максималното, на което е способен, но и да бъде готов да приеме негативна обратна връзка. Както съм споделяла и преди - дори да ни споходят редица провали в професионален аспект, трябва винаги да намираме силата и волята да преминем през тях. По отношение на кариерата нищо не е фатално и нищо не е на всяка цена. Истински значимите неща за човек са съвсем други и нямат материален израз.

Какви са трудностите, които според вас срещат студентите при избора и откриването на подходящия стаж?

Не бих могла да изброя всички, но това са според мен основните трудности:

1. Не всички стажове предлагат гъвкаво работно време или опция за дистанционна форма. За студентите това е проблем, тъй като често те са ангажирани с посещаване на своите занятия, а също и се налага да работят, понякога на повече от едно място, за да се издържат.

2. Неплатените стажове не са достатъчно атрактивни. Разбира се, има стажове, които имат голяма добавена стойност, по-ценна от символичното заплащане. Но те рядко са достъпни за всички студенти, до тях достигат само най-подготвените.

3. Недостатъчно информация или изцяло липса на такава. Разбира се, че ако един студент е достатъчно мотивиран и ориентиран в това, което иска, в крайна сметка ще успее да събере необходимата информация за това къде би могъл да намери възможност за стаж и други детайли. Но все още за някои студенти е трудно да се ориентират къде и как да получат информация относно възможностите за стаж. Мисля, че има върху какво да се работи в този аспект.

Достатъчно ли е нивото на подготовка, което дават университетите в България? Какви са акцентите, с които бихте подкрепили или не българската образователна система?

Изцяло зависи от университета. Тук няма да ми стигнат и 20 страници, за да напиша всичко, което може да се каже за българското висше образование. Има висши училища, което не правят компромис с качеството на обучението, което предлагат, както и такива, които се интересуват по-скоро от своето финансиране и гледат на студентите като ходещи такси. Отделно има разлика и в специалностите - конкретна специалност обикновено е на различно ниво във всеки един университет, който я предлага. Тук важна роля играят и преподавателите. Не на последно място е и личната отговорност, мотивация и старание на студента. Като цяло смятам, че почти всички специалности биха могли да се изучават на високо ниво в България. Малки изключения са специалностите, които не присъстват в нашата образователна система или са по-слабо развити, отколкото в други европейски държави. Важното е обаче да знаем предварително каква специалност искаме да следваме и да сме направили проучване къде тя е най-качествено преподавана, защото, както отбелязах, нивото не е едно и също навсякъде.

За българската образователна система бих могла да кажа, че се движи към усъвършенстване, но с твърде бавни темпове. Поради тази причина в световните класации за топ 1000 най-добри висши училища, все още от българска страна попада един-единствен университет - Софийският университет. Несъмнено има още какво да се желае, но трябва да си даваме и сметка за сложността на тази система. Неслучайно най-трудните системи за реформиране са тези на образованието, правосъдието, здравеопазването и вътрешните работи. С всяка реформа се засягат широк кръг обществени отношения, затова трябва да се правят внимателно, с усет, компетентност и воля.

Каква е рецептата за кариерен успех на Лидия Даскалова?

Рецепта няма. Не би могло и да има. Всеки човек е уникален посвоему, така че няма правилна формула за кариерен успех. Моят съвет в тази насока би бил един-единствен - с каквото и да се захванете, където и да се развивате, никога не правете компромис с морал, ценности и вътрешно чувство за справедливост. Това ви прави зависими и ви поставя оковите на нечия подчиненост. За мен винаги най-важно е било да притежавам свободата да се развивам сама, със собствени сили, без да съм длъжна или да завися от някого. И благодаря на семейството си, че ме е възпитало по този начин, най-вече чрез личния пример, който са ми дали.

Ако трябва да дефинирате Вашата кариера до момента с 3 думи, кои ще са те?

С малки стъпки, но в правилната посока. Със сигурност не съм там, където бих искала да бъда, но несъмнено съм по-далеч, отколкото съм била преди години. За мен е важно най-вече да не спирам развитието си. Както казах малко по-горе - конформизмът е бавна, но сигурна смърт за прогреса на един човек.

Случващото се и реализацията Ви към момента са огромен повод за лична и на близките Ви гордост. Какви съвети получавате именно от тях?

Честно казано, рядко съм горда от себе си. Гледам критично на всяка своя стъпка и с времето изисквам все повече от себе си. Не бих казала, че съм пример за гордост, познавам далеч по-вдъхновяващи личности, от които можем само да се учим. Благодарна съм за безусловната подкрепа, която съм получавала от близки, семейство и приятели, особено в тежки моменти. Най-ценният съвет винаги е бил следният, макар и звучащ банално - преди да бъдем каквито и да е професионалисти, първо трябва да се научим да бъдем добри хора. Няма по-голям успех от това да направиш нещо добро и да "заразиш" някого с този пример.

А какви са Вашите съвети към младите хора в страната? Ако зависеше от Вас, как бихте ги мотивирали да проведат стаж и да се развиват кариерно?

Мисля, че генерално младите хора днес се ориентират добре. Нашето поколение е амбициозно, дръзко, на моменти дори своенравно и нетърпеливо. Ако се налага да дам съвети на младите хора, те биха били:

1. Да проявяват малко повече смиреност и да имат търпението да се учат. В живота нищо не идва наготово, зад всеки успех стоят много лични усилия, лишения и воля. Всичко, което някой дава даром, обикновено след време излиза най-скъпо.

2. Да не търсят непременно високата печалба в кариерата. Понякога е нужно човек да полага усилия с години, за да се утвърди като име. Понякога това е съпътствано с по-ниско от очакваното заплащане. Важното обаче е да се придобиват умения, трудови навици, дисциплина и опит - те са в основата на един подготвен и квалифициран профил, който впоследствие ще се реализира успешно на пазара на труда.

3. Да не започват кариера, която не им носи удовлетворение и не съответства на техните мечти и желания. Ако човек не гори за това, което прави, никога няма да бъде достатъчно добър. Липсата на вътрешна мотивация и ентусиазъм рано или късно ще доведе до посредствени резултати.

Коя е добрата новина, която искате да прочетете един ден и се е случила с Вас и близките Ви хора?

Интересен въпрос, но ще разочаровам с банален отговор. Единственото, което бих искала да чувам за себе си и моите близки, е, че сме живи и здрави. А това само по себе си е достатъчно основание, за да сме щастливи. Иска ми се новините в страната ни да се фокусират повече върху добрия пример, върху каузите, които променят нечия съдба. Доброто заслужава гласност, а аз безотказно вярвам в неговата сила.

ИЗБРАНО